Решение № 630 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20221100901445 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът „КАРП МАДНЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че възложил на ответника „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ извършването на превоз на стоки, представляващи устройства за риболов, опаковани в 205 кашона, по маршрут от Република Китай, гр. Нандзин, до Република България, гр. Пловдив. „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., **********превъзложило задълженията си за извършване на превоза на втория ответник „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД, който също превъзложил осъществяването на превоза на територията на Република България на друго дружество, което е третият ответник „МУРИ ТРАНС“ ЕООД. На 20.05.2021 г. превозваните стоки били вече на територията на Република България, като при извършена митническа проверка било установено, че целият товар е в добро състояние. Сочи, че на 21.05.2021 г. товарният автомобил достигнал местоназначението, което е складовата база на ищеца в гр. Пловдив, където било отворено ремаркето на автомобила и се установило, че от него започва да излиза вода. Незабавно бил ангажиран авариен комисар, който констатирал, че водата е проникнала в кашоните, в които се пренасят стоките, в резултат на което влагата достигнала и до електронните компоненти, платки и радиомодули на изделията, които не са влагозащитени и се унищожават при намокряне. В резултат на намокряне на тези части, самите изделия, в които те се влагат, са станали негодни за обикновеното им предназначение, защото не може да бъде гарантирана тяхната функционална пригодност пред потребителите. Аварийният комисар дал заключение, че причината за тази повреда е проникването на атмосферни води в товарното помещение на автомобила поради 1 амортизиране на промазката на брезента. Ищецът посочва, че стойността на увредените стоки е 97 702.00 щ.д., която той заплатил на производителя при тяхната поръчка. Заявява, че поради изричен отказ на производителя на стоките било невъзможно след повредата им те да бъдат препродадени или използвани като повредени стоки, поради което били бракувани и продадени като отпадък на трето лице. С оглед на това ищецът твърди, че в резултат на увреждането на стоките по време на превоза им претърпял имуществени вреди, които се съизмеряват с тяхната стойност, която възлиза на 97 702.00 щ.д. Счита, че при превоза на стоките превозвачът е допуснал груба небрежност, поради което носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди, за която солидарно отговарят и останалите превозвачи по възникналото правоотношение.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 97 702.00 щ.д., представляваща обезщетение за претърпени вреди от повреда на товар по време на превоз по маршрут от гр. Нандзин, Република Китай, до гр.

Пловдив, Република България, възложен за извършване на ответниците по силата на сключен договор за превоз и договори за превъзлагане на превоз. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че ответниците не отговарят солидарно, то прави искане /в становище с вх. на СГС № 25590/17.03.2023 г./ за разделно осъждане на ответниците да му заплатят сумите, както следва: ответникът „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 97 702.00 щ.долара, при условията на евентуалност, ако съдът намери предявената спрямо KLG EUROPE LOGISTICS SRL претенция за неоснователна, да осъди „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД да плати посочената сума и при условията на евентуалност, ако съдът намери предявената спрямо „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД претенция за неоснователна, да осъди третия ответник „МУРИ ТРАНС“ ЕООД да заплати исковата сума.

Ответникът „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л., Румъния /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/ оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че той не е страна по договор за превоз, сключен с ищеца. Заявява, че между него и ищеца е сключен договор за спедиция, по който му е възложено да организира за сметка на ищеца международен транспорт на стоки.

Посочва, че щетата по превозвания товар не е настъпила по време на превоза, а по време на извършеното разтоварване в местополучаването, тъй като получателят е извършил разтоварването отстрани на ремаркето, а не от задната му част, каквито указания е дал шофьорът на товарния автомобил. Твърди, че това е основание за освобождаване на превозвача от отговорност съгласно чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/. Заявява, че доколкото превозваните стоки представляват принадлежности за риболов, те трябва да са изработени да издържат на съприкосновение с вода, поради което не е логично да са загубили експлоатационните си свойства в резултат на намокряне. Твърди, че вредата, нанесена на ищеца, е ограничена по 2 размер, който трябва да се определи по правилото на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Ответникът „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД оспорва предявения срещу него иск.

