Решение № 1 от 06.01.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Асеновград, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200575 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 36-0002280/13.08.2025 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация” - гр.Пловдив на жалбоподателя „***, ЕИК:***, с адрес ***“, на основание чл. 98б т.2 от ЗАвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение по чл.56 ал.2 от ЗАвП.

Срещу горното постановление е депозирана жалба от санкционираното дружество чрез пълномощника – адв. З.. В жалбата и в съдебно заседание се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват фактическите констатации обусловили налагането на административното наказание, отрича се факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му, както и по отношение на задължителното му съдържание. Алтернативно се претендира и маловажност на нарушението и респективно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – Началника на ОО „Автомобилна администрация” гр.Пловдив редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От приложената по делото административна преписка и от гласните и писмените доказателства приети по делото, се установява следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2025г. е било констатирано, че на 09.07.2025 г, ***“, жалбоподателят „*** “ ЕООД в качеството му на товародател е допуснал натоварването на фракция 0/40 на ППС „Форд Тръск“ с рег. № *** от категория N3G, собственост на жалбоподателя, като е надвишил максимално допустимата маса на ППС от 41900 кг., като същото е натоварено с 44720 кг. при което надвишаването е с 2820 кг. Нарушението било установено от контролните органи, на Републикански път 64 на изхода на с. Труд, където на 09.07.2025 г. била извършена проверка на ППС Форд Тръск с рег. № ***, управляван от В. Т. Ф., които констатирали, че камионът с товара има обща маса надвишаваща максимално допустимата. Общата маса на ППС била установена от проверяващите с кантарна бележка № 27000021965 /22.06.2023 г. представена от самия водач при проверката, а максимално допустимата чрез справка в ЕИС на ИА АА-София. За констатираното нарушение, бил съставен доклад, въз основа на който на 18.07.2025 г. бил съставен АУАН срещу дружествотожалбоподател. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството и бил подписан от него с възражение, което не е конкретизирано. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, което било счетено за неоснователно от АНО. Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентен за това орган е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка и при пълната проверка на НП, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, касаещи задължителното му съдържание, които обуславят неговата незаконосъобразност и налагат неговата отмяна.

На първо място в НП е налице неправилно посочване на мястото на извършване на нарушението, като е посочено, че то е извършено в гр.

Асеновград, където е седалището на „***, - ж.к. „Северна индустриална зона“, Асфалтова база „Пътища“. Видно от доказателствата обаче нарушението е установено при контрол на МПС на превозвача управлявано от водача Ф. на Републикански път 64 на изхода на с. Труд. Нарушението е установено изцяло на базата на представена от водача кантарна бележка, на която като клиент и доставчик е посочено именно дружеството жалбоподател „***“ ЕООД. От съдържащите се в нея данни, а именно адрес на доставчика – гр. Пловдив бул.

Дунав 76 ,обект Шишманци- ПБ депо и адрес на клиент- гр. Пловдив бул.Дунав 76 обект 085-13 Път III-8003- Цалапица по никакъв начин не се установява мястото на извършване на нарушението. Тъй като изпълнителното деяние на конкретното нарушение се състои в допустителство за превишаване на масата на товара над определени лимити, то същото се реализира на мястото, където се извършва товаренето и респективно тегленето преди да започне превоза. В конкретния случай в рамките на проверката не е установено категорично къде е извършено натоварването, но видно от писмените доказателства, това най-вероятно е извършено в Депото в с.

