Закон за автомобилните превози

Чл. 1

Този закон урежда условията и реда за:

1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи;

2. превозите за собствена сметка;

3. контрола при осъществяването на превозите по т.1 и 2;

4. особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.

Чл. 2

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика при осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари на територията на Република България.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика при осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари на територията на Република България.

(3) Главна дирекция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със седалище в София и с регионални звена.

(4) Министерският съвет приема устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“.

(5) Главна дирекция „Автомобилна администрация“:

1. контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;

2. разработва републиканската транспортна схема;

3. анализира действието на нормативните разпоредби в областта на автомобилния транспорт и оценява ефекта от прилагането им;

4. проверява наличието на условията по чл. 7 от закона и на изискванията за достъп до пазара при извършването на превози на пътници и товари;

5. осъществява контролни функции по този закон;

6. предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд сведенията, определени с Кодекса за застраховането и подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка със задължителната застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, и осъществява контрола за сключването и подновяването на застраховката.

6а. осъществява контрол по спазване на изискванията:

7. извършва и други дейности, определени в закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 3

(1) Министърът на транспорта анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар.

(2) Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по ред и образец, установен от министъра на транспорта и от председателя на Националния статистически институт.

(3) Статистическата информация, предоставена по смисъла на ал. 2, представлява статистическа тайна по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за статистиката и може да бъде използвана само за статистически нужди.

Чл. 4

(1) При криза на транспортния пазар за превози министърът на транспорта за определен вид превози може:

1. да спре лицензирането и регистрирането на нови превозвачи;

2. да установи ограничение за разширяване дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите.

(2) Министърът на транспорта предприема действия по ал. 1 след проучване и анализ.

(3) Ограниченията по ал. 1 продължават до преодоляване на кризисния период, но не повече от шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен само веднъж със същата продължителност.

Чл. 5

(1) Цените за обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането с изключение на цените по чл. 24а, ал. 11.

(2) Превозвачите са длъжни да обявяват пред клиентите си цените и условията за превоза по начин, определен от министъра на транспорта.

Чл. 6

(1) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които водачът извършва дейността.

(2) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.

(3) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:

1. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;

2. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;

3. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи Държавна агенция “Национална сигурност”,, държавните предприятия „Строителство и възстановяване", „Транспортно строителство и възстановяване" и „Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея..

8. превоз на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни или ранени лица със специални превозни средства от категория М1 и N1 по реда на наредбата по чл. 24в, ал. 1;

9. превози на пътници или товари за собствена сметка, с изключение на случаите по чл. 12б, ал. 10;

10. превози с атракционна цел.

(5) Един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България.

Чл. 7

(1) Министърът на транспорта или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензиите по този закон по предложение на Главна дирекция „Автомобилна администрация“. За всяко моторно превозно средство, с което водачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация, за което има документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и срокът на валидност не е изтекъл, и водачът е доказал финансова стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.

(2) Лицензия за извършване на превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:

1. благонадеждност (добра репутация);

2. професионална компетентност;

3. финансова стабилност.

4. установяване на територията на Република България.

(3) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лицензия се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1071/2009“.

(4) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.).

(5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците:

1. притежават удостоверение за професионална компетентност в съответствие с изискванията, определени с наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование;

2. са назначени на трудов договор за съответната длъжност или участват в управлението, или са собственици, съдружници или акционери.

(5а) Ръководителят на транспортната дейност ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.

(6) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма публични задължения. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.

(7) Изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът:

1. действително и трайно е установен на територията на Република България, за което представя декларация за установяване по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“

Чл. 7а

(1) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници само с пътни превозни средства за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари и, които отговарят на изискванията за транспортна годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3, или заверено копие на лиценз на Общността.

(2) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

(3) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи на водачите, извършващи обществени превози на пътници и товари или превози за собствена сметка.

Чл. 7б

(1) Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

(2) Моторните превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни колани за водача и пътниците.

(3) Изискването за обезопасителни колани по ал. 2 не се прилага за:

1. моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А, клас I и клас II, когато в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство са посочени места за правостоящи пътници;

2. моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В и клас II, с които се извършва специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии, когато превозът е с еднопосочна дължина на маршрута до 30 км, с изключение на специализираните превози на деца и/или ученици.

(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя изискванията към устройствата за мобилно видеонаблюдение, реда за използването им и за съхранението на записите от тях.

(5) Оборудването с обезопасителни колани на моторните превозни средства от категории М2 и М3, които не са оборудвани фабрично с такива, се извършва по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

(6) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.

(7) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.

(8) Водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.

(9) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.

Чл. 7в

(1) Курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от, професионални гимназии, професионални колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, където се води регистър.

(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва да:

1. подадат заявление до Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, комплектовано с документите, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 9;

2. разполагат с учебни кабинети, преподаватели, учебни площадки, превозни средства и средства за провеждане на практически упражнения, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9.

(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.

(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9 и са приложили документите по ал. 3.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 9 или не е приложило към заявлението документите по ал. 3.

(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Правото да се организират курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията се прекратява:

1. по решение на органа, извършил регистрацията:

2. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяване на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.

Чл. 7г

(1) В регистъра по чл. 7в, ал. 2 се вписват:

1. пореден номер и дата на регистрацията;

2. наименование, седалище и адрес на управление на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;

3. код по БУЛСТАТ;

4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;

5. данни за превозните средства, с които се извършва обучението:

6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това.

(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

(4) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 7в, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 7б, ал. 9.

Чл. 8

(1) Лицензът е личен и не подлежи на преотстъпване.

(2) Лицензията се издава за срок 10 години. За издаването на лиценз и/или заверени копия, и/или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство лицето по чл. 7, ал. 2 подава до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец с приложени към него документи, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

(3) При нередовности и/или непълноти на представените документи по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в срок до 5 дни – при бърза поръчка, и до 14 дни – при обикновена поръчка, писмено уведомява лицето и дава срок 10 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на необходимата информация в срок административното производство се прекратява.

(4) Срокът на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценз на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач подаде писмено заявление за това не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

(5) Издаването на лиценз или продължаването на срока му се извършва в срок до 15 дни от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите в сроковете по ал. 3 – при обикновена поръчка, и в срок до 7 дни – при бърза поръчка.

Чл. 9

(1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лицензия в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;

2. правата, произтичащи от издадения лиценз на същия търговец или свързано с него лице, са били прекратени през последните две години на основание чл. 11 ал. 1, т. 1, букви “а”, “в” и “г”;

3. са налице условията по чл. 4.

4. водачът вече има издаден лиценз за същия вид превози.

(2) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза се мотивира.

(3) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 10

(1) При смърт на физическото лице – едноличен търговец, или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лицензията, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за издаване на лицензия, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.

Чл. 11

(1) Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:

1. по решение на лицензиращия орган, когато:

2. по заявление на нейния притежател;

3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лицензията;

4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;

5. с изтичане на срока, за който е издадена;

6.

(2) Когато се установи, че броят на издадените заверени копия на лиценза на Общността или на удостоверенията за обществен превоз на моторно превозно средство е по-голям от броя на автомобилите с българска регистрация, с които водачът извършва дейността и/или за които може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 правата, произтичащи от лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценз на Общността, не се прекратяват, когато за превозвача е образувано производство за прекратяване на правата по реда на ал. 1, т. 1 – до приключването на производството, или при започнала проверка в предприятието по реда на чл. 91а – до нейното приключване.

(4) водачът връща в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ лицензите, заверените копия на лицензи на Общността или удостоверенията за обществен превоз на пътници и товари в срок до 15 дни, считано от датата на прекратяването на правата, произтичащи от лицензите или от заповедта за отнемането им.

Чл. 12

(1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор.

(2) Удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, когато търговецът:

1. отговаря на изискванията за благонадеждност;

2. разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7;

3. няма публични задължения.

(3) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато лицата, които представляват търговеца, членовете на неговите управителни и надзорни органи не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато не са участвали в управлението на търговец, на който правата са прекратени по реда на ал. 13, т. 1, букви „а“, „в“, „г“ или „д“ през последните две години.

(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води публичен единен таксиметров регистър, в който се вписват удостоверенията по ал. 2.

(5) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп до регистъра по ал. 4 на кметовете на общини и оправомощени от тях длъжностни лица за вписване, отписване и промени в данните на издадените удостоверения. Редът за предоставяне на достъп и вписване на данните в регистъра се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.

(6) За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в регистъра търговецът по ал. 1 подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Търговецът подава заявление в 14-дневен срок при промяна на вписаните в регистъра данни.

(7) Превозните средства за извършване на таксиметров превоз трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са леки автомобили до 7 места, включително мястото на водача;

2. да са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите съответствие;

3. да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, и за всяко от тях да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници;

4. от датата на първата регистрация на автомобила не са изтекли повече от 15 години.

(8) При непълноти на представените документи по ал. 6 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява търговеца и дава срок 14 дни за отстраняването им.

(9) В срок до 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите в срока по ал. 8 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на търговеца за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(10) Регистрацията по ал. 9 е безсрочна.

(11) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация, когато търговецът не отговаря на изискванията по ал. 2 или не е приложил необходимите документи към заявлението.

(12) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(13) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:

1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:

2. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяване на дейността на търговеца – притежател на удостоверението за регистрация.

(14) С наредба на общинския съвет се определя таксата за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 1 и за вписване на промени.

Чл. 12а

(1) В регистъра по чл. 12, ал. 4 се вписват:

1. наименованието на общината, извършила регистрацията;

2. длъжностно лице, извършило регистрацията;

3. пореден номер и дата на удостоверението за регистрация;

4. ЕИК, фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;

5. данни за моторните превозни средства, с които търговецът извършва превозите:

6. водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка;

7. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.

(2)

(3) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(4)

(5) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 4, както и условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 12б

(1) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци, юридически лица или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта. Наредбата не се прилага за превоз на: 1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8; 2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително; 3. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации; 4. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия “Строителство и възстановяване”, “Транспортно строителство и възстановяване” и “Съобщително строителство и възстановяване”, свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.

3. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:

2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяването на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;

4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.

(10) Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.

(11) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превозите. Уведомлението съдържа данните по ал. 12.

(12) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа база данни за лицата, които извършват превоз на пътници или товари за собствена сметка, съдържаща следната информация:

1. име, постоянен адрес и единен граждански номер – за физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин; наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК на едноличния търговец или юридическото лице;

2. вида на превоза, който се извършва;

3. регистрационен номер, марка и модел на превозните средства, с които се извършва превозът.

