Решение № 312 от 03.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Сливен, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104668 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл.1 CMR, вр.чл.367 ТЗ и цена 3 840 лв., главница, представляваща стойност на навло за извършен превоз по договор № **** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 05.11.2025г. до окончателното плащане и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с цена на иска 98,86 лв. за периода на забавата 30.08.2025г. – 05.11.2025г.

Ищецът твърди, че с ответното дружество били в търговски отношения по сключен договор за превоз на товари, обективиран в Заявка - договор за транспорт № 1440/01.07.2025г. Договорът бил изпратен от ответника до ищеца по електронен път, чрез имейл кореспонденция. Въз основа на сключения договор ищецът се задължил да извърши транспорт на стоки от Република Франция до Република България и Република Гърция, с товарен автомобил, с рег. № Р4870МА.

Сочи, че превозното средство било натоварено от двата товарни адреса, посочени в заявката-договор за транспорт на 02.07.2025г., след което потеглило за посочените в заявката разтоварни адреси. През цялото време на осъществяването на транспорта страните поддържали писмена кореспонденция, чрез мобилното приложение Вайбър. В хода на изпълнение на договора за превоз, страните изменили уговорката за разтоварването на стоката, предназначена за Република Гърция. След извършване на товаренето на 02.07.2025г. на първия товарен адрес, изпращачът дал нареждане 1 товарният автомобил да тръгне от мястото на товарене, да спре някъде близо до него и да изчака допълнително потвърждение, преди да потегли към втория товарен адрес. Превозвачът изпълнил тези нареждания. След това превозвачът получил други разпореждания от изпращача, а именно водачът да се върне на първия товарен адрес и да разтовари стоката, предназначена за Гърция, след което да отиде на втория товарен адрес и да натовари от там стоката, предназначена за България. Сочи, че тези разпореждания, намирали правна основа в чл.63 от Закона за автомобилните превози и чл.12 от Конвенцията за договора за международен превоз на товари по шосе, съгласно които до предаването на товара на получателя, изпращачът имал право да променя условията по договора за превоз, като превозвачът бил длъжен да ги изпълни, тъй като в противен случай, ще носи отговорност за неизпълнение.

Твърди, че транспортните услуги били извършени в срок, без забележки, като товарът бил предаден на получателя. Така ищцовото дружество, като превозвач сочи, че изрядно изпълнил задълженията си по договора и следвало да получи уговореното навло от 3200 лв. без ДДС. Сочи, че издало фактура № 730/11.07.2025г., като уговорения срок за заплащане бил 45 дни след получаване на транспортните документи - два броя оригинални CMR товарителници без забележки и оригинална фактура. Ответното дружество изпратило транспортните документи и фактурата на ответника, като последният ги получил на 15.07.2025г. Така навлото следвало да бъде платено от ответника до 29.08.2025г., като след тази дата изпаднал в забава. Плащане по фактурата не било извършено от ответника.

Твърди още, че за обезпечение на вземането си подал молба за обезпечение на бъдещ иск, с която било образувано ч. гр. д № 5770/2025г. по описа на Районен съд - Русе, като било допуснато обезпечение на бъдещ иск.

От съда се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото по банков път по сметка ****, сума в размер на 3 840 лв. с ДДС, главница, представляваща стойност на уговорено и неплатено навло за извършена транспортна услуга по Заявка - договор за транспорт № 1440 от 01.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2025г. до окончателното плащане и сума в размер на 98, 86 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение /мораторна лихва/ за периода 30.08.2025г. до 05.11.2025г. /датата на предявяване на иска/. Претендира разноски, вкл. и тези сторени в обезпечителното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Не спори, че между страните бил сключен договор за превоз въз основа на заявка-договор за транспорт N:

1440/01.07.2025г.

