Решение № 437 от 31.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Гражданско дело № 20215300103206 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 18741 / 21.12.2021 г. и молба вх. № 7128 / 16.03.2022 г., подадена от арх. Г. И. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. П. ****, инж. Г. И.

С. с ЕГН ********** и адрес: гр. П. ***, арх. Н. Д. М. с ЕГН ********** и адрес: ул. ****; арх. А. В. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. П. *** чрез общия им пълномощник адв. А. К. против Община Карлово, ЕИК 000471365.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 18741 / 21.12.2021 г., молба вх.

№ 7128 / 16.03.2022 г. и молба вх. № 9336 / 07.04.2022 г., са изложени твърдения, че ищците са арх. и и. с богат професионален опит и принос в развитието на архитектурното оформление на редица обекти на територията на Република България. През 1985 г. ищците в хипотезата на неделимо съавторство при еднакъв принос разработват в идейна фаза проект на архитектурно-художествена композиция за оформление на площад „***“ в гр.

К., a след неговото одобрение същият колектив доразвива проекта и в работна фаза без да са сключени писмени договори, удостоверяващи точно правата и задълженията на страните по облигационната връзка. Строителството е изпълнено и художествената част от проекта е осъществена от х. Й.Л., С. Б. и 1

А. К.. На дата 20.07.1987 г. по случай 150-тата годишнина от рождението на В. Л., площад „***“ е официално открит. Проектът е презентиран в списание „Архитектура“, бр. 9-10 от 1988 г. Сочи се, че същият представлява закрилян обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП, а ищците се явяват негови автори, тъй като произведението е създадено в резултат на тяхната творческа дейност съгласно чл. 5 от същия закон. Тези положения са застъпени и в разпоредбите на тогава действащия ЗАП (обн. ДВ бр. 92 от 16.11.1951 г.). Принадлежността на авторските права в правната сфера на ищците е обусловена както от действащия понастоящем ЗАПСП, така и от нормативните разрешения, дадени в чл. 15 от ЗАП. Съгласно чл. 6 от ЗАПСП, приложим в настоящия случай на основание § 6 от ЗАПСП, налице е законова презумпция, според която до доказване на противното за автор на произведението се счита лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него. В процесния случай имената на ищците са изписани в долния десен ъгъл на хартиеното копие на идейния проект, което обуславя и тяхното съавторство по смисъла на чл. 8 от ЗАПСП, респ. чл. 11 от ЗАП. Съгласно чл. 12 от ЗАПСП това положение не се променя доколкото авторското право принадлежи на лицето, създало архитектурното произведение независимо, че собственик на реализирания обект е друго лице, в случая ответната община, т.е. налице е нормативно установено разграничение между носителя на авторското право и титуляря на вещното право на собственост. Посочва се, че тези авторски права са възникнали за ищците от момента на обективиране на проекта за архитектурнокомпозиционна концепция за визия на площад „***“ в гр. К., реализиран през 1987 г. Но не само проектът, а и реализираното архитектурно произведение е дефинирано като закрилян обект на авторско право ex lege съгласно чл. 3, ал.

1, т. 6 от ЗАПСП.

В началото на 2021 г. ищците узнали, че ответната община е започнала преустройство на площада във връзка с реализирането на проект № **** „Реконструкция и рехабилитация на площад **** “, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., съфинансирана от ЕС чрез Европейски фонд за регионално развитие. Твърди се, че като собственик на площада Община Карлово не само е възложила преработка на архитектурния проект на ищците без да е изискала тяхното изрично съгласие 2 и одобрение и без да им е изплатила авторско възнаграждение за преработка на създадения от тях проект, но е пристъпила към реално изпълнение на строително-монтажни работи, довели до пълното разрушаване на досегашния архитектурен облик на обекта, вкл. унищожаване на художествените произведения, създадени от Й.Л., Сами Беджерано и А.К.. По този начин се стигнало до нарушаване както на неимуществените права на ищците по чл.

15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, изразяващи се в право на авторите да изискват запазване целостта на произведението си и да се противопоставят на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните им интереси или личното им достойнство, така и на имуществените им права по смисъла на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2, т. 8 и чл. 19 вр. чл. 18, ал.

1 от ЗАПСП, намиращи израз в изключителното право на авторите да разрешат използване на произведението на трето лице, както и да получат възнаграждение за съответното използване. Разпоредбата на чл. 69 от ЗАПСП предвижда, че за всяко последващо използване на архитектурния проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора, а липсата на такова се квалифицира като нарушение на имуществените и неимуществени права на автора. Ответникът не е предприел каквито и да било действия във връзка със запазване правата на ищците, а е следвало в качеството си на собственик на обекта задължително да изиска най-малкото тяхното становище по отношение на предвижданото преустройство на площад „****“ в гр. К., което не е сторено. Освен това общинската администрация е следвало да предприеме действия по информиране на съответната организация за колективно управление на права за предстоящото преустройство и да поиска становище относно спазването на авторскоправните режими на закрила по отношение на архитектурния проект и произведението. Твърди се, че пренебрегване изпълнението на това съществено задължение от страна на ответника е индиция за недобросъвестност в поведението. Най-сетне, ищците посочват, че извършеното преустройство не попада в кръга на допустимите от закона действия на свободно използване на произведение, очертан в чл. 24, ал. 1, т.