(13) Информацията по ал. 12, т. 1 за единния граждански номер се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(14) При промяна на данните по ал. 12 лицата по ал. 1 уведомяват писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превоза.

Чл. 12в

(отменен)

(1) В регистъра по чл. 12б, ал. 3 се вписват:

1. пореден номер и дата на регистрацията;

2. наименование, седалище и адрес на едноличния търговец или на юридическото лице;

3. номер по БУЛСТАТ;

4. номер на издаденото удостоверение за регистрация.

(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(4) Условията и редът за регистрация и за извършване на превози за собствена сметка се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 13

За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.

Чл. 14

(1) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

(2) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и свидетелство за успешно положен изпит. Свидетелството се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години.

(3) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.

(4) Лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или, товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.

(5) Консултантите по сигурността трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.

(6) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал. 5 се определят с наредбата по ал. 1.

(7) Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал. 1.

Чл. 14а

(1) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация".

(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.

(4) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(5) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Разрешението се издава за срок 5 години.

(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал. 1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.

(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. с отнемането на разрешението;

2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;

3. с прекратяването на юридическото лице;

4. с изтичането на срока, за който е издадено;

5. по заявление на неговия притежател.

(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл. 14, ал. 1.

(10) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.

(11) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.

Чл. 15

Превозвачите, лицензирани или регистрирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.

Чл. 16

Министърът на транспорта определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им.

Чл. 17

(1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни, общински и междуобластни.

(2) Републиканската транспортна схема включва междуселищни автобусни линии, свързващи населени места, определени в наредбата по чл. 18 от две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Областните транспортни схеми включват междуселищни автобусни линии, свързващи населени места от две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.

(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:

1. градски – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;

2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.

(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.

(6) Когато маршрутът на междуселищна автобусна линия съвпада с маршрута на друга междуселищна автобусна линия или пътнически влак и са от едно и също направление, между часовете на тръгване от общите им спирки трябва да има интервал.

(7) Интервалите между часовете на тръгване и редът за проверка на изискването по ал. 6 се определят с наредбата по чл. 18.

(8) Областният управител разрешава разширение на общинската транспортна схема в съседни общини при необходимост от ежедневни работни пътувания в рамките на един индустриален парк или на една бизнес зона.

(9) Междуобластната транспортна схема включва автобусните линии, свързващи населени места от две съседни области, с изключение на двата областни центъра, и се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 18

Министърът на транспорта съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за разработване и утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.

Чл. 19

(1)

(2) Превозите по автобусни линии се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.Когато превозите по автобусни линии се възлагат, без да се прехвърля оперативният риск на икономическия оператор, възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки. Когато оперативният риск се прехвърля на икономическия оператор, превозите се възлагат при условията и по реда на Закона за концесиите в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007. ) в зависимост от разполагаемите финансови средства и възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономически оператор и при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 5 – 9 от Закона за обществените поръчки.

(3) Не се допуска възлагане на поръчки при условията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.

(4) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.

(5) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.

(6) Кметовете на общини в срок до 6 месеца преди възлагане на превозите по маршрутни разписания от утвърдените транспортни схеми изпращат заявление до органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание, за съгласуване на започването на процедура за възлагане на превозите. Процедурата по възлагане на превозите започва след съгласуването й при спазване на изискванията на чл. 17, ал. 6 и 7. Договорът за възлагане на превоз на пътници по съответното маршрутно разписание е недействителен, когато процедурата по възлагане е открита без съгласуването й от органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание.

(7) Кметовете на общините възложители са длъжни да предоставят справки с информация по възлагането на превози по маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортни схеми на органа, който е утвърдил съответните разписания. При промяна в обстоятелствата по възлагане на маршрутно разписание кметът на общината писмено уведомява органа, утвърдил разписанието, в 7-дневен срок от промяната, в едномесечен срок от възлагането им.

Чл. 20

(1) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.

(2) Моторните превозни средства за обществен превоз по редовни автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените от кмета на съответната община автоспирки.

Чл. 21

(1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:

1. категориите на автогарите;

2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал. 1.

3. автогарите, в които се осигурява помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност;

4. мерките за сигурност на превозите на пътници с автобус, които се осигуряват от собствениците на автогари.

Чл. 22

(1) Всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:

1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;

2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;

3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;

4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.

(2) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по редовните междуселищните автобусни линии.

(3) Собствениците на автогари могат да допускат срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани превози на пътници.

(4) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети.

(5)

(5) Цените по ал. 4 може да се актуализират веднъж годишно.

Чл. 23

(1) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензира-ни превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

(2) водачът уведомява писмено или по електронен път съответната областна структура на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за намерението си да извърши случаен превоз на пътници преди започването на превоза.

(3) Случайните автобусни превози се извършват след разрешение от регионалните звена на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

(4)

(5)

Чл. 23а

Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч. с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).

Чл. 23б

(1) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.

(2) Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.

(3) Удостоверението по ал. 2 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Чл. 23в

При извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка на деца и/или ученици възложителят на превоза, съответно организаторът му осигурява придружител и, предприемат мерки за осигуряване на безопасното им качване и слизане от превозното средство.

Чл. 23г

Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, като не се допуска превоз на стоящи пътници.

Чл. 24

(1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.

(2) Регистрираните търговци по чл. 12, ал. 1 извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, и са психологически годни. Правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор.

(3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което:

1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България;

2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“, по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс;

3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс;

4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година;

5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;

6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а през последната година;

7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5.

(4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок 5 години. Ново удостоверение се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и заявлението е подадено в срок до 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.

(5) Изпитът по ал. 3, т. 7 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ред, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5.

(7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 6. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) След извършване на превоза водачът на лек таксиметров автомобил издава документ от таксиметровия апарат, съдържащ информация за датата и часа на започване и приключване на превоза, стойността на превоза, изминатото разстояние, времето на превоза, данните на превозвача и регистрационния номер на автомобила, с който е извършен превозът.

Чл. 24а

(1) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка.

(2) Разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и:

1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4;

2. регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред.

(3) Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал. 2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.

(10) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.

(11) Общинските съвети определят в срок до 31 октомври минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата година, валидни за територията на съответната община. Когато общинският съвет не определи минимални и максимални цени за текущата година, се прилагат цените към 31 декември на предходната година.

(12) Цените по ал. 11 се актуализират най-малко веднъж годишно.

Чл. 24б

(отменен)

Функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите.

Чл. 24в

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за извършване на превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни и ранени лица.

(2) Превозите на лица с увреждания или на лица с намалена подвижност по ал. 1 могат да бъдат извършвани от превозвачи, общини, юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, при условията и по реда, определени с наредбата по ал. 1.

(3) Превозите на болни и ранени лица по ал. 1 се извършват от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон, или от юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, вписани в регистъра по ал. 5. За вписване в регистъра по ал. 5 лицата трябва да отговарят на изискванията за финансова стабилност, определени с наредбата по ал. 1, и да разполагат със:

1. поне едно специално превозно средство с българска регистрация;

2. диспечерски пункт, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;

3. експлоатационен център, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;

4. ръководител на транспортната дейност, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, и назначен на трудов договор;

5. ръководител на медицинската дейност, отговарящ на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, и назначен на трудов договор;

6. медицински екипи, отговарящи на изискванията, определени с наредбата по ал. 1;

7. внедрена система за управление на безопасността на движение по пътищата по последен актуален стандарт ISO 39001 или еквивалент.

(4) За държавните и общинските лечебни заведения, лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, центровете за трансфузионна хематология, държавните лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, общинските центрове за психично здраве, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и общинските домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица, регистрирани по Закона за лечебните заведения и Българския Червен кръст, не се прилагат изискванията за финансова стабилност и ал. 3, т. 7.

(5) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на лицата по ал. 3. Информацията от регистъра по т. 1 и 2, т. 3, букви „а“ и „в“, т. 4 и 8 е публична. В регистъра се вписват:

1. номер и дата на удостоверението за регистрация;

2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 3;

3. данни за специалните превозни средства:

4. телефонен номер на диспечерския пункт;

5. адрес на експлоатационната база;

6. данни за ръководителя на транспортната дейност;

7. данни за ръководителя на медицинската дейност;

8. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.

(6) Лицата по ал. 3 извършват дейността със собствени или на лизинг специални превозни средства, отговарящи на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, и вписани в регистъра по ал. 5.

(7) Специалните превозни средства по ал. 6:

1. се обозначават с наименованието на лицето по ал. 3, телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността;

2. не трябва да притежават външен дизайн, специфична окраска, маркировка и опознавателни знаци, които се ползват от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) или наподобяващи ги, думите „спешна“, „спешен“, „бърза“ и „бърз“, както и отличителния знак на единния европейски номер 112;

3. не трябва да притежават обозначителен знак „Звезда на живота“ и „Червен кръст“.

(8) За вписване в регистъра по ал. 5, издаване на удостоверение за регистрация, вписване или отписване на специално превозно средство в регистъра по ал. 5 или промени в обстоятелствата лицата по ал. 3 подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат документите, определени с наредбата по ал. 1. Регистрацията е безсрочна. При всяка промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра по ал. 5, в 10-дневен срок от настъпване на промяната лицата по ал. 3 подават заявление, към което прилагат документите, определени с наредбата по ал. 1.

(9) С наредбата по ал. 1 се определя таксата за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 8 и за вписване на промени.

(10) При нередовности и/или непълноти на представените документи по ал. 8 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице в срок до 14 дни писмено уведомява лицето и дава срок 10 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на необходимата информация в срок административното производство се прекратява.

(11) Издаването на удостоверението за регистрация или промени в регистрацията се извършват в срок до 30 дни от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите в сроковете по ал. 10.

(12) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на удостоверение за регистрация или вписване на специални превозни средства в регистъра по ал. 5 с мотивирана заповед, когато не са изпълнени изискванията на ал. 3, 6, 7 или 8.

(13) Заповедта по ал. 12 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(14) Регистрацията по ал. 3 се прекратява:

1. при заличаването от регистъра по ал. 5;

2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;

3. с прекратяването на юридическото лице;

4. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация.

(15) Регистрацията се заличава, когато:

1. се установи, че е извършена въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание;

2. лицето престане да отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, или при осъществяване на дейността му са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

(16) Регистрацията се заличава с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице.

