Решение № 716 от 24.04.2024, Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановено по ВАНД № 3044/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав

С решение № 1318 от 21.03.2023 г., постановено по НАХД № 3059/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 121-ви състав, обвиняемият Г. С. Н. е признат за виновен в това, че на неустановена дата между 17.01.2022 г. – 21.01.2022 г. и на 21.01.2022 г., в гр. София, на ул. ****, в сградата на ОПП при ОД МВР – София, чрез пощата, с вх. рег. № 120400-1074, представил пред П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОД на МВР – София, неистински официален документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., на която подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от Н. – престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, обв. Г. С. Н. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, платима в полза на Държавата и по сметка на СРС.

С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Г. С. Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 71,19 лв. – разноски за СГЕ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. Л. В. – от АК – Русе, в качеството й на упълномощен защитник на обв. Г. С. Н.. В така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Отправя се искане решението на СРС, НО, 121-ви състав да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обв. Н. да бъде признат за невинен.

В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока, че инкриминирания документ – товарителница № 0109634/17.01.2022 г., представлява официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като е превозен документ, който служи за доказателство за сключен договор, макар да няма качеството на ценна книга, която е частен документ, тъй като това качество следва да е посочено изрично в закона. Развиват се доводи, че съгласно § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), товарителницата е товарителен запис, по смисъла на чл. 371 от Търговския закон (ТЗ), който може да бъде и на заповед. Аргументира се тезата, че товарителният запис е ценна книга, която съдържа едностранното задължение на превозвача да предаде товара на титуляра на товарителния запис и която инкорпорира правото на получаване на стока (товар), в каквато насока защитника се позовава на известни теоретични постулати и на разпоредбите на чл.

316, ал. 2 и чл. 317, ал. 1 от ТЗ. На това основание защитата счита, че товарителницата е ценна книга и като такава – частен документ, и е правно ирелевантно какви данни следва да съдържа, съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗАвП и кое лице е неин издател.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, защитника на обв. Г. С. Н.

– адв. Л. В. – от АК – Русе, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение по съображенията, изложени в същите. Намира, че в теорията е изяснено, че товарителницата има характер на ценна книга и може да бъде прехвърляна чрез джиро, съгласно чл. 316 от ТЗ. Оправя искане решението на първия Съд да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно, и вместо него да бъде постановено друго, с което подзащитният й да бъде признат за невинен, по съображения, че не е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

1

Обвиняемият Г. С. Н. – редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на постъпилата въззивна жалба с допълнение.

Прокурорът при СГП намира обжалваното решение на СРС за правилно и законосъобразно. Излага, че приетата за установена от първия Съд фактическа обстановка, кореспондира със събраните доказателства. Сочи, че по делото е доказано, че обвиняемият съзнателно се е ползвал пред св. А. от неистински документ, подписът на изпращача под който е положен от обв. Н.. Навежда доводи, че решението е правилно и в частта относно определеното на обв. Н. административно наказание. Изтъква, че в производството пред първия Съд, не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на обжалваното решение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства – показанията на св. П.В. А. (т. 1, л. 19 от досъдебното производство); писмо от „С.О.Т.“ ООД – от 14.06.2022 г., ведно с приложение – празна бланка на товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-01, № 0120055 и отпечатъци от кръгъл печат на дружеството (т. 1, л. 24 – 27 от досъдебното производство); писмо от ОД МВР – София, рег. № 1204р-4734/15.06.2022 г. (т. 1, л. 30 от досъдебното производство); писмо от „С.О.Т.“ ООД – от 05.04.2022 г. (т. 2, л. 6 от досъдебното производство); Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г., съставен срещу Г. С. Н. (т. 2, л. 10 от досъдебното производство); заповед № РД 11-1367/01.12.2021 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (т. 2, л. 11 – 12 от досъдебното производство); Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000068/20.01.2022 г., издадена от Началник група към ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП (т. 2, л.

13 от досъдебното производство); Наказателно постановление № 22-1204-000161/04.02.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ срещу Г. С.

Н. (т. 2, л. 14 от досъдебното производство); писмени възражения по АУАН серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г. от Г. С. Н. до Началника на сектор „Пътна полиция“ – София, вх. № 120400-1074/21.01.2022 г. (т. 2, л. 15 – 16 от досъдебното производство), ведно с приложения – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р. БГ – М.“ – Русе и получател „Лукойл Зелин F513“, приложена в копие (т. 2, л. 17 от досъдебното производство) и договор за превоз от 01.01.2019 г. с възложител „Лукойл България“ ЕООД и изпълнител „С.О.Т.“ ООД, приложен в копие (т. 2, л. 18 – 19 от досъдебното производство); известие за доставяне на пратка с „Еконт“ с подател Г. С. Н. и получател ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ – гр. София, ул. **** (л. 19 от досъдебното производство); писмо от „Р.О.“ ООД – гр. Ботевград, изх. № 4/03.02.2022 г., ведно с приложения (т. 2, л. 21 – 24 от досъдебното производство); справка за нарушител/водач по отношение на Г. С. Н. (т. 2, л. 25 – 31 от досъдебното производство), както и заключение на назначената и изготвена Комплексна Графическа и Техническа експертиза № 806/2022 г. (т. 1, л. 33 – 34 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, и справка за съдимост на обв. Н. (л. 8 от съдебното производство) – приобщена към 2 доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, първостепенният Съд е кредитирал изцяло така събраните гласни и писмени доказателствени средства като е приел, че са непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. Съдът се е доверил, при формиране на изводите си по фактите, и на заключенията на назначената и изготвена експертиза.

