Решение № 11827 от 16.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11827

Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА канд № 20267180701874 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „Меритранс - 2017“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], със законен представител Т. К. З.,чрез пълномощника адвокат Л. С. срещу Решение № 459 / 20.04.2026 на Районен съд - Пловдив, ХII – ти н.с. постановено по АНД № 20255330205542 по описа на същия съд за 2025г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №36-0002302 / 15.09.2025 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на дружеството, за нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева (1533,86 евро) на основание чл. 96г, ал. 1, предложение 2. от същия Закон.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и за недоказаност на нарушението, което неправилно не е съобразено от първоинстанционния съд, като алтернативно се иска приложението на чл. 28 от ЗАНН се навеждат и аргументи за маловажност на случая.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив,не е изразил конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Окръжна прокуратура [населено място] редовно уведомена по реда на 217, ал.3 от АПК не изпраща представител.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Меритранс - 2017“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], със законен представител Т. К. З., срещу Наказателно постановление № №36-0002302/15.09.2025 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на дружеството, за нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева (1533,86 евро) на основание чл. 96г, ал. 1, предложение 2. от същия Закон.

Първоинстанционният съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

При извършена тематична проверка на транспортната дейност на „Меритранс - 2017“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 10538 от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, обхващаща периода от 01.06.2025 година до 30.06.2025 година, е установено, че на 17.06.2025 година „Меритранс - 2017“ ЕООД в качеството му на превозвач, е допуснал извършването на обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № 7 на територията на [населено място] с моторно превозно средство „Мерцедес Ситаро“, категория М3, с рег. № [рег. номер], с пътен лист № 29259 / 17.06.2025 година и с водач И. Р. Н., [ЕГН], който не отговаря на изискванията за квалификация на водач, тъй като не притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория D.

За така констатираното административно нарушение е съставен АУАН № 351078/21.08.2025 година в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН М. Т. Н., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд, е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен от обективна страна състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН - имуществената санкция е точно фиксирана от законодателя в чл. 96г, ал. 1, предложение 2. от същия Закон и наказващият орган не може да определя размера й.

Първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, като деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение, и същото разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност, като по делото са налице данни, че при проверката от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив са констатирани и други водачи в дружеството, които не са притежавали съответната карта за квалификация на водач.

IV. За правото :

9. Разпоредбата на чл.7б,ал.1 от Закона за автомобилните превози изисква лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва съгласно чл.96г ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Мотивите на решението а изключително подробни и това прави излишно тяхното повтаряне.

В този контекст, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, досежно липса на осъществен състав на нарушението от обективна страна, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Правилно е приел, че моторно превозно средство „Мерцедес Ситаро“ с рег. № [рег. номер] е от категория М3, а от справката в Единната информационна система на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ (Преглед на DOC карти) се установява, че на И. Р. Н. издадената с пореден номер [рег. номер] на 30.05.2013 година карта за квалификация на водач за съответната категория, е била валидна до 31.12.2017 година. Обстоятелството, че на И. Р. Н. е издадено Удостоверение № 102-200079 / 27.11.2023 година за професионална компетентност за превоз на пътници, не обосновава извод, че не същият трябва да притежава и карта за квалификация като водач на моторно превозно средство, за управлението на което се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория D. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че картата за квалификация е удостоверителен документ, с който водачът доказва, че отговаря на изискванията за квалификация - начална квалификация или периодично обучение. Тя се издава в рамките на процедура и по ред, регламентирани в Наредба № 41 / 04.08.2008 година на министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г.), като притежаването на удостоверение за професионална компетентност е само условие за издаването на карта за квалификация на водача (вж. чл. 2 от Наредбата). Казано с други думи, притежаването на карта за квалификация на водача е самостоятелно изискване, за да бъде законосъобразно осъществен превозът, което изискване, в случая, не е изпълнено, а процесното деяние не попада сред хипотеза по чл. 5, ал. 1 - ал. 3 от Наредбата за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, при които не се изисква карта за квалификация на водача за извършването на превоза.

При това положение и при безспорната установеност на нарушението от обективна страна, е правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционният съд за осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Правилно са приети за несъстоятелни защитните възражения поддържани и пред настоящата инстанция, в насока, че не е установено точно „Меритранс - 2017“ ЕООД да е допуснал И. Р. Н. да извърши въпросният обществен превоз на пътници, доколкото липсвали доказателства за трудови правоотношения между дружеството и водача. Действително, по делото няма документ, удостоверяващ трудовите правоотношения между превозвача с лиценз на Общността № 10538 и шофьора без валидна карта за квалификация, но по преписката е представен Пътен лист № 29259/17.06.2025 година, издаден от „Меритранс - 2017“ ЕООД за автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], с Водач I И. Н. за автобусна линия № 7, като видно от отбелязванията за маршрута, попълвани от самия водач, И. Н. е осъществявал обществен превоз за времето от 05:20 часа до 13:54 часа. Или, въз основа на въпросния пътен лист за автобусен превоз, като издаден от транспортното дружество вътрешен първичен счетоводен документ, чрез който се удостоверява движението и маршрутът на превозното средство, правилно първоинстанционния съд е направил обоснован извод за осъщественото от „Меритранс - 2017“ ЕООД деяние, вменено му в административнонаказателна отговорност.

10. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против „Меритранс - 2017“ ЕООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка и с оглед аргумента за неясно обвинение, защото в АУАН и наказателното постановление не били са посочени конкретният маршрут на автобусната линия и началният час на започване на курса правилно съдът е приел, че в актовете на административнонаказателното производство е посочен конкретен маршрут – редовна автобусна линия № 7, като чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват във визираните документи да са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, а редовността на тези актове не изисква вписване на конкретен час, а когато това е необходим и задължителен реквизит, изрично е предвидено в съответната законова норма (напр. чл. 189, ал. 4 от ЗДП за електронния фиш).

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c07ab76d-4d71-4fca-afc2-c8c8a2c3edee