(17) Заповедта по ал. 16 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 24г1

(1) Превозите с атракционна цел се извършват с превозни средства от категория М2 и М3 или състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 km/h, предназначено за теглене на едно до три ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

(2) Лицата по чл. 24г, ал. 1, извършващи превози с атракционна цел, са длъжни да поддържат валидни документите по чл. 24г, ал. 2, т. 2 за периода на извършване на дейността.

(3) Кметовете на общини със заповед заличават превозните средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, от базата данни по чл. 24г, ал. 1 в случаите, когато:

1. превозните средства не отговарят на задължителните условия за вписване по чл. 24г, ал. 2, т. 2, букви „б“ – „г“;

2. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превоз с атракционна цел, няма договор за ползване на вписаното превозно средство;

3. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превози с атракционна цел, е подало писмено заявление за заличаване на съответното превозно средство от базата данни.

(4) Кметовете на общини със заповед заличават лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, от базата данни по чл. 24г, ал. 1 в случаите, когато:

1. при осъществяване на дейността на лицата по чл. 24г, ал. 1 са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове;

2. всички вписани в базата данни превозни средства на лицето по чл. 24г, ал. 1 не отговарят на изискванията на чл. 24г, ал. 2, т. 2;

3. с прекратяването на дейността на търговеца или прекратяването на юридическото лице.

(5) Заповедите, издадени по реда на ал. 3 или ал. 4, могат да бъдат оспорени по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24д

(1) При извършване на превози с атракционна цел се издава един от следните превозни документи:

1. билети по реда на наредбата по чл. 118, ал. 2 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от:

2. билети по реда на наредбата по чл. 7, ал. 3 от Закона за счетоводството;

3. електронни билети.

(2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:

1. наименование и адрес на управление на регистрирания търговец, който извършва превоз с атракционна цел;

2. надпис „Билет за атракционен превоз“;

3. номер на билета;

4. превозна цена;

5. дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1;

6. маршрут.

Чл. 25

(1) Международен превоз на товари може да се извършва от:

1. превозвач, който притежава лиценз и разрешително;

2. лица по чл. 12б, ал. 1, които притежават разрешително.

(2) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.

(3) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.

(4) Контролът по използването на лицензията и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта.

Чл. 26

В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.

Чл. 27

(1) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България само ако имат издадено от Министерството на транспорта разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове. Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.

(2) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.

(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.

(4) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта.

Чл. 28

(1) Не се допускат превози на товари от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България, освен когато това е разрешено съгласно международни договори, по които Република България е страна, или когато тези превози се извършват от превозвачи, регистрирани в държави – членки на Европейския съюз, които са отворили своя национален пазар за такива превози за българските превозвачи.

(2) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.

Чл. 29

(1) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лицензия и разрешително.

(2) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.

(3) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.

(4) Контролът по използването на лицензиите и разрешителните, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.

Чл. 29а

(отменен)

(1) Международните случайни превози се извършват само с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).

(2) Международните случайни превози на деца или ученици се извършват само през светлата част на денонощието.

Чл. 29б

(1) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи се извършват само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч. с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).

(2) Международните случайни превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, както и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици, осъществявани с моторни превозни средства с българска регистрация, се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.

(3) Превозите по ал. 2 се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.

(4) Удостоверението по ал. 3 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Чл. 30

(1) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта разрешително в съответствие с двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна.

(2) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.

(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.

(4) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.

Чл. 31

(1) Министерството на транспорта издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.

(2) Министърът на транспорта с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.

Чл. 32

Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установят системни нарушения на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.

Чл. 33

Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.

Чл. 34

(1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.

(2) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал. 1, Министерството на транспорта издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Чл. 35

(1) С договора за превоз на пътници водачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

(2) С договора за извършване на случаен превоз на деца или ученици водачът се задължава да извършва превоза само в часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч..

Чл. 36

(1) При превоз на пътници водачът е длъжен да издава или да осигури издаването на:

1. индивидуален или колективен билет, карта или абонаментна карта (на хартиен или електронен носител) – при превоз по автобусни линии;

2. фактура - при случайни превози;

3. карти за специализиран превоз - при специализиран превоз.

(2) Действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета или картата.

(3) За превозите, извършени с трамваен и тролейбусен транспорт и метро, се използват превозните документи по този раздел.

(4) При превоз по автобусни линии превозните документи по ал. 1, т. 1 може да се издават от друго лице, което не е превозвач, в случаите на сключен договор с превозвача за издаване на превозни документи от името на превозвача или от възложителя на превоза.

(5) Лицето по ал. 4 може да бъде община или общинско предприятие, физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по реда на Търговския закон, или лице, регистрирано като търговец по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Чл. 37

(1) водачът задължително издава или осигурява издаването на багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.

(2) водачът задължително издава багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.

(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.

(4) водачът не приема и не превозва багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса.

Чл. 38

Билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното.

Чл. 39

(1) За превози по автобусни линии се използват превозни документи:

1. билети, издадени по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм., бр. 7 и 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27, 54, 78 и 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г., Решение № 5079 на Върховния административен съд от 2013 г. – бр. 93 от 2013 г.; изм., бр. 111 от 2013 г.) от:

2. билети, издадени по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г. и бр. 22 от 2011 г.);

3. електронни билети;

4. карти и абонаментни карти на хартиен носител, издадени по реда на наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 2;

5. карти и абонаментни карти на електронен носител.

(2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най-малко следните реквизити:

1. за превози по градски линии:

2. за превози по междуселищни линии:

3. за превози по международни линии:

(3) Превозната цена на билети, карти и абонаментни карти на хартиен носител, издавани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, е трайно вписан при отпечатването реквизит, с изключение на билетите на химизирана хартия, които се издават най-малко в два екземпляра.

(4) Продажбите на превозните документи по ал. 1, т. 3 и 5 се регистрират и отчитат по реда на наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 1.

(5) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача и имената на пътника.

(6) Когато багажната разписка е комбинирана с билет, който не е поименен, тя трябва да съдържа имената на пътника.

Чл. 40

В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.

Чл. 41

(1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка водачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.

(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.

Чл. 42

(1) водачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.

(2) Когато при извършването на превоз, за който е приложим Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2011“, е причинена смърт или телесна повреда на пътник, максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай, е предвиденият в чл. 7, параграф 2, буква „а“ от същия регламент.

Чл. 43

Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които водачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).

Чл. 44

водачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 45

(1) водачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.

(2) водачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).

(3) водачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 500 лв. на багажна единица.

(4) Максималният размер на обезщетението, дължимо от превозвача за всеки отделен случай на загуба или повреда на багаж при извършване на превози, за които е приложим Регламент (ЕС) № 181/2011, е предвиденият в чл. 7, параграф 2, буква „б“ от същия регламент.

Чл. 46

(1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.

(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, водачът е длъжен да го уведоми.

(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника водачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.

Чл. 47

водачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.

Чл. 48

В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, водачът има право на регресен иск.

Чл. 49

С договор за автомобилен превоз на товари водачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.

Чл. 50

(1) Договорът за превоз се установява с товарителница.

(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

Чл. 51

(1) Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.

(2) Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителница, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.

Чл. 52

(1) Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива.

(2) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от органите за държавен здравен контрол, митническите и други органи за този превоз.

Чл. 53

(1) Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:

1. мястото и датата на съставянето;

2. името и адреса на изпращача;

3. името и адреса на превозвача;

4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;

5. името и адреса на получателя;

6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари – тяхното общоприето наименование;

7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;

8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;

9. превозната цена, допълнителните разходи, митата и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;

10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;

11. при необходимост – данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.

(2) Страните могат да вписват в товарителницата и други данни.

Чл. 54

Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.

Чл. 55

Когато по искане на изпращача водачът впише в товарителницата посочените в предходните членове данни, счита се, че той действа от името на изпращача до доказване на противното.

Чл. 56

(1) Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя).

(2) Товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Чл. 57

Натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго.

Чл. 58

Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.

Чл. 59

При приемането на товара водачът е длъжен да провери:

1. точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировката и номерата им;

2. видимото състояние на товара и опаковката му.

Чл. 60

(1) водачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.

(2) При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.

(3) Когато водачът не разполага със средства да провери данните, той вписва в товарителницата възраженията си, включително и по видимото състояние на товара и опаковката му.

Чл. 61

Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.

Чл. 62

Специалните приспособления по автомобила при превоз на товари с особени изисквания поради естеството (вида), размерите и теглото на товара са за сметка на изпращача.

Чл. 63

Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не покъсно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.

Чл. 64

Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.

Чл. 65

След пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис.

Чл. 66

Изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.

Чл. 67

водачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.

Чл. 68

(1) Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които водачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила).

(2) За да се освободи от отговорност по ал. 1, водачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.

(3) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача.

Чл. 69

Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.

Чл. 70

(1) Счита се, без да са необходими други доказателства, че товарът е изгубен, когато той не бъде доставен в срок тридесет дни след изтичане на уговорения срок или в случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз от превозвача.

(2) След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.

Чл. 71

(1) водачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.

(2) Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.

(3) Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митата и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Чл. 72

(1) водачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезщеняването му.

(2) Обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

Чл. 73

(1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.

(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.

Чл. 74

Право да предявява рекламация има:

1. при превозите на товари – изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;

2. при превоз на багажи – предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;

3. във всички останали случаи – предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.

Чл. 75

Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.

Чл. 76

Исковете по чл. 75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.

Чл. 77

(1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото ѝ отхвърляне или частичното ѝ приемане.

(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Чл. 78

(1) При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на:

1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък “Регламент 561/2006”.

2. Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 165/2014“, или AETR.

(2) Не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви “б”, “в”, “г”, изречение първо, букви з “й”, “м” и “о” от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България.

(3) При извършване на превози с превозните средства по ал. 2 водачите спазват изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка по чл. 5 - 9 от Регламент 561/2006.

(4) Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква “а” от Регламент 561/2006 се определят от министъра на транспорта с наредбата по чл. 89, ал. 1.

Чл. 79

(отменен)

(1) След максимум шест дневни периода на управление водачът трябва да ползва седмична почивка. При международни превози на пътници, с изключение на превозите по редовни линии, максимумът на дневните периоди на управление, след които водачът трябва да ползва почивка, са дванадесет.

(2) Времето за ползване на седмичната почивка може да бъде отложено за края на шестия ден, ако общата продължителност на времето за управление през шестте дни не надхвърля максимума за шест дневни периода на управление.

(3) За седмичната почивка, която започва в края на едната и продължава през следващата седмица, може да се приеме, че принадлежи на едната или на другата седмица.

