Решение № 753 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200057 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба на „ ***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.П., чрез адв. И. Г. срещу НП № *** год. на *** Варна, с което на дружеството е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на сумата от 1533.88 евро, с равностойност в лева 3000 за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал.1, изр1 ЗАвП.

В жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка, относно вмененото нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози, като се твърди, че описаната фактическа обстановка не намира отражение в приложената санкционна норма, като в оспореното НП дори не е бил посочен видът на извършения превоз. Твърди още, че АНО е повдигнал непълно обвинение , тъй като е посочено че водачът не притежава валидна карта за квалификация за определен период, а изобщо не е изследван и респ. обсъден въпросът дали в свидетелството за управление на водача не е бил вписан хармонизиращ код, който да удостовери, че водачът притежава удостоверение за професионална компетентност. Изразява се несъгласие с констатациите на АНО и се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на строените в производството разноски.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата изцяло на заявените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като са депозирани единствено писмени бележки със становище по същество и искане за 1 присъждане на разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

След извършването на комплексна проверка на дружеството „***“ ЕООД от страна на служители на ОО „АА“ сред които св. Б. И. се установило, че на 04.03.2025г. в гр. Варна превозвачът „ ***“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 125269, валиден до 31.07.2032г. е извършил обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „***“ от кат.N3с рег. № *** за управлението на който се изисква СУМПС от категория „С“ видно от пътен лист и товарителница и информация от дигиталната карта на водача Г.П.П., ЕГН: ********** без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б ал.1 от ЗДвП (№ 41 от 04.08.2008г.).

От направената справка в информационната система на ОО АА е видно, че водача не е притежавал валидна карта за квалификация на водача в периода от 20.01.2025 год. до 12.05.2025 год., което било прието за нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвтПр, което не съставлявало изолиран случай, което се установявало и от други налични по преписката товарителници и пътни листи.

Акта бил съставен и предявен на пълномощник на дружеството, който не отбелязал, че няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издал НП № *** год., с което за нарушение на чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвтПр,на осн. чл.96г, ал.1 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1533.88 евро, с равностойност в лева 3000.

В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителя потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.

Б. Г., който

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Г. и приложените по делото писмени доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния срок и от надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление № *** год. е издадено от компетентен към момента на издаването му орган - от Началника на ОО „Автомобилна инспекция“- Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно представените заповеди и в шест месечния преклузивен срок.

Актът също е съставен в съответните процесуални срокове. След предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни 2 обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.

В постановлението наказващият орган е посочил, че не приема случаят за маловажен, като е изложил мотиви за това.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление.

В случая според настоящия съдебен състав даденото в акта и наказателното постановление описание на нарушението не е прецизно, което е довело да ограничаване на правото на защита на наказаното дружество.

Видно от текста на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, дружеството е привлечено към административна отговорност за това, че е извършило обществен превоз на товари с товарен автомобил, управляван от водача Г.П., който не притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/04.08.2008 г. на министъра на транспорта.

Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за противоправно поведение.

Търговецът е юридическо лице по смисъла на чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтП и като такъв, в контекста на установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за това, че е „назначил на работа“ или е „допуснал водач“, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, а не за това „че е извършил обществен превоз на товари“.

Ето защо, описаното в АУАН и НП деяние – „извършило обществен превоз на товари“, не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, които освен това са алтернативни. Точното и ясно посочване на изпълнителното деяние е от съществено значение за упражняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, доколкото то следва да ангажира доказателства, оборващи конкретни фактически твърдения на органа, каквито в случая няма – дали е назначило водача и съответно кога, дали е допуснало водача и съответно кога, или е извършило превоз. Изпълнителното деяние е определящо за идентифициране на нарушението и за осъществяване на съдебния контрол, тъй като спрямо него се определят датата на извършване на нарушението, фактите, подлежащи на доказване от страна на административнонаказващия орган, и се преценява спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Ето защо несъответствието между описаното в акта и в наказателното постановление нарушение и предвиденото в хипотезата на санкционната норма представлява съществено процесуално нарушение на административнонаказващия орган и винаги води до отмяна на наказателното постановление само на това основание.

Отделно от това от използваният съюз "или" в нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3

41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация става ясно, че водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение, алтернативно с карта за квалификация на водача или със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кодът на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) - Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава.

Тази национална подзаконова разпоредба е съобразена с чл. 10 от ДИРЕКТИВА 2003/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, където също е подчертана алтернативната възможност на основание издаденото удостоверение за професионална квалификация за удостоверяване на начална квалификация или на последващо обучение, водачите на МПС да могат да представят свидетелство за управление на превозно средство, или карта за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива.

В параграф 2 на същата разпоредба от горецитираната Европейска директива е уточнено, че карта за квалификация на водача на превозно средство се издава, ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза в свидетелството за управление на превозно средство, като за това обстоятелство по АНП не са събирани доказателства и този въпрос е останал необсъден, с което на още едно основание е било допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, а на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 337.45 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № *** год. на *** Варна, с което на „ ***“ ЕООД, ЕИК *** е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на сумата от 1533.88 евро, с равностойност в лева 3000 за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал.1, изр1 ЗАвП.

4

ОСЪЖДА ОО „АА“ – гр. Варна да заплати на „ ***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 337.45 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5