Решение № 62 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Г. Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Г. Иванова Касационно търговско дело № 20238002901245 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

И. Б. Р. чрез адв. Андрей Андреев и адв. Г. К. обжалва решение № 238 от 06.04.2023 г. по т.д. 82/23 г. по описа на Апелативен съд - София, 11 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260659/02.11.2022 г. по т.д. 1787/19 г, СГС, ТО, VI-22 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „И. З. С.“ ЕООД искове както следва:

- да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборника преработените от Н. Р. български народни приказки със заглавия: „Най-хубавата на света”, „Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”, „Вампирова булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, „Дяволски чирак”, Двама братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”, „Змейова булка”, „Златното птиче”, „Ненаситно око”, без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г. и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 1 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер от 300 лв.; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като е включил в сборник, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Приказки от цял свят“, издание 2017 г., ISBN 978-95409-1151-9, преработените от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия: „Царят на въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица” /руска приказка/, „Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза” /арменска приказка/, „Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван ковача” /руска приказка/, „Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска приказка/, „Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо вълчо” /сръбска приказка/, „Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска приказка/, „Опърничева жена” /финландска приказка/, без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г., както и осъдителните искове ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, като е включил в сборник, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-95409-1190-8, литературно произведение „Предговор” с автор Б. Р., без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Богомил Николай Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1 000 лв., при размер на цялото вземане от 8 333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Лека ни пръст.

Мир на праха ни”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2008 г., ISBN 978-954-09-0190-9, без съгласието на ищцата, в качеството й на сънаследник на авторските права на Богомил Н. Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Писмо от мъртвец”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2009 г., ISBN 978-954-09-0342-2, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лв., при размер на цялото вземане от 8333 лв. и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лв.

2

Излага съображения, че е налице нарушение на материалното право, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, по отношение на всички произведения, създадени и от Н. Р., и от Б. Р.

Съдът неправилно бил тълкувал нормите на чл. 32 и чл. 33 от ЗАПСП, уреждащи възникналото правоотношение в релевантния период, като на практика приел, т.нар. еднократност на наследяването при авторското право.

Развива подробни съображения за правото на наследяване на авторските права по закон. Поддържа, че явно неправилен е изводът на въззивния съд, който е достигнат чрез превратно тълкуване на чл. 33 от ЗАПСП и бил извел и приложил несъществуваща de lege lata материален закон, в пряко противоречие с гарантирано от чл. 17, ал. 1 от Конституцията право на собственост и право на наследяване.

Твърди наличие на основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК по отношение приложението на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП за всички произведения, предмет на исковата защита. Обосновава извод, че при съпритежание на наследено авторско право, приложение следвало да намери тази норма. Неправилен бил изводът на Апелативния съд, че това било действие на обикновено управление, поради което за валидното извършване на същото не било необходимо да е налице потвърждаване от всички наследници. Нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗАПСП засягала използването на произведението при съпритежание на авторски права, като се изисквало съгласие на всички съавтори. Правилото следвало да се приложи при всички видове съпритежание, включително и на основание наследяване.

Положението на наследниците и обемът на съпритежаваните от тях авторски права не се различавали от правата на съавторите. В нито една от разпоредбите на ЗАПСП, вкл. чл. 8, ал. 2, не било проведено легално разграничение на действия на „управление“ и действия на „разпореждане“.

Счита, че по отношение на решението е налице основание за отмяна, на основание чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК – необоснованост на решението.

Липсвали мотиви, мотивите за обосноваване становището за еднократност на наследяването на авторското право били бланкетни и несъдържателни.

Липсвали изцяло мотиви по отношение на произведението „Предговор“ от Б. Р. Мотивира необосноваността на съдебното решение с оглед възприетите от съда свидетелски показания на С. Р.

Обосновава наличие на основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Излага подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, като сочи, че е налице нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Недопустимо било със свидетелски показания да се доказва наличието на сключен издателски договор. Разпоредбата на чл. 46 от ЗАПСП изисквала наличие на писмена форма за действителност на издателския договор. По делото било безспорно установено, че ответното издателство било издало „Български приказки“, сборник с включен „Предговор“ на Б. Р. В случая въззивният съд бил ограничил аргументите си за дадено към 2006 г. от Б. Р. съгласие за издаване на „Предговора“ в изданието на 3

„Български приказки“ от 2017 г. само до показанията на св. С. Р., без да анализира останалите по делото доказателства и да е формирал пълна и цялостна преценка на фактологията.

По отношение на произведенията „Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“, наследени авторски права от наследниците на Б. Р., касаторът сочи нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Твърди нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, както и чл. 43 и чл. 46 от ЗАПСП. Неупражнено било приживе правото на Б. Р. за разгласяване на произведенията било преминало в наследниците му. Поради това при наследено правомощие на разгласяване била релевантна преценката на наследниците. По отношение на тези произведения също твърди необоснованост на съдебното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 3 от ГПК. Не можело от показанията на С. Р. да бъде направен извод, че Б. Р. бил сключил неформален договор за използване на произведението.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски, включващи възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба „И. З. С.“

ЕООД оспорва същата. Твърди, че исковете следвало да се квалифицират на основание чл. 95 от ЗАПСП, не по чл. 95 а от ЗАПСП. Ищцата ангажирала доказателства за конкретен размер на вреда от нарушението, а не изразила фактически твърдения за вреда, която не можела да бъде определена, за да е налице хипотезата на чл. 95 а от ЗАПСП. Оплакване за неправилна квалификация на иска нямало нито във въззивната, нито в касационната жалба, за да може ВКС да разглежда този въпрос. Ищцата ясно била изложила обстоятелства, които да определят правното основание на иска чл. 95 от ЗАПСП. Били предявени искове за 2 автори, за 5 произведения. Исковете с цена до 5 000 лв. не попадали в тази категория.

Оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата в качеството й на титуляр на авторските права, на основание наследяване.

Излага съображения, че авторското право имало комплексен характер и било наследимо. Относно правото на наследяване, съгласно чл. 33 от ЗАПСП било предвидено, че при липса на наследници или ако починат наследниците преди изтичане на срока на времетраене на авторското право, последното преминавало върху Държавата, която го упражнявала до изтичане на срока чрез Министерство на културата. Времетраенето на авторското право било 70 години от смъртта на автора. Наследниците на автора били починали преди изтичане на седемдесетгодишния срок, авторът Н. Р. бил починал на 02.05.1954 г. Закрилата на авторското право била продължила до 02.05.2024 г., като наследникът по закон от първи ред, бил починал на 08.06.2007 г., което е преди 2024 г. Следователно смъртта на наследника на автора била настъпила преди изтичане на срока на времетраене на авторското право, което 4 означавало, че авторските права, върху произведенията не принадлежало на наследниците по закон.

Счита, че е приложим чл. 11 от ЗН и спрямо авторските права. Оспорва довода за необоснованост на съдебното решение. Не било необходимо съгласие на всички наследници. Действията, които били насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до 3 години били действията на обикновено управление. Позовава се ТР 91/1.10.1974 г. по гр.д.