Чл. 80

(отменен)

Общата продължителност на времето за управление не трябва да надхвърля 90 часа за период от две последователни седмици.

Чл. 81

(отменен)

(1) След период от 4,5 часа управление водачът трябва да направи прекъсване най-малко от 45 минути, освен ако започва период за почивка.

(2) Прекъсването по ал. 1 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместе на периода за управление на превозното средство.

(3) По време на прекъсванията по ал. 2 водачът не може да извършва други дейности. Времето за чакане и времето, през което водачът не управлява превозното средство, но стои на борда на превозното средство в движение – на ферибот или влак, не се счита за „други дейности“.

(4) Прекъсванията по този член не се считат за дневни почивки.

Чл. 82

(отменен)

(1) По време на всеки период от 24 часа водачът ползва най-малко 11 последователни часа дневна почивка.

(2) Дневната почивка може да бъде намалена до 9 последователни часа най-много три пъти седмично, при условие че водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края на следващата седмица.

Чл. 83

(отменен)

По време на всеки период от 30 часа, през който на борда на превозното средство има най-малко двама водачи, всеки един от тях ползва дневна почивка с продължителност минимум 8 последователни часа.

Чл. 83а

Седмичната почивка е 45 последователни часа. Продължителността на този период за почивка може да бъде намалена до най-малко 36 последователни часа, ако тя се ползва в обичайното място за пребиваване на водача, или най-малко 24 последователни часа, ако почивката се ползва на друго място. Всяко намаляване на седмичната почивка се компенсира с еквивалентно време за почивка.

Чл. 84

(отменен)

Дневната почивка може да се ползва в превозното средство при условие, че то е оборудвано с място за спане и е спряло.

Чл. 85

(отменен)

За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (АЕТР) (ДВ, бр. 99 от 1995 г.).

Чл. 86

(отменен)

Не се допуска стимулиране на водачите, включително и под формата на награди, в зависимост от пропътуваното разстояние.

Чл. 87

(1) Минималната възраст на водачите, осъществяващи превози на пътници и превози на товари с максимално допустимо тегло на превозното средство над 7,5 тона и на водачите, осъществяващи таксиметрови превози на пътници, е 21 година, а за всички останали – 18 години.

(2) Водач, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите членки, удостоверяващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства за превоз на товари и е навършил 18 години, се допуска да управлява превозно средство при превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 тона.

Чл. 88

Лицата по чл. 6, ал. 1, които осъществяват превози на пътници по автобусни линии, лицата, които извършват превоз за собствена сметка, и лицата по чл. 24е, които извършват превози с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, изготвят график за работа за водачите.

Чл. 88а

(1) Общата продължителност на периода на ежедневно управление при извършване на таксиметрови превози на пътници не трябва да надхвърля 12 часа. Почивката между два периода на ежедневно управление трябва да е не по-малко от 11 часа.

(2) След период от 4 часа управление водачът на лек таксиметров автомобил трябва да направи прекъсване най-малко 30 минути, освен ако започва период за почивка.

(3) Прекъсването по ал. 2 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместени в периода за управление на превозното средство.

(4) Седмичната почивка на водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа.

Чл. 89

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с издаването на картите за дигитални тахографи, и определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 и Регламент 561/2006 съобразно своите компетенции.

(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи.

(3) Председателят на Българския институт по метрология изпълнява функциите на компетентен орган по одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи.

(4) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014, свързани с одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи и с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи.

Чл. 89а

(1) Дейностите по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи, наричани по-нататък “монтаж или монтаж и ремонт на тахографи”, се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Удостоверението по ал. 1 се издава на лица, които:

1. са регистрирани по Търговския закон, не са обявени в несъстоятелност и не са в производство за обявяване на несъстоятелност;

2. не са превозвачи и не извършват превози за собствена сметка, не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които са превозвачи или извършват превози за собствена сметка;

3. разполагат с квалифициран персонал, нает по трудово правоотношение с трудови договори, за които е изпратено уведомление по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, който притежава най-малко средно образование и квалификация, необходими за извършване на дейността, и който е преминал обучение при производителите на тахографите, на които ще се извършва монтаж или монтаж и ремонт, или от упълномощени от тях лица;

4. разполагат с материално-технически условия, помещение с точен адрес с прилежаща инфраструктура към него и оборудване за извършване на дейността, включително за извличане на информация от дигитални тахографи;

5. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, процедури и инструкции за работа.

6. не са включили в органите си за управление физически лица, участвали в органите на управление на регистрирани лица с отнета регистрация по чл. 89в, ал. 1, т. 2 и 3 през предходен двугодишен период.

(3) Лицата по ал. 1 трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени с наредбата по чл. 89, ал. 4, в зависимост от вида на тахографите, които ще монтират или ще монтират и ремонтират.

(4) Съответствието на лицата с изискванията по ал. 2 се удостоверява със:

1.

2.

3.

4. декларация, че лицето не е превозвач и не извършва превози за собствена сметка;

5. документ за образование и квалификация на персонала;

6. документи за преминато обучение на сервизните техници за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, издадени от производителите на тахографи или от лица, оправомощени от тях или от компетентни органи на държавите членки;

7. документи за преминато обучение на сервизните техници за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, издадени от производителите на тахографи или от лица, оправомощени от тях или от компетентни органи на държавите членки;

(5) Длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършват преглед на подадените документи и проверка на място за установяване на съответствие с изискванията на ал. 2 и 3. При проверката на място длъжностните лица имат право на достъп до местата, на които ще се извършва дейността, и да изискват писмени и устни обяснения от персонала на лицето, кандидатстващо за регистрация.

(6) Когато лицето отговаря на изискванията на ал. 2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица вписват лицето в регистъра по чл. 89г и му издават удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, а когато лицето не отговаря на изискванията, мотивирано отказват регистрацията. Регистрацията е за срок три години.

(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощените длъжностни лица да регистрират лицата по ал. 1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) За проверка на документи, проверка на място и издаване на удостоверение при регистриране на лица за монтаж или за монтаж и ремонт на тахографи се събират такси, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси.

Чл. 89б

(1) Лицата, вписани в регистъра за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, са длъжни:

1. да извършват дейностите съгласно изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 4 и на Регламент (ЕС) № 165/2014;

2. да изпълняват предписанията и указанията, дадени им от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при контрола по чл. 91, ал. 8;

3. при промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 в 7-дневен срок да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 регистрираните лица подават заявление, към което прилагат съответните документи по чл. 89а, ал. 4.

(3) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица в едномесечен срок от подаване на заявлението за промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 извършват вписване в регистъра по чл. 89г и издават удостоверение, когато са изпълнени изискванията на чл. 89а, ал. 2 – 5.

(4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок до изтичане на срока на издаденото удостоверение по чл. 89а, ал. 6.

(5) За издаването на удостоверението по ал. 3 се събират такси, определени с тарифата по чл. 89а, ал. 8.

Чл. 89в

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 89г и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато:

1. лицето престане да отговаря на някое от изискванията на чл. 89а, ал. 2 или 3;

2. системно не изпълнява задълженията си по „Регламент (ЕС) № 165/2014“, този закон и наредбата по чл. 89, ал. 4;

3. съответен компетентен орган е установил, че удостоверението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание.

4. монтира устройство за манипулиране (за промяна на данните, регистрирани или записани от) на тахографи и/или прикрива наличието на такова;

5. извършва монтаж, проверки или ремонт на тахографи извън посоченото в удостоверението за регистрация място за сервизна дейност.

(2) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им.

(3) Лице, на което е заличена регистрацията на основание ал. 1, т. 2 и 3, може да подаде заявление за регистрация не по-рано от две година от датата на обезсилване на удостоверението.

(4) По искане на регистрираното лице председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица спират временно или прекратяват действието на регистрацията по чл. 89а, ал. 1.

Чл. 89г

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор води публичен регистър на лицата, регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи. Информация за тези лица се публикува в официалния бюлетин на агенцията.

Чл. 89д

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба изискванията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в моторните превозни средства.

(2) Условията и редът за монтаж и настройка на устройствата за ограничаване скоростта на моторните превозни средства, произведени без такива устройства, както и изискванията към лицата, извършващи техния монтаж и настройка, се определят с наредбата по ал. 1.

(3) С устройства за ограничаване на скоростта трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства от следните категории:

1. М3 с технически допустима максимална маса над 10 тона и N3 за превози на пътници или товари на територията на Република България, на територията на държавите - членки на Европейския съюз, и за международни превози;

2. М3 с технически допустима максимална маса от 5 до 10 тона и N2 с технически допустима максимална маса от 7,5 до 12 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на Република България, на територията на държавите - членки на Европейския съюз, и за международни превози;

3. М2 и N2 с технически допустима максимална маса от 3,5 до 7,5 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на държавите - членки на Европейския съюз, и за международни превози;

4. М2 и N2 с технически допустима максимална маса от 3,5 до 7,5 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на Република България.

(4) С устройства за ограничаване на скоростта не трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства:

1. от категории М2 и М3 с конструктивна максимална скорост, по-малка от 100 км/ч;

2. от категории N2 и N3 с конструктивна максимална скорост, по-малка от 90 км/ч;

3. на Министерството на отбраната, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея и на Министерството на вътрешните работи или намиращи се под тяхно разпореждане;

4. с които се извършват превози по градски линии от общинската транспортна схема;

5. с които се извършват превози извън пътищата, отворени за обществено ползване;

6. с които се извършват научни изследвания по пътищата.

Чл. 90

Данните, регистрирани върху тахографските листове или другите носители на информация, служат като доказателство за скоростта на движението на автомобилите и времето за управление, прекъсване и почивка на екипажите.

Чл. 90а

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията координира дейностите при внедряване и използване на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт.

(2) За подпомагане дейността на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по ал. 1 се създава Съвет по интелигентните транспортни системи, наричан по-нататък „съвета“.

(3) Съветът по ал. 2 се състои от председател, заместник-председатели и членове.

(4) Председател на съвета по ал. 2 е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а заместник-председатели са заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и председателят на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

(5) Членове на съвета по ал. 2 са представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи и на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, определени от съответните министри, представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, на Българския институт за стандартизация, на Комисията за защита на потребителите, на Комисията за защита на личните данни, Националното сдружение на общините на Република България и на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, определени от съответните им ръководители.