Твърди, че превозвача не спазил срокът за товарене на двата адреса, който бил с дата 01.07.2025г., а натоварил на 02.07.2025г. Именно поради неспазване срока на товарене, изпращачът и клиент на ответника отменил 2 поръчката за превоз към ответника и издал дебитно известие по издадената вече фактура, като наложил на ответника санкция/неустойка за неизпълнение в размер на 1 300 евро. Твърди, че липсвала постоянна връзка между страните, както и, че ищецът се отклонил съществено от зададения маршрут, натоварил друга стока, въпреки забраната за това, вписана в условията на договора, като поради собствената си забава не приел/натоварил и превозил стоката до Гърция. Стоката след натоварването й била отново разтоварена по указания на изпращача – клиент на ответното дружество, който ангажирал трето лице за превоза. Освен нарушението си за забава в товаренето, ищецът допуснал и други нарушения на договора, като натоварил и друг товар на трето лице, въпреки забраната съгласно т. 1.6 от договора да дотоварва автомобилът с какъвто и да е друг товар, освен описания в заявката на ответника. От задълженията си по договора, ищецът изпълнил половината, като доставил единствено товара за гр.Пловдив и то отново със закъснение от три дни. За тази забава ищецът дължал на ответника неустойка в размер на 300 евро – по 100 евро за всеки ден закъснение. Сочи, че ищецът с неизпълнението си по договора компрометирал доброто търговско име на ответното дружество, злепоставяйки го пред неговите бизнес партньори и така му причинил вреди – бъдещи загуби намален обем на работа.

Твърди, че актуализирал нова заявка-договор за транспорт N : **** с дата на изпращане 09.07.2025г. в която като цена на транспорта, извършван от ищеца-превозвач била вписана сума от 500 евро, без ДДС, т.е. само за превоза на стоката до гр. Пловдив. Общата сума от 3 200 лева без ДДС, вписана в първоначалната заявка-договор за транспорт била редуцирана до 500 евро без ДДС, тъй като ищецът изпълнил частично задълженията си.

Твърди, че освен неимуществени вреди ответникът претърпял и имуществени, като начислената му санкция/неустойка от изпращача на товара от първия товарен адрес в размер на 1 300 евро. Отмяната на тази поръчка лишило ответното дружество от реализиране на чиста печалба от 200 евро, което било пропусната полза.

Ответното дружество, чрез представител сочи, че изготвило и връчило на ищеца „уведомление за отказ от фактура и покана за издаване на кредитно известие“, връчено на законния представител на ищеца на 03.11.2025г., съдържащо подробни мотиви. Сочи още, че процесната фактура N:

0000000730/11.07.2025г. за „3 840 лв., издадена от ищеца, не била връчена на ответника по надлежния ред, нито на дата 15.07.2025г. Заявява се, че вписаното в обратната разписка лице **** не бил служител или работник на ответника, нито лице оторизирано да получава документи за ответника. Тази фактура не била и осчетоводена от ответника.

Искът на ищеца бил неоснователен над сумата от 500 евро, а акцесорния изцяло неоснователен. Прави възражение за прихващане в случай, че съда уважи исковата претенция със сумата от 1 800 евро, от която 1 300 евро имуществени вреди /наложена му санкция от изпращача на товара от първия 3 товарен адрес/, както и 200 евро пропуснати ползи от отмяната на поръчката и 300 евро неустойка по договора за превоз за закъснение за разтоварване на товара в гр.Пловдив с три дни.

Иска се отхвърляне на главния иск над размера от 500 евро, като неоснователен и недоказан, отхвърляне изцяло на акцесорния иск за мораторна лихва и да се уважи възражението за прихващане на размера на уважената част от главния иск с насрещно дължимата сума от 1800 евро.

Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2025г. ответното дружество, в качеството на превозвач сключил с трето неучастващо в делото лице ГЛОБЛ ПРОСПЕКТ ЕООД, Полша, транспортна поръчка № 80600/2025 с дата на товарене 01.07.2025г. за времето от 08:00ч до 16:00 ч от адрес DHL логистичен център близо до летище „Шарл дьо Гол“ в Париж и дата на разтоварване 04.07.2025г. в гр.Схиматари, Гърция. Превозът следвало да се извърши с превозно средство с рег.№ ****. Уговорената цена за превоза била в размер на 1700 евро нето.

