Решение № 19519 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19519 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110115040 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на М. Б. Б., чрез адв. Л. Г., с която срещу "Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант Бг“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** *****/*** ***** г., сключен с „Неткредит“ ООД;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 227,01 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29.05.2026 г./ до окончателното плащане, предявен срещу първия ответник;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за гаранция № *** *****/*** ***** г., сключен с „Кредит Гарант Бг“ ООД като заобикалящ нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 339,61 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска /26.02.2024 г./ до окончателното плащане, предявен срещу втория ответник.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник процесния договор за кредит, по силата на който му е предоставена сумата 1500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 50,80% и ГПР 64,47 %. Общият размер на плащаният е предвиден да възлиза на 1944 лева. Още в СЕФ е било предвидено, че кредитополучателят може да представи на кредитора си обезпечение по кредита – банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или поръчител по чл. 138 ЗЗД. Сочи, че от договора не ставало ясно кои компоненти участват при формиране на посочения ГПР, но ищецът счита, че кредиторът подвеждащо е оповестил тази информация, като не е включил като разход по кредита възнаграждението на гаранта (945 лева), дължимо съгласно договора с втория ответник. Изложени са доводи, че посредством създадения 1 механизъм за сключване на два договора, потребителят не е могъл да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, доколкото в ГПР не е било включено възнаграждението на гаранта. Излага подробни съображения в тази насока, като обобщава, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 1, пр. 3, ев. ал. 2, пр. 4 ЗЗД. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи договорите за нищожни и да осъди ответниците да му върнат заплатените въз основа на недействителните съглашения суми.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът „Неткредит“ ООД оспорва предявените искове. Отбелязва, че ищецът не е представил в съответствие с изискването на чл. 127. ал. 4 ГПК банкова сметка или не е посочил друг начин на плащане. Счита, че не е налице правен интерес от съединяване на установителен с осъдителен иск. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, че в ГПР не е включено възнаграждението на гаранта по договора за гаранция, че е получил сумата 227,01 евро. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона, в т.ч. че в ГПР следва да се включва възнаграждението на гаранта, че е било задължително сключването на договор за гаранция като обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, че са налице основания за уважаването на исковете. Моли за отхвърляне на исковете и претендира в полза на дружеството да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения във връзка с искането по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът „Кредит Гарант Бг“ ООД е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Не отрича сключването на договора за гаранция между страните, но счита, че със същия не са нарушени, не се заобикалят имеративни норми на закона и не е допуснато противоречие с добрите нрави, като в подкрепа на застъпеното становище излага подробни доводи. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и оспорва искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

За безспорни между страните с доклада по делото са обявено следните обстоятелства: сключването на договорите за кредит и за гаранция, че възнаграждението на гаранта, дължимо съгласно договора за гаранция, не е включено като разход по кредита и не е взето от първия ответник при посочването на ГПР в договора за кредит. Не се оспорва също факта на заплащане на сумите от ищеца в полза на всеки от ответниците.

От представения като доказателство договор за потребителски кредит № *** *****/*** ***** г. е видно, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника „Неткредит“ ООД, като кредитор, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството е предоставило на потребителя сумата в размер на 1500 лева, която ищецът се е задължил да върне в срок до 01.07.2026 г. съгласно погасителен план (12 вноски по 162 лева) при възнаградителна лихва/фиксиран годишен лихвен процент в размер 50,80 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 64,47 %.

Съгласно предоставения на потребителя СЕФ е предвидено при сключването на договора или преди да му се предаде заемната сума, потребителят да представи на кредитора си обезпечение по договора за кредит под формата на банкова гаранция, 2 гаранция, издадена от небанкова финансова институция или поръчител, отговарящ на редица изисквания, посочени в СЕФ.

На следващо място, безспорно е по делото, че на същата дата между ищеца, в качеството на потребител, и другия ответник „Кредит гарант Бг“ ООД, в качеството на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Неткредит“ ООД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер на 945 лева, платимо разсрочено на 9 вноски, като съгласно чл. 4, ал. 5 потребителят дава съгласие дължимите плащания да бъдат събирани от бенефициера („Неткредит“ ООД) за сметка на гаранта, а съгласно ал. 4 е предвидено възнаграждението да се заплаща именно по сметка на кредитодателя.

Както се посочи, между страните няма спор, че при посочване на ГПР в договора за кредит, първият ответник не е взел предвид и не е включил в тази стойност дължимото в полза на гаранта възнаграждение по договора за гаранция, с който са обезпечени задълженията на потребителя по договора за кредит. В случай че възнаграждението се включи като компонент, участващ при формиране на ГПР по кредита, то в този случай същият би надвишавал 300 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговорите дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, както и с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание на ответниците суми по оспорените договори.

По предявените искове в тежест на ищеца в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени с ответниците са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че договорът за гаранция е сключен без основание.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесните суми на ответниците.

В тежест на ответника „Неткредит“ ООД е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответниците е да установят наличието на основания за задържането на получените суми.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

3

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Исковете за прогласяване нищожността на сключените между страните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция съдът намира за основателни, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, посочен е и годишният процент на разходите – 64,47 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.