(6) При необходимост председателят на съвета по ал. 2 може да кани за участие в работата му представители на други държавни органи, органи на местното самоуправление, представители на неправителствени организации, на висши учебни заведения в страната и други заинтересовани страни, чийто предмет на дейност има отношение към интелигентните транспортни системи.

(7) Поименният състав на съвета по ал. 2 се определя със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(8) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи и с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава правилник за работата на съвета по ал. 2.

(9) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подпомага организационно-технически дейността на съвета по ал. 2.

(10) Съветът по ал. 2:

1. подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на правомощията му по ал. 1;

2. изготвя и приема Национален план за действие за внедряване и използване на интелигентни транспортни системи и интерфейси с останалите видове транспорт и наблюдава изпълнението му;

3. обсъжда и подготвя доклад с информация относно напредъка за националните дейности и проекти по отношение на приоритетните области за използване на спецификации и стандарти за интелигентни транспортни системи;

4. прави предложения за промени в правното регулиране в областта на внедряването на интелигентни транспортни системи;

5. прави предложения до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано с внедряването на интелигентни транспортни системи;

6. дава становища по нормативни актове, свързани с интелигентни транспортни системи;

7. обсъжда други въпроси, свързани с внедряването на интелигентни транспортни системи.

(11) По решение на съвета по ал. 2 към него могат да се създават работни групи за решаване на отделни проблеми и задачи.

Чл. 90б

Правилата относно внедряването и използването на интелигентни транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 91

(1) Министърът на транспорта съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея..

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Държавната автомобилна инспекция.

(3) Длъжностните лица от Държавната автомобилна инспекция имат право:

1. да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка и превози с атракционна цел, за проверка;

2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка;

3. да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;

4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари.

5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, за извършване на превози с атракционна цел, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите;

6. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебната документация в курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им, организирани по чл. 7в, ал. 1;

7. да осъществяват контрол върху състоянието и дейността на автогарите.

8. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване превоз на опасни товари;

9. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от търговците или юридическите лица с нестопанска цел, получили разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари.

10. да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и технически средства за контрол на устройствата за ограничаване на скоростта;

11. за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи за доказателство.

12. да изискват сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица.

13. да предписват мерки за отстраняване на нарушението, възникнало при осъществяването на дейността от превозвача, и да определят срок за отстраняването му.

(4) Служителите на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.

(5)

(6)

(7)

(8) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез определени от него длъжностни лица извършва поне веднъж в годината проверки на лицата, регистрирани да извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и по наредбата по чл. 89, ал. 4 и на Регламент (ЕС) № 165/2014.

(9) При проверките по ал. 8 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор могат да:

1. дават задължителни предписания, когато е констатирано, че не са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, на този закон и на наредбата по чл. 89, ал. 4;

2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.

(10) При извършване на проверките по ал. 8 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право:

1. на достъп до местата, където се извършва монтаж или монтаж и ремонт на тахографи;

2. да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която са регистрирани лицата.

(11) Контролът по спазване разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 24а, ал. 1, 24г, ал. 2 и ал. 3 и чл. 101, т. 1 може да се осъществява и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община.

(12) При извършване на проверките лицата по ал. 11 имат право да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която е получено разрешението по чл. 24а, ал. 1.

Чл. 91а

(1) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” извършва контролни проверки на пътя и в предприятията, които покриват:

1. до 31 декември 2007 г. - не по-малко от 1 на сто, от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2009 г. - не по-малко от 2 на сто, и от 1 януари 2010 г. - не по-малко от 3 на сто от изработените от водачите работни дни;

2. до 31 декември 2007 г. - не по-малко от 15 на сто от общия брой на проверените работни дни - на пътя, и не по-малко от 30 на сто - в предприятията;

3. след 1 януари 2008 г. - не по-малко от 30 на сто от общия брой на проверените работни дни - на пътя, и не по-малко от 50 на сто - в предприятията.

(2) Контролните проверки на пътя се организират на различни места и през различни часове на денонощието. По време на проверките се контролират дневните периоди на управление, прекъсванията, периодите на ежедневна и седмична почивка, правилното функциониране на контролните уреди и другите изисквания на закона.

(3) Освен елементите, които се контролират на пътя, контролните проверки в предприятията се разпростират по отношение на периодите на седмичните почивки и периодите на управление между седмичните почивки, спазването на разпоредбите, свързани с времето за управление за период две седмици, компенсиране намаляването на дневните и седмичните почивки, използването на листовете за записване на данните и организацията на работното време и другите изисквания на закона.

(4) Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ може да изиска от предприятията представяне в определен срок на документацията, свързана с елементите на проверките по ал. 2 и 3, за проверка. Тази проверка е равностойна на проверките, извършвани на територията на предприятията.

(5) При извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” събира данни относно минималните условия за изпълнение на регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, наричан по-нататък “Регламент 3820/85”, на Регламент (ЕС) № 165/2014 и на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за изпълнение на регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета, разпределени в следните категории:

1. за пътни проверки:

2. за проверки в предприятията:

(6) Статистическите данни по ал. 5 се предоставят на Европейската комисия.

(7) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” съхранява данните по ал. 6, събрани през предходната година.

(8) Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, съхраняват за период една година резултатите и други данни, предоставени им във връзка с проверките, извършени от органите за контрол в предприятията и/или на водачите на пътя.

(9) Министърът на транспорта изпълнява функциите на компетентен орган чрез Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, като:

1. осигурява координация със съответните органи в други държави членки във връзка с извършването на съвместни проверки на водачи на превозни средства и на превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент 3820/85 и Регламент (ЕС) № 165/2014, предприемани най-малко 6 пъти годишно, по едно и също време, от контролните органи на две или повече държави членки, като всеки контролен орган осъществява правомощията си на територията на своята държава;

2. предава на Европейската комисия статистическите доклади по чл. 16, параграф 2 от Регламент 3820/85;

3. се подпомага взаимно с компетентните органи на други държави членки, когато при извършване проверка на водач на превозно средство, регистрирано в друга държава членка, са налице основания да се смята, че са били извършени нарушения, които не могат да бъдат установени по време на проверката поради липсата на необходимите данни.

(10) Министърът на транспорта има представители в Комитета по чл. 42 от Регламент (ЕС) № 165/2014.

(11) Министърът на транспорта определя с наредба:

1. начина на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията;

2. система за класифициране на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка в зависимост от риска, която се основава на броя и вида на извършените нарушения.

(12) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира изпълнението на задълженията на превозвачите и водачите, извършващи превози на пътници, и на собствениците и управителите на автогари по Регламент (ЕС) № 181/2011 и е национален орган по прилагането на този регламент съгласно чл. 28, параграф 1 от регламента.

(13) За изпълнение на възложените им със закон функции митническите органи могат да осъществяват контролни проверки на пътя с цел установяване на дневните периоди на управление, прекъсванията и периодите на ежедневна и седмична почивка на моторните превозни средства, осъществяващи товарни превози.

Чл. 91б

(1) Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни:

1. да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари;

2. да осигуряват на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" достъп до гаражи, сервизи, автогари и всички други помещения, свързани с дейността по превозите на пътници и товари или с автогаровото обслужване на тази дейност.

(2) Водачите на превозни средства, с които се извършват обществени превози и превози за собствена сметка на пътници и товари, са длъжни да предоставят на служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ всички документи, определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон.

Чл. 91в

Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи:

1. тахографските листове от аналогови тахографи;

2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача;

3. пътните листове.

Чл. 92

(1) В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или от определени от него длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление.

(5)

(6)

Чл. 93

(1) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари или превоз с атракционна цел без редовно издадени лицензия, разрешение, документ за регистрация, заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:

1. глоба 2000 лв. – при първо нарушение;

2. глоба 4000 лв. – при повторно нарушение;

3. глоба 6000 лв. – при системни нарушения.

(2) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, или превози с атракционна цел и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението заповед за определяне на маршрут,, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.

(3)

(4) Водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.

(5) Водач, който извърши случаен превоз на деца и/или ученици извън часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч., се наказва със:

1. глоба от 300 лв. - при първо нарушение;

2. глоба от 500 лв. - при повторно нарушение.

(6) Водач, който приеме и/или превози багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса, се наказва с глоба 300 лв.

(7) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари с превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед, се наказва с глоба 200 лв.

(8) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари, без да е преминал предпътен медицински преглед, извършен при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 7а, ал. 3, се наказва с глоба в размер 200 лв.

(9) При повторно нарушение по ал. 7 и 8 наказанието е глоба в размер 300 лв.

(10) Водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници с атракционна цел по маршрут, различен от определения по реда на чл. 24г, ал. 3, се наказва със:

1. глоба 500 лв. – при първо нарушение;

2. глоба 1000 лв. – при повторно нарушение;

3. глоба 2000 лв. – при системни нарушения.

Чл. 93а

(1) Който монтира или монтира и ремонтира тахографи, без да има издадено удостоверение по чл. 89а, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв.

(2) Който преотстъпи издадената му карта за монтаж или ремонт на тахографи, ползва чужда карта за монтаж или ремонт или не изпълни задълженията си по чл. 89б, ал. 1, т. 3, се наказва с глоба 3000 лв.

(3) Който не изпълни задълженията си по чл. 89б, ал. 1, т. 3, се наказва с имуществена санкция 2000 лв.

(4) За неизпълнение на задълженията по чл. 89б, ал. 1, т. 1 или 2 наказанието е имуществена санкция 5000 лв.

(5) Който възпрепятства изпълнението на служебните задължения на длъжностни лица по чл. 91, ал. 8, се наказва с глоба 500 лв.

(6) При повторно нарушение по ал. 1 – 5 наказанието е глоба или имуществена санкция в двоен размер

Чл. 93б

(1) Водач, който не спазва изискванията относно дневното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на дневното време за управление:

1. до 1 час – с глоба 100 лв.;

2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;

3. над 2 часа – с глоба 500 лв.

(2) Водач, който не спазва изискванията относно седмичното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на седмичното време за управление:

1. до 4 часа – с глоба 100 лв.;

2. от 4 до 14 часа – с глоба 300 лв.;

3. над 14 часа – с глоба 500 лв.

(3) Водач, който не спазва изискванията относно общото време на управление през всеки две последователни седмици, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на времето за управление през всеки две последователни седмици:

1. до 10 часа – с глоба 100 лв.;

2. от 10 до 22 часа и 30 минути – с глоба 300 лв.;

3. над 22 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.

(4) Водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:

1. до 30 минути – с глоба 100 лв.;

2. от 30 до 90 минути – с глоба 300 лв.;

3. над 90 минути – с глоба 500 лв.