На същата дата 01.07.2025г. ответното дружество, като купувач сключило транспортна поръчка по заявление за спедиция № 1654/2025 с продавач ЛОРД СТАР Престиж Груп ЕООД Полша за извършване на превоз с дата на товарене 02.07.2025г. от адрес АГКО ЧЕЗ ХЕПЕНЕР КУАЙ Франция, ТРЕМЕРИ и дата на разтоварване 04.07.2025г. в гр.Пловдив, България.

Превозът следвало да се извърши с автомобил с рег.№ Р4870 и водач Ивайло Иванов. Уговорена била стойност на превоза 600 евро нетна сума.

Не е спорно по делото, а и се установява от заявка-договор за транспорт № 1440, че на същата дата 01.07.2025г. страните в настоящия процес сключили договор за транспорт от товарен адрес, посочен от ЛОРД СТАР Престиж Груп ЕООД Полша в договора му с ответното дружество, а именно АГКО ЧЕЗ ХЕПЕНЕР КУАЙ Франция, ТРЕМЕРИ с дата на товарене обаче 01.07.2025г. с автомобил с рег.№ Р4870, водач Ивайло Иванов и уговорена цена 500 евро без ДДС.

На същата дата 01.07.2025г. ответникът, като възложител и ищецът, като превозвач сключили заявка-договор за транспорт № 1440, в която обобщили превоза на товарите от двата горе посочени товарни адреса. Съгласно уговореното между страните, превозът на товарите следвало да се осъществи от автомобил с рег.№ Р4870 с дата на товарене 01.07.2025г. от двата товарни адреса във Франция, а именно първи адрес DHL логистичен център близо до летище „Шарл дьо Гол“ в Париж и доставка на товара до гр.Схиматари, Гърция на 04.07.2025г. и втори товарен адрес АГКО ЧЕЗ ХЕПЕНЕР КУАЙ Франция, ТРЕМЕРИ и съответно доставка на този товар до гр.Пловдив, България на 04.07.2025г. Договорено било навло за превоза на товарите от двата адреса и съответно доставката им в размер на 3 200 лв. без ДДС, платимо 45 работни дни след издаване на фактура и 2 бр. оригинални CMR 4 без забележки. В общите условия към договора в т.1.3 са посочени изискванията към превозното средство, като не е отбелязано изрично, то да бъде снабдено с GPS. Вписани са и забрани за дотоварване или претоварване с какъвто и да е друг товар, освен описаният в заявката. Превозвачът следвало да информира възложителя за местоположението на автомобила ежедневно до 10ч. местно време, както и за всички закъснения в транспорта и отклонения от нормалния маршрут. Страните уговорили и неустойка в случай на забава на превозвача да натовари и/или разтовари товара, в размер на 100 евро за всеки започнат ден.

Заявката за транспорт била изпратена от ответника до ищеца по имейл на 01.07.2025г. в 13:52 ч. На същата дата 01.07.2025г. полското дружество ГЛОБЛ ПРОСПЕКТ ЕООД възложител на ответника за превоз на товара по първия товарен адрес отменил поръчката за превоз, като още на същата дата 01.07.2025г. издал дебитно известие за 1 300 евро. Отмяната на поръчката и издаването на дебитното известие били изпратени на ответното дружество на 01.07.2025г. Поръката била отменена, тъй като възложителят изрично поискал да се натовари от първия товарен адрес на 01.07.2025г., а не на следващия ден и поради факта, че намерил свободен друг превозвач в Париж / кореспонденция по имейл л.76 от делото/.

Установява се от двете товарителници, че стоките от двата адреса били натоварени от превозвача ищец на 02.07.2025г., като този от първи товарен адрес не бил доставен в Гърция - липсва подпис за получател, а товара от втори товарен адрес бил доставен до гр.Пловдив България на получателя „Варакс“ ООД на 07.07.2025г.