15 от ЗАПСП, нито може да се приеме, че е налице „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ доколкото обемът и същността на направените промени е съществен като се нарушава същността на произведението в неговите генерални параметри.

3

Във връзка с претенцията за претърпени неимуществени вреди се твърди, че ищците са изживели отрицателни емоции, тъй като е накърнено авторовото им достойнство, а мотивацията им за осъществяване на творческа дейност е засегната негативно, доколкото всеки автор има необходимост от гаранция, че трудът му ще бъде оценен, а авторството му – признато и запазено непокътнато. Незачитането на техните авторски права е станало по отношение на един от най-разпознаваемите обекти в гр. К., който е родното място на най-тачения в националната родова памет българин В. Л..

Обществеността ще бъде лишена напълно от един високостойностен художествен от архитектурна гледна точка обект, което ще доведе до пропусната възможност за нарастване публичния авторитет на авторите както в професионалните среди, така и сред хората, интересуващи се от архитектура и изкуство.

По отношение на исковете за претърпени имуществени вреди се сочи, че претендираното обезщетение има за функция да замести липсващото дължимо възнаграждение. В тази връзка решаваща роля имат вложения интелектуален труд и усилия, познанията и опитът, придобит от всеки един от авторите в процеса на тяхното образование и в професионалния им път, тъй като целият този комплекс от личностни качества е намерил израз в процесния архитектурен проект и реализираното въз основа на него архитектурно произведение. Самото създаване на процесния проект е пряко проявление на отношението на вторите към архитектурата като изкуство.

Техният стремеж е бил да съчетаят по един неповторим начин модерни и практически ориентирани архитектурни решения с непреходни като стойност художествени произведения дело на знаменити български творци като Й.Л., което е превърнало реализирания проект в произведение на изкуството.

Пълното преустройство на площада на практика е довело до разрушаване на художествените произведения, които са неделима част от цялостния архитектурно-композиционен изглед. Атестат за художествените качества на архитектурния проект е позицията на Съюза на арх.те в България, който в свое писмо, адресирано до к. на община Карлово, министъра на културата и Съюза на българските художници, изразява становище за запазване на целостта на архитектурната визия на площад „****“, в която са интегрирани произведения на изкуството, представляващи културно наследство.

4

Предвид всичко гореизложено се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната Община Карлово да заплати на всеки един от ищците арх. Г. И. Г., инж. Г. И. С., арх. Н. Д. М. и арх. А. В. В. сумата от по 5 005 лв. (пет хиляди и пет лева), представляваща частично обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 12 500 лв. от нарушеното им авторско право, изразяващо се в пропуснато възнаграждение, което всеки от ищците би получил ако преработката на архитектурния план и реализираното произведение бе правомерно възложено на тях и извършено с тяхното легитимно съгласие, както и сумата от по 5 005 лв. (пет хиляди и пет лева), представляваща частично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 12 500 лв. от нарушеното им авторско право, изразяващо се в преработката на архитектурния им проект и реализираното съгласно този проект архитектурно произведение – площад „***“ в гр. К. ведно със законната лихва за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на двете главници. Претендират се разноските в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Община Карлово чрез пълномощника адв. Т. А. Д. – уточнен с молба вх. № 7341 / 18.03.2022 г. и писмен отговор вх.

№ 10155 / 15.04.20252 г., с който е изразено становище за допустимост на предявените искове. Разгледани по същество, ответната страна счита същите са неоснователни и недоказани и ги оспорва изцяло по основание и размер със следните съображения:

Твърди се, че няма данни разработването на архитектурнохудожественото оформление на централната градска част на гр. К. да е възлагана на ищците от ответника, респ. негов праводател. Имената на нито един от ищците не е отбелязано върху обекта, както това е сторено по отношение на авторите на художествената част Й.Л., С.Б. и А.К., чийто имена са отбелязани на подходящо място при изпълнение на строителството през 1987 г. Сочи се, че е налице разминаване между идеен проект „Градски площад идеен проект вариант А“ и публикувания такъв в цитираните от ищцовата страна броеве на списание „Архитектура“. Такова разминаване се 5 констатира и при съпоставка между идейния проект и снимковия материал, показваш изпълнения ремонт на площад „****“ съгласно Разрешение за строеж № *** г. на ОбНС – гр. Карлово. Конкретно се посочват шест съществени разлики, които водят до промяна едновременно във функционално-пространствената композиция и в архитектурнохудожествения образ на процесния площад и дори са наложили нови и сложни строително-конструктивни решения, а именно:

1). Съгласно представения с исковата молба идеен проект водното огледало до трибуната е с квадратна форма и обхваща само долния ляв ъгъл на трибуната, а видно от снимковия материал, направен след ремонта през 1987 г. на тази част от площад „****“ водното огледало има “S“-образна форма и е изградено по цялата лява дължина на трибуната като обхваща и част от долната и горната й страна;

2). Съгласно идейния проект в централната горна част на площада се предвижда изграждането на две пешеходни алеи, а при ремонта, осъществен през 1987 г. в тази част от площада е изградена само една алея, завършваща до водните каскади, отбелязани под № 10 според легендата на проект вариант А;