(5) Водач, който не спазва изискванията относно времето за прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им:

1. до 15 минути – с глоба 50 лв.;

2. над 15 минути – с глоба 100 лв.

(6) Водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална дневна почивка:

1. до 1 час – с глоба 100 лв.;

2. от 1 до 2 часа и 30 минути – с глоба 300 лв.;

3. над 2 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.

(7) Водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка:

1. до 1 час – с глоба 200 лв.;

2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;

3. над 2 часа – с глоба 500 лв.

(8) Водач, който не спазва изискванията относно разделената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване времето на втория период от разделената дневна почивка:

1. до 1 час – с глоба 100 лв.;

2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;

3. над 2 часа – с глоба 500 лв.

(9) Водач, който не спазва изискванията относно дневна почивка при екипно управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за дневна почивка при екипно управление:

1. до 1 час – с глоба 100 лв.;

2. от 1 до 2 часа – с глоба 300 лв.;

3. над 2 часа – с глоба 500 лв.

(10) Водач, който не спазва изискванията относно намалената седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена седмична почивка:

1. до 2 часа – с глоба 100 лв.;

2. от 2 до 4 часа – с глоба 200 лв.;

3. над 4 часа – с глоба 500 лв.

(11) Водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка:

1. до 3 часа – с глоба 100 лв.;

2. от 3 до 9 часа и 30 минути – с глоба 200 лв.;

3. над 9 часа и 30 минути – с глоба 500 лв.

Чл. 93в

(1) Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 300 лв.

(2) Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 300 лв.

(3) Водач, който при проверка от контролните органи не представи разпечатки, поради липса на хартия, се наказва с глоба 300 лв.

(4) Водач, който притежава повече от една валидна карта на водача, се наказва с глоба 500 лв.

(5) Водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 500 лв.

(6) Водач, който използва повредена карта на водача или карта с изтекъл срок, се наказва с глоба 500 лв.

(7) Водач, който използва замърсени или повредени тахографски листа с данни, които:

1.

2. не се четат, се наказва с глоба 300 лв.

(8) Водач, който не е подал заявление за замяна или анулиране на повредена, неизправна, изгубена или открадната карта на водача в срока, определен в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва с глоба 100 лв.

(9) Водач, който без разрешение изважда от тахографа тахографски лист или картата на водача, което:

1. оказва влияние на записването на съответните данни, се наказва с глоба 500 лв.;

2. не оказва влияние на записването на съответните данни, се наказва с глоба 200 лв.

(10) Водач, който използва тахографски лист или карта на водача за период, по-дълъг от този, за който е предназначена, и това:

1. е довело до загуба на данни, се наказва с глоба 500 лв.;

2. не е довело до загуба на данни, се наказва с глоба 200 лв.

(11) Водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.

(12) Водач, който при екипно управление не е поставил тахографския лист или картата на водача в правилното гнездо на тахографа, се наказва с глоба 500 лв.

(13) Водач, който не е осигурил записаното на тахографския лист часово време да съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното средство, се наказва с глоба 200 лв.

(14) Водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 300 лв.

(15) Водач, който не е попълнил на тахографския лист:

1. собственото име и/или фамилията си, се наказва с глоба 100 лв.;

2. датата на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 300 лв.;

3. мястото на започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се наказва с глоба 300 лв.;

4. регистрационния номер на превозното средство, се наказва с глоба 300 лв.;

5. показанието на километропоказателя на превозното средство в началото на използването на тахографския лист, се наказва с глоба 300 лв.;

6. показанието на километропоказателя на превозното средство в края на използването на тахографския лист, се наказва с глоба 300 лв.;

7. часа на смяна на превозното средство, се наказва с глоба 100 лв.

(16) Водач на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, който не е въвел символа на страната, в която е започнал и завършил дневното време на управление, се наказва с глоба 100 лв.

(17) Наказва се с глоба 500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:

1. тахографски листа, и/или

2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или

3. ръчни записи и разпечатки, и/или

4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.

(18) Водач, който подправи, укрие или унищожи данни, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 500 лв.

(19) Водач, който манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача и това може да доведе до подправяне на данните, се наказва с глоба 500 лв.

(20) Водач, който управлява превозно средство с монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с глоба 500 лв.

(21) Водач, който за периода, през който тахографът е бил неизправен или не е бил годен за експлоатация:

1. не е въвел всички данни за този период, се наказва с глоба 500 лв.;

2. не е попълнил номера на картата на водача и/или имената си, и/или номера на свидетелството си за управление на моторно превозно средство, се наказва с глоба 500 лв.;

3. не е поставил подписа си, се наказва с глоба 100 лв.

(22) Водач, който в случай на загуба или кражба на картата на водача не е подал официално уведомление до компетентните органи в страната, в която е настъпило събитието, се наказва с глоба 300 лв.

(23) Водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф или монтираните на моторните превозните средства тахографи не са от одобрен тип, се наказва с глоба 500 лв.

(24) За нарушения на водача, свързани с неправилното използване на тахографските листа или картата на водача, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба 300 лв.

Чл. 93г

(1) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка на пътници или товари, които дават на водачите допълнителни възнаграждения под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с изминатото разстояние или с количеството превозени товари, и това води до застрашаване безопасността на движението и/или нарушаване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, се налага имуществена санкция 3000 лв.

(2) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.

(3) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не спазват минималната възраст за придружител на водача, определена в член 5, т. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, се налага имуществена санкция 500 лв.

(4) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, което извършва превоз за собствена сметка, които не спазват изискванията за извличането на данните от тахографа или от картата на водача, определени с наредбата по чл. 89, ал. 1, когато това не е довело до загуба на данни, се налага имуществена санкция в размер 200 лв.

Чл. 94

(1) Който не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба 700 лв.

(2) Който допусне извършването на обществен превоз на пътници, без да осигури на водача необходимите документи за платена превозна цена и багажни разписки, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв.

(3) Който допусне извършването на таксиметров превоз по цена за километър пробег под минимално и/или над максимално определената от общинския съвет за територията на съответната община, се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв. и автомобилът се отписва от списъка с данни за автомобилите към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Чл. 95

(1) Наказва се с глоба 300 лв. водач на моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка, и моторното превозно средство:

1. не е оборудвано с таксиметров апарат;

2. е с повреден таксиметров апарат или ограничител на скоростта;

3. е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза;

4. е с разпломбиран таксиметров апарат.

5. не е оборудвано с ограничител на скоростта.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на водач, който:

1. управлява лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни;

2. не представи на превозвача за ежемесечна заверка пътната книжка за отчитане и контрол на работата на лекия таксиметров автомобил.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 2000 лв., а по ал. 2 - глоба в размер 3000 лв., а автомобилът се отписва от списъка с данни за автомобилите към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(4) Наказанията по ал. 1 се налагат и на водач, който промени показанията на таксиметров апарат.

Чл. 95а

(1) Наказва се с глоба 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 7б, ал. 2, което не е оборудвано с обезопасителни колани.

(2) Наказва се с глоба 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 7б, ал. 2, което не е оборудвано с устройство за мобилно видеонаблюдение съгласно изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 4 или устройството за мобилно видеонаблюдение не се използва в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 4.

Чл. 95б

Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:

1. разпореди или допусне извършването на превози на пътници с моторно превозно средство, за което се изисква да е оборудвано с обезопасителни колани и то не е оборудвано или не е спазен установеният ред за оборудването му;

2. разпореди или допусне извършването на превози на пътници с моторно превозно средство, за което се изисква да е оборудвано с устройство за мобилно видеонаблюдение и то не е оборудвано или не е спазен установеният ред за използването на устройството за мобилно видеонаблюдение.

Чл. 95в

Наказва се с глоба или с имуществена санкция 500 лв. превозвач, който не спазва изискванията за съхранение на записите от устройствата за мобилно видеонаблюдение на моторните превозни средства.

Чл. 96

(1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който:

1. допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността;

2. преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари;

3. допусне извършването на превоз без редовно издадено или с преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари;

4.

5.

6.

7.

8. разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно разписание.

9.

10.

11.

12.

13.

14. допусне или разпореди превоз на болни или ранени лица с моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията на чл. 24в, ал. 7 или не е вписано в регистъра по чл. 24в, ал. 5.

(2) Който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба или имуществена санкция 5000 лв.

(3) За повторно нарушение:

1. по ал. 1 — наказанието е глоба или имуществена санкция 5000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;

2. по ал. 2 — наказанието е глоба или имуществена санкция 15 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.

(4) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 500 лв. превозвач, който допусне извършването на превоз с моторно превозно средство, което не е оборудвано с ограничител на скоростта или с таксиметров апарат.

(5)

1. който:

2. който допусне или разпореди:

3. който не организира извършването на предпътни медицински прегледи на водачите съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 7а, ал. 3, или допусне или разпореди извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари от водачи, които не са преминали предпътен медицински преглед в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 7а, ал. 3.

(5) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв.:

(6) При повторно нарушение по ал. 5 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 96а

(1) Който разпореди или допусне извършването на превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, се наказва с имуществена санкция 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция 15 000 лв. и отнемане на лиценза.

(3) Водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен или специализиран превоз или превоз за собствена сметка, се наказва с глоба 300 лв.

Чл. 96б

(1) Който допусне или разпореди извършването на случаен превоз на деца и/или ученици извън часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч., се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на лиценза.

(3) Възложителят на превоза, съответно организаторът, който не осигури безопасното качване и слизане от превозното средство на деца и/или ученици при извършване на специализирани, случайни и превози за собствена сметка, се наказва с глоба или с имуществена санкция 5000 лв.

(4) Който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с водачи, чиято възраст е по-малка от 25 години, или с водачи, които не отговарят на изискването за 2 години професионален опит, се наказва с имуществена санкция 10 000 лв.

(5) Наказва се с имуществена санкция 10 000 лв., който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с автобуси, за които няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) и/или удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.

(6) При повторно нарушение по ал. 3 глобата или имуществената санкция е 10 000 лв.

(7) При повторно нарушение по ал. 4 или 5 се налага имуществена санкция 20 000 лв. и се отнема лицензът.

Чл. 96в

(1) Който допусне или разпореди извършването на превоз на товари за собствена сметка с моторни превозни средства или състави от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона за които няма издадени удостоверения за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността, се наказва с глоба или с имуществена санкция 500 лв.

