Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9191 от 24.10.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 441/2024
Вид
Решение № 9191
Подписан
24.10.2025
В сила
29.04.2026
Състав
Мариана Михайлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9191

Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20247180700441 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д. Д. М., [ЕГН] от [населено място],[улица], ет.7, ап.19 против Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област], в частта с която е разпоредено М. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7443,65 лева, от които 5195,14 лева главница за периода от 01.01.2019г. - 30.09.2020г. и лихва за минало време 2248,51 лева, начислена към 15.12.2023г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 15.12.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателката чрез пълномощник адв.Б. изразява становище, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендира сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – [област] чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.

Административен съд – [област], II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, и то се установява от данните по приложената административна преписка, че с разпореждане [номер] от 2000г. на Д. Д. М., считано от 01.11.1999 г. е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост на основание чл. 2, ал. 1,б“б“ от ЗП /отм./ за втора категория труд, като за определяне правото и размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж до 31.10.1999 г., както следва: Осигурителен стаж от втора категория 25 години, 10 месеца и 16 дни; Осигурителен стаж от трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни, а на основание чл.35 от ППЗП (отм.) общият осигурителен стаж от трета категория труд е 41 години, 03 месеца и 05 дни. Размерът на тази пенсия при отпускането е определен от 3-годишен базисен период, считано от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и от 14.03.1998 г. до 31.10.1999 г., при индивидуален коефициент 1.534, а от 01.07.2001г.-1.548. До отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ М. е получавала наследствена пенсия, която при отпускане на личната пенсия за ОСВ е спряна и е отпусната добавка от починал съпруг М. Г. М. /роден на [дата]. и починал на 04.11.1984 г./ С Решение № Ц2153-15-244/23.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ [област] е отменено разпореждане [номер] /прот.№ 15N358/09.09.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [област] и е върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, като е предоставена възможност на жалбоподателката М. за избор на тригодишен базисен период.

Със заявление - вх. № Ц2175-15-226#5/07.04.2021 г. М. е заявила, че желае размерът на пенсията й за ОСВ да бъде изчислен от дохода, съответстващ на по-благоприятния индивидуален коефициент за периода от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. или от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., както и допълнително да бъде зачетен осигурителен стаж, положен преди отпускане на пенсията по УП-13 №5507-15-152/19.02.2021 г. за времето от 01.10.1969 г. до 15.04.1971 г.

По издадените от осигурителя МБАЛ "Свети Мина" ЕООД образци УП-2 №33/13.08.2020г.; УП-2 №17/29.03.2021г., УП-2 №5/02.03.2021г. и УП-2 №9/02.03.2021г. е избран най-благоприятен базисен период от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. и зачетен общ осигурителен стаж от трета категория 25 години, 02 месеца и 17 дни, положен до датата на отпускане на личната пенсия за ОСВ.

Няма спор между страните, че в ТП на НОИ [област] е постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Р. П. - [област], към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на М. Г. М. /починал съпруг на жалбоподателката/.

Административният орган при анализ на писмените доказателства, относими към пенсионните права на М. е установил, че последния е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.03.1979 г. до смъртта си 04.11.1984 г., на наследниците – дъщерите М. и Л. са отпуснати наследствени пенсии на основание чл. 31 и чл.32 от ЗП /отм./ до завършване на съответната степен на образование, а на съпругата Д. М. е отпусната наследствена пенсия до навършване на изискуемата възраст.

Обоснован е извод, че от приложените писмени доказателства не се пораждат съмнения за достоверността на документите, въз основа на които е отпусната личната пенсия на М., на наследствените пенсии на наследниците-дъщери и съпруга, но във връзка с обстоятелството, че в архива на отдел "Пенсии" не е открито оригиналното пенсионно досие на Д. М., на самостоятелно основание, е преценена необходимост от установяване на нейния осигурителен стаж и правомерността на отпуснатата й лична пенсия.

В тази връзка с писмо №2175-15-61#1/26.02.2020 г. от Д. Д. М. са изискани всички оригинални документи за осигурителен стаж, по които е отпусната личната й пенсия за ОСВ, тъй като документите за осигурителен стаж не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Пред административния орган на 08.05.2020 г. М. е представила документи както следва: Осигурителна книжка от 13.12.1994г.; Обр. УП-30 № 837/04. 12.2001 г., издаден МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД [област]; Обр. УП-3 № ГЛ-25/12.03.2020 г., издаден „Горубсо [община]“; Акт за раждане №106; Удостоверение № 94-Д-09/20. 02.2002 г., издадено от „Експомед“ ЕАД - 2 броя.

Административният орган е установил сумарно вписания в представените документи осигурителен стаж, който възлиза на 25 години, 02 месеца и 17 дни от трета категория, като е отчетено, че няма представени документи и съответно не е зачетен стаж от втора категория.

На основание чл.108, ал. 1 от КСО, в ТП на НОИ [област] е започнала проверка на действително положения от М. стаж, както и на дохода, въз основа на който е определен размерът на отпуснатата пенсия.

За резултата от проверката на осигурителя МБАЛ „Св. М.“ ЕООД е издаден констативен протокол № КП-5-15-00802706/21.08.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ, съгласно който е потвърден стажът на М. от 15.04.1971г. до 29.12.1981г. и от 19.09.1984г. до 07.04.1989г.