Твърди, че между него и ищеца не са възникнали никакви облигационни отношения за извършване на описания превоз на стоки. Посочва и конкретно, че той не е страна по договор за превоз, сключен с ищеца. Твърди, че щетата по превозвания товар не е настъпила по време на превоза, а по време на извършеното разтоварване в местополучаването, тъй като получателят е извършил разтоварването отстрани на ремаркето, а не от задната му част, каквито указания е дал шофьорът на товарния автомобил. Заявява, че това е основание за освобождаване на превозвача от отговорност съгласно чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Посочва, че доколкото превозваните стоки представляват принадлежности за риболов, те трябва да са изработени да издържат на съприкосновение с вода, поради което не е логично да са загубили експлоатационните си свойства в резултат на намокряне. Твърди, че вредата, нанесена на ищеца, е ограничена по размер, който трябва да се определи по правилото на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Ответникът „МУРИ ТРАНС“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че щетата по превозвания товар не е настъпила по време на превоза, а по време на извършеното разтоварване в местополучаването, тъй като получателят е извършил разтоварването отстрани на ремаркето, а не от задната му част, каквито указания е дал шофьорът на товарния автомобил. Заявява, че не се доказва наличието на причинноследствена връзка между проникването на вода и увреждането на 33 броя кашони. Твърди, че вредата, нанесена на ищеца, е ограничена по размер, който трябва да се определи по правилото на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Третото лице-помагач на страната на ответника „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД – дружеството ЗД „ЕВРОИНС“ АД, оспорва предявения иск, като се присъединява изцяло към възраженията и твърденията на ответното дружество. Счита, че, доколкото „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД не е вписано в превозните документи като превозвач и същият не е извършил превоза на стоките, а превоз е извършен от „МУРИ ТРАНС“ ЕООД, то няма основание за ангажиране отговорността на това дружество. Позовава се и на разпоредбата на чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В случая с оглед обстоятелството, че искът е предявен срещу три дружества, които са били ангажирани под различна форма с превоза на стоките, счита, че няма основание да бъде ангажирана солидарната отговорност на дружествата, доколкото отговорен е реалният извършител на превоза, ако се докажат останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му.

Третото лице-помагач на страната на ответника „МУРИ ТРАНС“ ЕООД – дружеството ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС“ АД, оспорва предявения иск, като се присъединява към оспорванията на ответниците по отношение основателността на предявения иск. Счита, 3 че в случая Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е неприложима, тъй като намира приложение Закона за автомобилните превози предвид това, че при процесния превоз нямало преминаване на териториална граница на две държави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на твърденията, направени в исковата молба, трябва да се заключи, че предмет на предявения осъдителен иск е претенция за отговорност, която се носи от превозвача, за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията му, възникнали от сключен договор за превоз на товар. Това е така, тъй като ищецът извежда правата си при твърдения, че е страна по международен договор за превоз на стоки, сключен с ответника „КЛГ ЮРЪП ЛОГИСТИКС” С.Р.Л. /KLG EUROPE LOGISTICS SRL/, по силата на който последният се е задължил да извърши превоз на стоки от Република Китай до Република България. Това дружество от своя страна се твърди, че е възложило превоза на ответника „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС“ ООД, а то от своя страна – на „МУРИ ТРАНС“ ЕООД, ка то ищецът основава иска си и на обстоятелството, че по време на превоза стоките са повредени и в резултат на това е претърпял имуществени вреди, като е активно материалноправно легитимиран да претендира исковата сума в качеството си на страна по договора за превоз и на получател на стоките – собственик на същите. Дали действително е налице сключен договор за превоз, кои са страните по този договор, настъпили ли са вреди по време на превоз на товара, са въпроси, които съдът следва да обсъди при произнасянето си по делото по същество. Правото на иск на страната се определя от твърдението , че е налице нейно вземане по договор за превоз, произтичащо от неизпълнение на договорните задължения на ответниците като превозвачи. Дали това твърдение ще се подкрепи от доказателствата по делото е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на иска, поради което съдът намира предявените субективно съединени искове за допустими.

Договорът за превоз е основният институт на транспортното право (превозното право), което пък регулира отношенията, които се създават във връзка с превозването на товари, пътници и багажи с железници, автомобили, кораби и въздухоплавателни средства. В Търговския закон се съдържа общата уредба на превозния договор (чл. 367 и сл. ТЗ), а вече специалните положения за различните видове превозни договори се съдържат в различни нормативни актове с различен ранг. Така – за търговското корабоплаване (включващо дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби) се прилага Кодекса на търговското корабоплаване, за превоз във въздух – Закона за гражданското въздухоплаване, за железопътния превоз – Закона за железопътния транспорт, за автомобилния превоз – Закона за автомобилните превози. Източници на правото са разбира се и международните актове, приложими отново в зависимост от това какъв е уговореният превоз – Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз и т.н.

Най-общо с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да 4 превози до определено място лице, багаж или товар – чл. 367 ТЗ. Договорът за превоз на товар е двустранен и възмезден договор, по силата на който превозвачът се задължава да извърши превоза на товара с определено превозно средство от определено място до друго място, срещу което има право на възнаграждение. Плащането на възнаграждението е основното задължение на насрещната страна по договора.