(2) За неизпълнение на задълженията по чл. 12б, ал. 11 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 300 лв.

Чл. 96г

(1) Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 6000 лв.

Чл. 96д

(1) Ръководител на транспортна дейност на предприятие, който не изпълни задълженията си по Регламент (ЕО) 1071/2009, се наказва с глоба в размер 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 1000 лв.

Чл. 96е

(1) Който впише в базата данни по чл. 24г, ал. 1 превозни средства и разреши или допусне извършването на превози с атракционна цел на пътници по маршрут по чл. 24г, ал. 4 без задължителна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, удостоверение за техническа изправност и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 5000 лв. и превозното средство се отписва от базата данни на общината.

(2) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 24г, ал. 2 относно вписването в базата данни на лицата, извършващи превози с атракционна цел в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и лицето, което извършва превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която се извършва дейността, се отписва от базата данни на общината.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата или имуществената санкция е в размер 10 000 лв.

Чл. 97

(1) , който откаже достъп на контролните органи до гаражите,, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба или имуществена санкция от 10 000 лв.

Чл. 98

(1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 5000 лв., който извършва обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им без удостоверение за регистрация по чл. 7в, ал. 1.

(2) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който не осигури на контролните органи по чл. 91 възможност за проверка на материалната база, както и ако не им предостави за проверка цялата документация, свързана с извършването на обучението на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба или имуществена санкция 5000 лв.

(4) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв. лице по чл. 7в, ал. 1, което:

1. разпореди или допусне провеждането на обучението на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им в нарушение на условията и реда, определени в учебната документация и в наредбата по чл. 7б, ал. 9;

2. разпореди или допусне извършването на обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им:

(5) За повторно нарушение по ал. 4 наказанието е глоба или имуществена санкция 5000 лв. и отнемане на издаденото удостоверение за регистрация.

(6) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 500 лв. лице по чл. 7в, ал. 1, получило удостоверение за регистрация, което:

1. не осигури воденето на регистъра на водачите за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им и на документацията в съответствие с изискванията на учебната документация по чл. 7б, ал. 7;

2. неправилно съхранява регистъра за вписване на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им, в резултат на което е настъпила загуба, кражба или унищожаване на регистъра.

(7) Наказва се с глоба 500 лв. преподавател по теоретично и/или практическо обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им, който при провеждане на обучението:

1. не спазва изискванията на учебната документация за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им по чл. 7б, ал. 9;

2. допуска нарушение при воденето на документите;

3. не вписва своевременно данните в документите;

4. нарушава определената дневна натовареност на преподавателите;

5. допуска нарушение на:

(8) Който наруши изискванията за провеждане на обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им и изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция 300 лв.

Чл. 98а

(1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 5000 лв., който извършва обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари без разрешение по чл. 14а, ал. 1.

(2) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който не осигури на контролните органи по чл. 91 възможност за проверка на материалната база, както и ако не им предостави за проверка цялата документация, свързана с извършването на обучението на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба или имуществена санкция 5000 лв.

(4) Наказва се с глоба или с имуществена санкция 5000 лв. и отнемане на издаденото разрешение по чл. 14а, ал. 1 лице, което:

1. разпореди или допусне провеждането на обучението на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари в нарушение на условията и реда, определени в учебната документация по чл. 14а, ал. 2 и в наредбата по чл. 14, ал. 1;

2. разпореди или допусне извършването на обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари:

(5) Наказва се с глоба 500 лв. преподавател за обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари, който при провеждане на обучението:

1. не спазва изискванията на учебната документация по чл. 14а, ал. 2;

2. допуска нарушение при воденето на документите;

3. не вписва своевременно данните в документите;

4. нарушава определената дневна натовареност на преподавателите;

5. допуска нарушение на:

(6) Който наруши изискванията за провеждане на обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари и изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция 300 лв.

Чл. 98б

Товародателят или лице, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, се наказва:

1. при надвишаване с до един тон – с глоба или с имуществена санкция 300 лв.;

2. при надвишаване с повече от един тон до пет тона – с глоба или с имуществена санкция 500 лв.;

3. при надвишаване с повече от пет тона – с глоба или с имуществена санкция 5000 лв.

Чл. 99

Който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба или с имуществена санкция или 2000 лв.

Чл. 100

Превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция 3000 лв. и с отнемане на лицензията за срок една година.

Чл. 101

Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер:

1. от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми;

2. петдесет лв. – за междуселищни превози;

3. триста лв. – за международни превози.

Чл. 102

(1) Собственик на автогара и автоспирка или длъжностно лице, който (което) не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по редовни автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция 300 лв.

(2) Собственик на автогара или автоспирка, който не е осигурил или не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара, се наказва с глоба или с имуществена санкция 500 лв.

(3) Собственик на автогара, който нарушава изискванията по чл. 22, ал. 4 или методиката по чл. 22, ал. 5, се наказва със:

1. имуществена санкция 10 000 лв. – при първо нарушение;

2. имуществена санкция 10000 лв. – при повторно нарушение;

3.

(4) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по редовни автобусни линии, който не спира на определените спирки, или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв.

(5) На превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки,, се налага имуществена санкция 300 лв.

(6) Собственик на автогара, който не изпълнява мерките за сигурност на превозите на пътници с автобус, предвидени в наредбата по чл. 21, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв.

Чл. 103

(1) Налага се имуществена санкция 10 000 лв. на всеки, който разпореди или допусне извършването на превоз на опасни товари в нарушение на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).

(2) Наказва се с глоба 5000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари:

1. с пътно превозно средство, на което видът, конструктивното или допълнителното оборудване не отговарят на изискванията на ADR;

2. с пътно превозно средство с регистрация в Република България, за което няма издадено от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари;

3. с пътно превозно средство с регистрация извън Република България, за което няма издадено от компетентен орган по ADR на съответната страна по регистрация удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари;

4. с пътно превозно средство, което не е предназначено за товара, който превозва;

5. със състав от пътни превозни средства с повече от едно ремарке;

6. без да е снабден с необходимите за превозвания товар писмени инструкции;

7. които са забранени за превоз съгласно ADR;

8. без валидно свидетелство за превоз на опасни товари.

(3) Наказва се с глоба 500 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари:

1. с повредена или неуплътнена цистерна или опаковка;

2. с пътно превозно средство, което не е оборудвано с противопожарни средства съгласно изискванията на ADR или те са неизправни;

3. с пътно превозно средство, което не е маркирано или етикетирано в съответствие с изискванията на ADR;

4. в опаковки без маркировки или етикети за опасност съгласно изискванията на ADR.

(4) При повторно нарушение на ал. 1 се налага имуществена санкция в размер на 30 000 лв.

(5) При повторно нарушение по ал. 2 се налага глоба в размер на 10 000 лв.

(6) При повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба в размер на 5000 лв.

Чл. 104

(1) Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 500 лв.

(2) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които допуснат или разпоредят извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф или монтираните на моторните превозните средства тахографи не са от одобрен тип, се налага имуществена санкция 5000 лв.

(3) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното функциониране на тахографа, се налага имуществена санкция 1000 лв.

(4) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които разпоредят или допуснат извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, от водач, който не притежава карта на водача, се налага имуществена санкция 1000 лв.

(5) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 1000 лв.

(6) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листа и/или тахографските листа не са от одобрен тип, се налага имуществена санкция 500 лв.

(7) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

(8) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които подправят, укрият или унищожат данни, записани в тахографския лист, съхранени в дигиталния тахограф, в картата на водача или на разпечатките от дигиталния тахограф, се налага имуществена санкция 3000 лв.

(9) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които манипулират тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне на данните, се налага имуществена санкция 500 лв.

(10) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, в чието превозно средство е установено монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския лист, съхранени в дигиталния тахограф, в картата на водача или на разпечатките от дигиталния тахограф, се налага имуществена санкция 5000 лв.

(11) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не осигурят на водачите достатъчно количество налична хартия за разпечатки, се налага имуществена санкция 500 лв.

(12) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили поправката на тахографа от одобрен сервиз или тя не е извършена на пътя, когато в рамките на 7 дни от откриване на неизправността на тахографа превозното средство не може да се върне в предприятието, се налага имуществена санкция 3000 лв.

(13) Когато нарушението по ал. 1, 2, 4, 7, 10 и 12 е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция в двоен размер, а при системни нарушения наказанието е имуществена санкция в троен размер.

Чл. 104а

Превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв.

Чл. 104б

На превозвач, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за нарушение на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

2. за неизпълнение на задължението по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 3000 лв.;

3. за нарушение на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 3000 лв.;

4. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в чл. 7, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 10 000 лв.;

5. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в чл. 7, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

6. за неосигуряване на необходимата помощ съгласно чл. 8 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 3000 лв.;

7. за нарушение на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 5000 лв.;

8. за нарушение на чл. 10, параграфи 2 – 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 5000 лв.;

9. за нарушение на чл. 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

10. за нарушение на чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 5000 лв.;

11. за нарушение на чл. 11, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

12. за нарушение на чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

13. за нарушение на чл. 13 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

14. за нарушение на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

15. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

16. за нарушение на чл. 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 300 лв.;

17. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 300 лв.;

18. за нарушение на чл. 19, параграфи 1, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

19. за нарушение на чл. 20, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

20. за нарушение на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

21. за нарушение на чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

22. за нарушение на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

23. за нарушение на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.

Чл. 104в

На водач на автобус, който не предостави помощ на лица с увреждания или с намалена подвижност съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налага глоба в размер 300 лв.

Чл. 104г

На управител или на собственик на автогара, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налага глоба или имуществена санкция, както следва:

1. за неизпълнение на задължението по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 3000 лв.;

2. за нарушение на чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 5000 лв.;

3. за нарушение на чл. 11, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

4. за нарушение на чл. 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

5. за нарушение на чл. 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

6. за нарушение на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 2000 лв.;

7. за неизплащане на обезщетението в пълен размер, предвидено в чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

8. за нарушение на чл. 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 300 лв.;

9. за нарушение на чл. 20, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.;

10. за нарушение на чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 181/2011 – в размер 500 лв.

Чл. 104д

За нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) № 181/2011, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 300 лв.

Чл. 104е

Който при издаване на превозен документ не извърши предвидено в нормативен акт намаление от определената редовна цена по действащата тарифа на съответния превозвач, се наказва с глоба или имуществена санкция 500 лв.

Чл. 104ж

Кмет на община, възложител на превози по утвърдени транспортни схеми, който наруши изискванията на чл. 19, ал. 2, 6 и 7, се наказва с глоба 3000 лв.

