Решение № 9 от 16.01.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100108 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощник, против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13 Б, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т..

Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател (потребител), и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 762158 от 01.12.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 700 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) 0% и годишен процент на разходите (ГПР) 42,58%, като общата сума, която кредитополучателя е следвало да върне възлиза на 700 лева, с падеж 31.12.2021 г. В чл. 30 от договора е предвидено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден или 360% в случай на забава в рамките на една година. Твърди се още, че на ищеца е начислена неустойка в размер на 1 339,25 лева, на основание чл. 30 от договора, като по този начин дългът се бил увеличил близо 200% и общата дължима сума е нараснала до 2039,25 лева. В исковата молба се излага, че договорът за потребителски кредит в цялост, евентуално клаузата на чл. 30 от него са нищожни. Договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР и същевременно 1 размерът му, посочен в договора, не отговаря на действителния, който е над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото не е взета предвид при определянето му неустойката, уговорена в чл. 30 от договора, която не е неустойка, а печалба за кредитора. Клаузата на чл. 30 от същия договор се твърди, че е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като чрез нея се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, а също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се съдът да прогласи твърдяната недействителност на клаузата на чл. 30 от договора за кредит. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорената клауза не е нищожна, защото е съобразена с разпоредбите на ЗПК и с правилата за защита на потребителите. Част от съображенията в писмения отговор обаче, касаят друга клауза от договора, а не процесната, поради което в тази си част са неотносими по делото.

По делото са приети писмени доказателства представени от страните, които не са оспорени и съдът ги приема за автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:

Съдът приема, че не е сезиран с иск за цялостна нищожност на договора за кредит, с оглед формулирания с исковата молба петитум и обстоятелството, че нищожността на договора за кредит е релевирана с възражение с отговора на насрещната искова молба. Същото е прието и в проекта за доклад по делото, който поради липса на възражения от страните е обявен за окончателен с протоколно определение от 04.12.2024 г. Производството в частта по предявените насрещни искове е прекратено с влязло в сила протоколно определение от същата дата, поради което съдът не следва да обсъжда възражението за нищожност на процесния договор, направено с отговора на насрещната искова молба.

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 01.12.2021 г. между К. К. и „Стик – Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 762158 от 01.12.2021 г. Договорът е за сумата от 700 лева с падеж 31.12.2021 г., при фискиран годишен лихвен процент 0 % и годишен процент на разходите – 42,58 %. В чл. 30 от договора е предвидено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

2

Сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на същия. Съгласно чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, неизчерпателно (примерно) са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Разпоредбите на ЗЗП са резултат на транспонирането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП). Действително страните са свободни при сключването на сделки, но свободата на волята на страните е ограничена именно от добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, които са непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

В случая, клаузата на договора, уговаряща неустойка при неизпълнение на което и да договорно задължение на потребителя, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал.

2, т. 5 от ЗЗП. Съгласно последната разпоредба, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, каквато е неустойката в размер на 1% на ден или 365% за една година при забава от една година. Очевидно е, че чрез същата се цели единствено обогатяване на кредитора, а не възмездяване на реално претърпени вреди. В случая, включването на клаузата за неустойка води до допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя.

С оглед изложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 30 от процесния договор е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП и като такава е нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, т.е. на закона , доколкото въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест, ответникът не доказа същата да е уговорена индивидуално.

Противоречието със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установимо при съпоставка на съдържанието на сделката/клаузата с правилото на закона. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя.

По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер 365% от този на главницата (както се посочи по-горе), наред с 3 възнаградителната лихва, което, освен на цитираните ограничения в ЗЗП, противоречи и на изискването за добросъвестност, и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправния й характер.

Неравноправният характер на клауза, която не е уговорена индивидуално води до нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

146, ал. 1 от ЗЗП (Решение № 50049 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 1579/2020 г. на IV г.о. на ВКС и мн.др.). В частта, в която неустойката е уговорена за случаи на неизпълнение при плащане на дължима сума в срок, уговорката противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Ирелевантно е обстоятелството дали е начислена и претендирана, предвидената в договора неустойка, доколкото действителността й се преценява към датата на сключване на договора.

С оглед уважаването на главния иск, съдът е десезиран от произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същата клауза (поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави) и не дължи произнасяне по тях.

По разноските:

Предявените искове за нищожност имат идентичен предмет и са предявени в условията на евентуалност, поради което отговорността за разноските се преценява с оглед изхода на спора по разгледания уважен иск. В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, както следва: 50 лева – платена държавна такса за производството; 1 200 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение от ищеца за уважения иск или общо 1 250 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като неравноправна по чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗЗП, клаузата на чл. 30 от сключения между страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 762158 от 01.12.2021 г., по иска, предявен от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: *****, против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т..

ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т., да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ****, направените по делото разноски за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 250 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

4

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5