Шишманци, където пак вероятно е извършено и тегленето. При всички случаи 2 обаче изводимо от изпълнителното деяние на нарушението същото не е извършено в гр. Асеновград. Неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението препятства неговата индивидуализация в пространствен аспект и от една страна ограничава възможността на нарушителят да разбере кое точно нарушение му се вменява във вина и съответно да упражни правото си на защита срещу постановлението, а от друга препятства и проверката на съда дали действително жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Горното представлява съществен порок в съдържанието на НП, тъй като се отнася до основен и задължителен реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На второ място, в хода на административната проверка не е установено по несъмнен начин авторството на жалбоподателя „*** в извършването на нарушението и дали именно то следва да е субект на административнонаказателната отговорност. Описаното в НП нарушение е квалифицирано като такова по чл. 56 ал.2 от ЗАвП , която норма въвежда задължение за Товародателя или лицето, което извършва товаренето, да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Ал.1 на същия член пък указва, че установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя). Санкционната разпоредба на чл. 98б т.2 от ЗАвП въз основа на която е наложена санкцията пък предвижда, че товародателят или лице, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, се наказва при надвишаване с над 1 тон до 5 тона – с глоба или с имуществена санкция от 1500 лв. Анализът на тези разпоредби показва, че те предвиждат два различни субекта, които потенциално могат да реализират нарушението, като видно от предвидените наказания – както глоба, така и имуществена санкция нарушителят може да бъде както физическо, така и юридическо лице.

Принципно е възможно лицето, което реализира товаренето, както и лицето, което извършва тегленето да е различно от товародателя. При всички случаи обаче е следвало в рамките на проверката да се установи кое е лицето което е извършило товаренето и тези обстоятелства следва да са посочени при описанието на нарушението – задължителен реквизит по 57 ал.1 т.5 от ЗАНН,за да може да се обоснове категорично и кой е авторът на нарушението.

На трето място, както вече се каза всички данни удостоверяващи факта на извършване на нарушението от гледна точка на авторството са установени на базата на представената от водача Ф. кантарна бележка. Липсват каквито и да било данни дали водача Ф. е служител на дружеството или на превозвач различен от него. Тъй като в КБ е посочено, че дружеството жалбоподател „***“ е доставчик на фракцията, автоматично е прието от АНО, че той е и товародател. Качеството му на товародател и съответно на потенциално годен субект на нарушението обаче не може да се установи само от съдържанието на кантарната бележка, тъй като в нея не е посочено категорично това обстоятелство. В тази връзка цитирания в НП Доклад № 11-236514/09.07.2025 г. сам по себе си не е доказателство за това обстоятелство, а съдържа твърдения за факти подлежащи на доказване. Следваше да бъдат 3 приложени и договор за превоз или товарителница, с която той се удостоверява, която освен другите задължителни реквизити, съгласно чл. 53 ал.1 т.7 от ЗАвП съдържа и брутното тегло на товара. Тези обстоятелства не са надлежно доказани, а в тежест на АНО е да докаже всички обстоятелства по извършване на нарушението, включително и по отношение на авторството.

На четвърто място, в хода на АНП не е доказано и обстоятелството, дали процесната КБ № 2700021965/09.07.2025 г. е издадена от дружеството „***“ ЕООД, така както се твърди в НП. Видно от бланката на КБ същата няма характеристиките на официален удостоверителен документ и респективно не може да се ползва с удостоверителната и доказателствената сила на такъв.

Същата е подписана само от водач В. Ф. , за който няма данни дали изобщо е служител на дружеството. Няма обаче подпис и печат нито на лицето извършило тегленето нито на доставчика, за да можем да обвържем издаването и с жалбоподателя „***“ ЕООД, респективно с неговата административно-наказателна отговорност и то именно като товародател. В този смисъл НП е издадено и в нарушение на разпоредбите на чл. 52 ал.4 от ЗАНН , тъй като е издадено при наличието на неизяснени обстоятелства, без да е извършено допълнително разследване по тях каквото е било необходимо в случая.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.3 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0002280/13.08.2025 г. на Началника на

ОО „Автомобилна администрация” - гр.Пловдив на жалбоподателя „***, ЕИК:***, с адрес ***“, на основание чл. 98б т.2 от ЗАвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение по чл.56 ал.2 от ЗАвП.

ОСЪЖДА ОО „Автомобилна администрация”- гр.Пловдив да заплати на 4 жалбоподателя „*** “ ЕООД, ЕИК:*** сумата от 500 лева / 255,65 евро/, представляващи направени разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдПловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5