Акт № 1313 от 30.10.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- 2622/2026
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 1, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1313 гр. Пазарджик, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20265220102622 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Й. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. С., ул. „***** чрез пълномощника си – адв. С. М. от АК Пазарджик против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К., и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И.
М. Ш., с която се иска от съда да постанови решение, с което сключеният между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3324416 от 27.01.2026 г. да бъде обявен за недействителен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК, както и сключеният между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2026 г. да бъде обявен за недействителен поради противоречие на закона и поради липса на основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 27.01.2026 г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3324416 за сума в размер на 400 евро, които ищецът следвало да върне на 3 месечни вноски, при фиксирана годишна лихва от 41.50 %, годишен процент на разходите 50.36 % и при обща сума за погасяване в размер на 428,16 евро. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора „Кредисимо“ одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния по реда, предвиден в Общите условия.“ Съгласно т.III.12 от Общите условия кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Твърди се, че в същия момент, в който ищецът сключва договор за потребителски 1 кредит № 3324416 с ответника „Кредисимо“ ЕАД, му е предоставен за сключване договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2026 г. с “Ай Тръст“ ЕООД, като му било обяснено, че той е задължителен, за да се отпусни заемната сума по договора за потребителски кредит в размер на 400 евро. С договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на ответника “Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 124,89 евро, което задължение било разсрочено на 3 вноски, прибавени към месечните погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 3324416. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договор за предоставяне на поръчителство„Кредисимо“ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор. Посочва, че съгласно уговореното в договора с приоритет се погасява задълженията към поръчителя.
Твърди се, че ищецът е изплатил на ответника „Кредисимо“ЕАД парична сума в общ размер на 400 евро, а ответникът „Кредисимо“ ЕАД претендира заплащане към тях на възнаграждението за поръчителство на договора за потребителски кредит в размер на 124,89 евро.
Счита, че от съдържанието на двата договора се извеждал извод, че е налице значително неравновесие на правата на потребителя и търговците. Макар отношенията между ишеца и ответните дружества да са регламентирани от отделни договори, в случая се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Налице била договорна обвързаност между кредитора и поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Едноличен собственик на капитала на “Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, което означавало, че е налице свързаност между юридическите лица.
Твърди, че с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузите по договорите следвало да се тълкуват в смисъл, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следвало свъзнаграждението към поръчителя да се включи в общия размер на разходите по кредита. Сочи, че възнаграждението за поръчителя не е включено в предвидения по договора за потребителски кредит ГПР, а ако бъде изчислена стойността му с този разход ще надвиши многократно максималния допустим размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Заявява, че възнаграждението за поръчителя в размер на 124,89 евро представлява допълнително възнаграждение за кредитора и следвало да бъде калкулирано в ГЛП и ГПР, а 2 невключването му заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал.
4 от ЗПК и прави договора за паричен заем недействителен на основание чл. 21 от ЗПК. В договор за потребителски кредит не бил посочен точен размер на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит, който е сключил ищецът е посочен размер на ГПР от 50.36 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включено дължимото възнаграждението за поръчителя в размер на 124,89 евро. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи също, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл.
68 г ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Счита, че процесният договор за потребителски кредит не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Излага доводи, поради които счита, че по отношение на договора за предоставяне на поръчителство се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се явява клауза за заплащане на допълнително възнаграждение в полза на „Кредисимо“ ЕАД и тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и поради пораждане на последиците по т. 1-т. 10 на чл. 143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че клаузата за възнаграждение за поръчителството е в противоречие и с т. 15 на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Отделно от това твърди, че ответните дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ТЗ.
Излага съображения, поради които счита, че действителната цел на съглашенията между страните е различна от обезпечението на кредита. Крайният резултат от тяхното сключване било поемането на задължение от потребителя, който следва да заплати възнаграждение на дружеството-поръчител срещу учредяване на поръчителство от негова страна, което не представлява реално обезпечение за кредитора поради тясната икономическа свързаност между кредитора и поръчителя. Следователно действителната цел на съглашенията била да се повишат свързаните с кредита разходи на потребителя над максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така посредством сключването на допустими от закона сделки се преодолява законовата забрана за прекомерно оскъпяване на финансовата услуга.
Заявява, че договорните клаузи, които водят до постигането на забранена от закона цел са недействителни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а когато тази цел се изразява в 3 превишаване на допустимия годишен процент на разходите по потребителски кредит, основанието за недействителност е по чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В случая това било постигнато чрез договора за потребителски кредит, който задължава потребителя да обезпечи кредита чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция с дружество-поръчител, одобрено от кредитора, както и самия договор за предоставяне на гаранция, който задължава потребителя да заплати възнаграждение на свързания с кредитора поръчител. Твърди, че клаузата на т.III.12 от Общите условия от договор за кредит, която задължава ищеца да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона. Недействителността на клаузата на т.III.12 от Общите условия от договора за кредит, както и на недействителността на целия договор за потребителски кредит водят до недействителност на договор за предоставяне на поръчителство поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на основание за сключването му.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. С. М. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи в цялост исковите претенции.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор на исковата молба.
Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за потребителски кредит № 3324416 от 27.01.2026 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че главницата по договора възлиза на сума в размер на 400 евро и същата е изцяло усвоена от ищеца.
Не оспорва, че ищецът е извършил едно плащане по договора в размер на сумата от 400 евро.
Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Твърди, че възнаграждението за поръчителя е уговорено в договор, по който „Кредисимо“ ЕАД не е страна и поради това стойността му не е включена в размера на ГПР по договора за кредит.
Посочва, че единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор за кредит, е договорната възнаградителна лихва.
Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение не било задължително условие за получаване на кредита. Размерът на възнаграждението не бил известен на кредитора към момента на сключването на договора.
Цитира съдена практика на ВАС, която счита за относима към настоящия казус.
4
Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Позовава се на разпоредбите на чл. 4, ал.
1 и ал. 3 от договора, които регламентирали различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване. Договорът предвиждал възможност потребителят да си избере обезпечен или необезпечен кредит. Нямало задължително условия кредитът да е обезпечен.
Освен това дори потребителят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“ преди подписване на договора, е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 36 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fac1bd05-176b-427e-ba61-869617fc8541