Чл. 104з

(1) Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ лиценз, заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в срока по чл. 11, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки невърнат лиценз, заверено копие или удостоверение.

(2) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 и не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в размер 500 лв.

(4) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, но извършва обществен превоз на пътници или товари, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв.

(5) Превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв.

(6) Превозвач, който преотстъпи заверено копие на лиценз на Общността или допусне извършването на обществен превоз на пътници или товари с отнето със заповед по реда на чл. 11, ал. 4 или с преотстъпено заверено копие на лиценз на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение завереното копие се отнема.

(7) За повторно нарушение по ал. 4, 5 и 6 се налага имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 104и

(1) Водач, който извършва превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без издадено удостоверение за вписване в регистъра по чл. 24е, ал. 4, се наказва с глоба в размер 1000 лв.

(2) Който допусне извършването на превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, с превозно средство, което:

1. не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.;

2. не е обозначено съгласно изискванията на чл. 24е, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв.;

3. не е вписано в регистъра по чл. 24е, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобите, съответно имуществените санкции, се налагат в двоен размер.

Чл. 105

(1) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.

(2) За нарушения на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 300 лв.

(3) Водач, който при проверка от контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

2. „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

3. „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.

4. “Превоз за собствена сметка” е:

5. „Автомобилен превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

6. „Криза на пазара“ е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.

7.

8.

9.

10.

11. „Транспортна схема“ е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация редовните автобусни линии в община, област или в цялата страна.

12. „Автогара“ е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на редовните автобусни линии.

13. „Автоспирка“ е всяко обозначено място, различно от автогара, на което според определения маршрут по автобусна линия е предвидено спиране за качване и/или слизане на пътници.

14. „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

15. „Каботажен превоз“ е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.

16. „Опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

17. „Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, даващ право за извършване на определен вид превози.

18.

19.

20.

21.

22. „Редовна автобусна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.

23. „Специализирани автобусни превози“ са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.

24. „Случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

25. „Совалкови автобусни превози“ са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.

26. „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от лицензирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на лицензиран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

27. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

28. „Максимално допустима маса“ е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.

29. „Товарителница“ е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.

30. „Превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.

31. „Разчетна парична единица“ е специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.

32. „Консултант по сигурността при превоза на опасни товари“ е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение.

36.

37. „Превоз на деца и/или ученици“ е превоз на предварително съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител. Група с повече от 10 деца и/или ученици трябва да е с най-малко двама придружители.

38. „Изключително право“, „компенсация за обществена услуга“ и „задължение за извършване на обществена услуга“ са понятия по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.

39.

40. „Интелигентни транспортни системи“ са системи, при които се прилагат информационни и комуникационни технологии в областта на автомобилния транспорт, включително инфраструктура, превозни средства и ползватели, и в управлението на движението и управлението на мобилността, както и за интерфейси с останалите видове транспорт.

41. „Интерфейс“ е междусистемно устройство, осигуряващо средствата, чрез които системите могат да се свържат и да си взаимодействат.

42. „Лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“ са понятията по смисъла на Регламент (ЕС) № 181/2011.

43. „Билет“ е превозен документ за еднократно пътуване с едно превозно средство или за комбинирано пътуване за определено време.

44. „Карта“ е превозен документ за няколко еднократни пътувания.

45. „Електронен билет“ е превозен документ, който се издава от електронна система и се изпраща в електронен формат на пътника след заплащане стойността на билета при превози по междуселищни или международни линии или може да бъде зареден в карта на електронен носител след заплащане на стойността и се таксува чрез валидатор при превози по градски линии.

46. „Абонаментна карта на хартиен носител“ e персонализиран или неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно пътуване, без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност, издава се за определен период от време.

47. „Абонаментна карта на електронен носител“ е персонализиран или неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно пътуване, без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност, който се таксува чрез валидатор.

48.

49. „Междуселищна автобусна линия“ е линия от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки в две или повече населени места.

50. „Градска автобусна линия“ е линия от общинските транспортни схеми, маршрутът на която включва спирки само в чертите на едно населено място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план.

51. „Спирка“ е място, обозначено за спиране с цел слизане и/или качване на пътници, включващо автогари и автоспирки.

52. „Вътрешноградски транспорт“ е съвкупността от всички градски линии в чертите на едно населено място.

53. „Дата на първата регистрация“ е датата, на която превозното средство е било регистрирано за първи път в страната или в чужбина.

54. „Свързано лице“ е дружество или лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството.

55. „Устройство за мобилно видеонаблюдение“ е техническо устройство, което позволява да се заснеме пътнотранспортната обстановка пред превозното средство по време на движение.

56. „Икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

57. „Превоз с атракционна цел“ е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 km/h, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

58. „Пътна помощ“ е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел.

59. „Превоз на болни и ранени лица“ е превоз на физически лица или пациенти, чието състояние не е „спешно“ и съответно не попадат в обхвата на понятието „спешни пациенти“ съгласно наредбата по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, но се нуждаят или тяхното здравословно състояние налага използването на специализиран медицински транспорт със специални превозни средства, оборудвани за тази цел. В обхвата на този превоз не попадат превозите, извършвани от центровете за спешна медицинска помощ.

§ 2

За издаване на лицензии, разрешителни, регистрационни и други документи и за извършване на административни услуги по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.

§ 2а

Заявленията по този закон, подавани до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощено лице или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. София или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове, или да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис и подадени по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

§ 3

При провеждане на неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.

§ 4

(1) Ежегодно в държавния бюджет на Република България се включват разходи за:

1. субсидиране на превоза на пътниците по редовни нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони по предложение на министъра на транспорта;

2. компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за превози по градски допълнителни линии, за превози по градски и междуселищни линии, които се поддържат главно поради историческия интерес към тях или туристическото им значение, за специализираните и за случайните автобусни превози, както и за таксиметровите превози, освен в случаите по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

(3) Условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1, както и условията и редът за издаване на превозни документи за извършване на превозите на определени категории пътници, предвидени в нормативните актове, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.

(4) Наредбата по ал. 3 се приема в срок до 31 март 2015 г., като до нейното приемане предоставянето на средствата по ал. 1, както и издаването на превозни документи за извършване на превозите на определени категории пътници, предвидени в нормативните актове, се извършват по досегашния ред.

(5) За целите на разпределяне на средствата по ал. 1 се включват и вътрешноградски превози, извършени с трамваен и тролейбусен транспорт и метро.

(6) На общини, които не са изпълнили или са нарушили задълженията си по чл. 19, ал. 6 и 7, не се предоставят средствата от държавния бюджет по ал. 1 за съответните разписания.

§ 4а

За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът на транспорта и съобщенията издава наредби и инструкции.

§ 4б

Правата за пътуване по вътрешноградския транспорт с ценови облекчения, предоставени със закони и актове на Министерския съвет, се отнасят само за основните градски линии.

§ 5

Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи.

§ 6

Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, а разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 – от 1 януари 2000 г.

Чл. 106

(1) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато:

1. превозваните опасни товари са забранени за превоз;

2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;

3. превозното средство не е предназначено за товара, който превозва;

4. се извършва превоз в контейнер с конструкция, която не е пригодена за обслужване;

5. превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;

6. са използвани опаковки, които не са одобрени съгласно изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);

7. опаковките не отговарят на съответните опаковъчни инструкции;

8. не са спазени правилата за смесено опаковане;

9. не са спазени правилата за смесено товарене на опаковки;

10. се превозват опасни товари в опаковки без маркировки и етикети за опасност;

11. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;

12. не са спазени изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR) по отношение на допустимата степен на запълване на цистерните и опаковките;

13. не са спазени правилата по отношение на изискванията, ограничаващи количествата вещества, превозвани в едно превозно средство;

14. водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;

15. превозното средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;

16. липсва информация за превозваните опасни вещества (UN, наименование по Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR), опаковъчна група);

17. водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2;

18. се използват средства за осветяване, които не са в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);

19. превозното средство не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).

(2) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато:

1. превозното средство е с повече от едно ремарке или полуремарке;

2. пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни - без пломби или с изтекъл срок на преглед;

3. в превозното средство липсва основното оборудване за безопасност и оборудването съгласно писмените указания за аварийни ситуации;

4. не са спазени датите за извършване на изпитванията за опаковките;

5. опасните товари се превозват в повредени опаковки или се превозват повредени празни непочистени опаковки;

6. опасните товари се превозват в комбинирани опаковки, когато най-външната опаковка е неправилно затворена;

7. етикетите, маркировките и табелите, които са поставени, не са в съответствие с превозвания опасен товар;

8. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1 или указанията не съответстват на превозвания опасен товар;

9. не са спазени изискванията на глава 8.4 “Изисквания за надзора на превозните средства” от Приложение В на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Чл. 106а

(1) За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:

2.

3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:

4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:

5. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 92, ал. 4 – до изпълнение на задължението за заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.

6. временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари:

7. временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници:

(2) Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез:

1. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви „б“ и „в“;

2. сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – в случаите по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „г“;

3. отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство – в случаите по ал. 1, т. 4 и 5;

4.

5. отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България – в случаите по ал. 1, т. 6.

6. отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

(4)

(5)

1. внесената парична гаранция се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на държавния бюджет – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-голям или равен на размера на внесената гаранция;

2. частта от внесената парична гаранция, равностойна на наложената глоба, се прехвърля от набирателната в транзитната сметка на държавния бюджет, а разликата се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – когато размерът на наложената с влязло в сила наказателно постановление глоба е по-малък от размера на внесената парична гаранция;

3. внесената парична гаранция се превежда по посочена от нарушителя банкова сметка – при отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение.

(6)

(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до 12 часа от прилагане на принудителната административна мярка придвижва моторното превозно средство до място за домуване.

(7) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.

(8) Свидетелството за управление, иззето по реда на ал. 1, т. 4, букви „б“ и „в“, се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за приложената принудителна административна мярка.

Чл. 106б

За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до възмездно посредничество или до възмездно предлагане на обществен превоз на пътници или товари, превози на болни и ранени, превози по чл. 24е или таксиметрови превози на пътници без лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, без да са вписани в регистъра по чл. 24в, ал. 5 или без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, или отнасящо се до друго нарушение на този закон или на акт на европейското право, с решение на съдия от Административния съд – град София, по искане на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица се разпорежда премахване на съдържание с акт по чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).

Чл. 107

(1) Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.