Изрично е посочено, че за м.02.1981 г. М. не е намерена във ведомостите, а по отношение на осигурителния доход за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. е установено, че за времето от 01.01.1983 г. до 18.09.1984 г. във ведомостите за заплати за Д. М. фишовете за заплати са с нулеви данни, без отразени работни дни и суми. Въз основа на констатациите са издадени нови образци за осигурителен стаж и доход за описаните периоди.

Във връзка с извършена проверка на осигурител ЕТ "Д. М." за установяване на данните за осигурителен стаж и доход, въз основа на който са внесени осигурителни вноски за периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г., и с цел установяване достоверността на вписания в осигурителна книжка № **********-0/13.12.1994 г. осигурителен стаж и доход, е съставен Констативен протокол № КВ-5-15-00779993/08.07.2020г., с който се установява деклариране на начало на дейност от 10.12.1994 г., прекъсване на дейността от 01.01.1999 г., възобновяване от 01.11.2002 г., прекъсване от 01.01.2012 г. и възобновяване от 26.12.2016 г. За времето след 01.01.1999 г. не са установени внесени осигурителни вноски и основание за зачитане на осигурителен стаж.

Във връзка с представена от М. осигурителна книжка №**********-0/13.12.1994 г. със заверен стаж за времето от 01.01.1995 г. до 31.12.1998 г. - 04 години като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Д. Миланова", след заверка и ревизия на контролен орган по ДОО, на Д. М. като самоосигуряващо се лице е зачетен осигурителен стаж само за този период.

Въз основа на установеното при проверка по чл.108, ал. 1 от КСО, на представените от Миланова документи и на данните от Регистър на осигурените лица е зачетен общо осигурителен стаж от трета категория 25 години, 02 месеца и 17 дни, както следва: от 01.02.1963 г. до 01.09.1963 г. - 07 м. на длъжност "касиер" в „Горубсо-[община]“ ЕАД;, от 01.10.1969 г. до 15.04.1971 г. - 01 г. 06 м. 10 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св. М.“ [област]; от 15.04.1971 г. до 29.12.1981 г. - 10 г. 07 м. 14 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св. М.“; от 29.12.1981 г. до 24.08.1984 г. - 02 г. 07 м. 25 дни на длъжност "клиничен лаборант" в „Експомед“ ЕАД-[държава]; от 19.09.1984 г. до 08.04.1989 г. - 04 г. 06 м. 19 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св.М.“; от 08.04.1989 г. до 17.07.1990г. - 01 г. 03 м. 09 дни на длъжност "клиничен лаборант" в „Експомед“ЕАД-[държава] и от 01.01.1995 г. до 31.12.1998 г. - 04 години като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Д. Миланова".

Видно от представеното удостоверение № 94-Д-09/20.02.2002 г. изд. от „Експомед“ ЕАД Д. М. е изпратена на работа в [държава] от 29.12.1981 г. до 23.08.1984 г., като за това време за нея са превеждани суми за осигуряване пред ДОО на П. градска болница [област]/ МБАЛ „Св. М.“[област]/ върху 163.70 лв. По представените образци УП2 № 33/13.08.2020 г., УП-2 №17/29.03.2021 г., УП-2 №5/02.03.2021 г. и УП-2 №9/02.03.2021 г. са формирани 3 варианта на тригодишен базисен период, а именно: от 06.12.1982 г. до 31.12.1985 г., от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. и от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., като с най-благоприятен индивидуален коефициент за изчисление размера на пенсията е периодът от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г., който заедно с доходът от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. съответства на индивидуален коефициент 0.697.

Пред административния орган не са ангажирани доказателства за удостоверен зачетен с разпореждане [номер] от 2000 г. стаж от втора категория 25 години, 10 месеца и 16 дни и от трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни.

В хода на административното производство и по представените от Д. М. документи, след установените факти въз основа на служебната проверка, не е установено М. да има право на пенсия по условията на втора категория на основание на чл.2, ал.1,б.“б“ от ЗП /отм./, каквато пенсия й е отпусната с разпореждане [номер] от 2000 г., поради което цитираното разпореждане и всички последващи са отменени с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-11/21.06.2021г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ [област]. Към 01.11.1999 г. Д. М. не е имала право на лична пенсия за ОСВ на основание на чл. 2, ал. 1 , буква "б " от ЗП /отм./ тъй като не е изпълнено условието лицето да има осигурителен стаж от втора категория труд, няма право на лична пенсия за ОСВ на основание на чл. 2, ал. 1, буква "в " от ЗП/отм./ тъй като не е изпълнено условието лицето да е навършило необходимата възраст от 55 години.

При така установените данни е прието, че Д. М. е придобила право на пенсия, но по условията на чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010г., а именно навършена възраст 65 години и не по-малко от 15 години, от които 12 години действителен осигурителен стаж, считано от 15.08.2010 г.

С разпореждане [номер]/прот.№2141-15-11/21.06.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [област] на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО е отменено разпореждане [номер]/2000 г. за отпускане на лична пенсия по чл. 2, ал. 1 , буква "б " от ЗП /отм./ и всички последващи на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [област], възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от наследодател М. Г. М. и е отпусната лична пенсия за ОСВ на Д. Д. М., считано от 15.08.2010 г. на основание чл.68, ал. 4 от КСО, в редакцията до 31.12.2010 г.