Решение № 902 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202593 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *, против Наказателно постановление № 22-0000218/16.06.2026 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на основание чл. 97, ал. 1, пр.последно от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2556,46 евро/5000 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и представя писмени бележки.

За

Административнонаказващия орган, н е се явява представител, като е депозирано писмено становище.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 26 НП е връчено на 01.07.2026 г., а жалбата е депозирана на 13.07.2026 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 19.03.2026 г. на Ж.Г.К., ЕГН **********- представител на * ЕООД, ЕИК *, била връчена покана с peг. № 84-00-09-608/19.03.2026г. във връзка с извършване на проверка за 2025 г. В поканата се указвало в седемдневен срок от получаването й да бъдат представени документи във връзка с дейността на дружеството, изброени в петнадесет точки, сред които и тахографски листи и данни от дигиталните тахографи и картите на водачите. На 01.04.2026 г. при явяване в ОО „АА“ гр. Бургас представител на дружеството заявил писмено, че за 1 периода на проверката не представя документи.

На 30.04.2026 г. инспектор М. Г. Д. съставила срещу дружеството АУАН № 350649 за извършено на 01.04.2026 г. нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление, като също записал, че нарушението е извършено на 01.04.2026 г. В постановлението буквално било записано: „…при приключване на комплексна проверка за периода от 01.02.2025г. до 31.12.2025г., съгласно покана с peг. № 84-00-09-608/19.03.2026г., получена на ръка от управителя на дата 19.03.2026г. е констатирано, че фирма "*" ЕООД с ЕИК:* притежаваща Лиценз на Общността № 26297 за превоз на товари в качеството си на превозвач по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002г. на МТС не представя документи за комплексна проверка -изискани с покана с peг. № 84-00-09-608/19.03.2026г. На дата 01.04.2026г. г-н Карамитев се явява в ООАА-Бургас съгласно горецитираната покана, като в Приемо-предавателния протокол за представени документи регистриран с № 84-0009-608/1/01.04.2026г. в качеството му на управител е декларирал собственоръчно, че за периода на проверката не представя никакви документи. Нарушението е извършено на 01.04.2026г., видно от Приемо-предавателен протокол № 84-00-09-608/1/01.04.2026г.“.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът обаче намира, че Н П н е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт н е е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че не бил представил документи, свързани с дейността му, които били изискани с поканата от 19.03.2026 г. На първо място, съдът намира, че се явява съществено нарушение обстоятелството, че в постановлението не са посочени документите, които са изискани от жалбоподателя с поканата. Посочването на тези документи има значение в няколко посоки. Би могло да се възрази, че някои или от всички от документите няма как да бъдат представени изобщо, тъй като не са относими към превозната дейност. Би могло да се касае и само за един документ, което да има значение за преценката относно обществената опасност на случая. При непосочването на конкретните документи също така се създава опасност от потенциално ангажиране на отговорността на субекта повече от веднъж, в случай че се приеме, че непредставянето на всеки документ представлява отделно нарушение. В тази насока съдът споделя доводите на представителя на жалбоподателя, който посочва, че част от документите, които фигурират в поканата са тахографски листи и данни от дигиталните тахографи и картите на водачите, като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

След като в НП и АУАН не са посочени конкретните документи, които са изискани на практика няма как да се прецени дали е налице неизпълнение на задължението на превозвача, както и дали същият правомерно е санкциониран по приложената от АНО санкционна разпоредба.

На второ място, в НП и АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 2

01.04.2026 г. Липсва обаче изложение на обстоятелства защо се приема, че нарушението е извършено тогава. Би могло да се предположи, че поканата от 19.03.2026 г. е била скрепена със срок за изпълнение, което обаче не е описано. Оттам насетне не става ясно дали се твърди, че този срок е изтекъл и кога е станало това. Напълно е възможно в тази ситуация срокът в поканата да е изтичал след 01.04.2026г . Ако е налице такава хипотеза, то макар на 01.04.2026 г. дружеството да е заявило, че няма документи, то хипотетично е възможно указанията да бъдат изпълнени до изтичането на срока. След като обаче не е посочено дали в поканата е даден срок за изпълнение и кога същият е изтекъл и дали изобщо е изтекъл, няма как да се извърши преценка по същество дали е допуснато нарушение. Касае се за непълнота на фактическото изложение в АУАН и НП, което препятства възможността за организиране защитата на жалбоподателя.

Изложеното до момента е достатъчно основание за отмяна на постановлението на формално основание.

Дори и да се приеме, че липсват процесуални нарушения, съдът намира, че обжалваното постановление е материално незаконосъобразно.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.

Иначе казано, както в АУАН, така в НП, следва да се опише нарушението чрез неговите белези, като това предопределя и предмета на доказване. Изрично като дата на нарушението е посочена 01.04.2026 г., което означава, че следва да се установи дали на именно тази дата е налице извършване на твърдяното нарушение.

В конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че не е представил документи във връзка с извършвана проверка, за която му е връчена покана. В случаите когато законът вменява задължение на субектите за извършване на действие в определен срок, нарушение ще бъде извършено при бездействие, в първия ден след изтичането на срока.

Видно от поканата на л. 22, същата е връчена на представител на жалбоподателя на 19.03.2026 г., като в същата е отразено, че документите следва да се представят седемдневен срок от получаването й. Съгласно възприетия в цялото ни законодателство принцип (чл. 60, ал. 5 ГПК, чл. 183, ал. 2 НПК, чл. 72, ал. 1 от ЗЗД) когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като същият изтича в края на последния ден. Следователно първият ден на тридесетдневния срок е 20.03.2026 г., като последният ден от този срок е 26.03.2026 г. С оглед на това, ако е налице нарушение, то 3 същото би се явило извършено на 27.03.2026 г., а не на 01.04.2026 г. След като се установява, че ако има нарушение, то би се явило извършено на дата, различна от тази, която е посочена в обжалваното постановление, то същото се явява материално незаконосъобразно и следва да се отмени.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и разписка (л. 14), в които е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С ДВ, бр. 17 от 2026 г. от 13.02.2026 г. разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е изменена, като в въведено изискване възражението за прекомерност да е мотивирано. В конкретния случай направеното възражение е изцяло бланкетно, поради което и претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.