Въз основа на така събраните по делото доказателствени средства, първоинстанционният Съд е приел за установено, от фактическа страна, че обв. Н. към м. януари 2022 г. заемал длъжността „шофьор“ в „С.О.Т.“ ООД – гр. София. Дружеството извършвало превоз за зареждане на обектите на „Лукойл България“ и „Р. България“.

На 17.01.2022 г., обв. Н. изпълнявал курс с камион марка „Волво“ с рег. № СВ **** МК, категория М3, с максимално допустима маса 20 500 кг., ведно с прикачено ремарке рег.

№ С **** ЕР, с максимално допустима маса 36 000 кг. – и двете собственост на „С.О.Т.“ ООД – гр. София.

Обвиняемият извършил нарушение на ЗДвП, като навлязъл след знак за временна забрана за товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак „В4“. Почти веднага бил спрян от служители на сектор „Пътна полиция“ за проверка. За извършеното нарушение, на обвиняемия бил съставен АУАН серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г. за нарушение на чл. 6 т.

1 ЗДвП, като му били отнети СУМПС и контролен талон. Наложена му била и принудителна административна мярка със Заповед за налагане на ПАМ №22-12-04-000068/20.01.2022 г.

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, обв. Н. подал писмени възражения срещу така съставения акт, като приложил към него товарителница № 0109634/17.01.2022 г., като с нея искал да установи, че е разтоварвал гориво на бензиностанция „Лукойл“, намираща се след разклона за ул. „Ботевградско шосе“. Тази товарителница Н. съставил сам върху бланка, ползвана като образец от „С.О.Т.“ ООД – гр. София – бланките били поръчвани от дружеството в печатница. Попълвайки съдържанието на товарителницата и полагайки подпис в графа „изпращач“, той придал вид на същия, че е положен от представител на „Р.

БГ“ ЕАД, а в действителност бил положен от Н.. Във възражението си обвиняемият заявил, че на 17.01.2022 г. е нарушил забраната, тъй като е трябвало да извърши товароразтоварителна дейност на бензиностанция „Лукойл“, намираща на 44 км на Автомагистрала Хемус, посока гр. София.

На 21.01.2022 г., обв. Н. изпратил по пощата възражението и товарителница № 0109634/17.01.2022 г. до ОПП при ОД МВР – София, ул. ****. Свидетелката П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП на ОД на МВР – София, в чиито задължения влизало входиране и изходиране на документи, завела в деловодството на Отдел „Пътна полиция“ към ОД МВР – София, възражението на обвиняемия ведно с товарителницата – с вх. рег. № 120400-1074. При преглед на възражението и приложената товарителница, възникнали съмнения в истинността на последната, поради което било образувано досъдебно производство № 15192/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 6934/2022 г. по описа на СРП.

Било установено, че на процесната дата – 17.01.2022 г., с камион марка „Волво“ с рег.

№ СВ **** МК, категория М3 и ремарке рег. № С **** ЕР – и двете собственост на „С.О.Т.“ ООД – гр. София, е извършван превоз по маршрут Русе – София, но не и доставка на гориво на обекта „Лукойл Зелин“ с водач обвиняемия.

Въз основа на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство Комплексна Графическа и Техническа експертиза, СРС е приел за установено, че в 3 представеното по делото копие от товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р.“ ООД, получател „Лукойл Зелин“ и превозвач „С.О.Т.“ ООД, ръкописният текст в графите и подписа в графа „изпращач“ са изпълнени от обвиняемия Н., а бланката е идентична с тази образеца, използван в дружество „С.О.Т.“ ООД.

Обвиняемият Г. С. Н. е роден на **** г. в гр. Русе, с ЕГН – **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, месторабота – „С.О.Т.“ ООД, като шофьор, жител и живущ – гр. Русе, ул. „Орлово гнездо“ № 3, бл.

„Лебед“, вх. 2, ет. 4, ап. 7.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна страна, че с деянието си, обв. Н. е осъществил от обективна и субективна страна, всички признаци от състава на престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК, като на неустановена дата между 17.01.2022 г. – 21.01.2022 г. и на 21.01.2022 г., в гр. София, на ул. ****, в сградата на ОПП при ОД МВР – София, чрез пощата, с вх. рег. № 120400-1074, представил пред П.В.

А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОД на МВР – София, неистински официален документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., на която подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от Н.. Приел е, че обвиняемият е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл.

Разпечатката съдържа 31 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28238c5b-928c-4d98-aad5-ed161f9dd4d9