Решение № 232 от 28.12.2023, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ловеч, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200645 по описа за 2023 година

С наказателно постановление № 35-0002028/06.07.2023 година на Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, е наложена на ******* ЕООД, Булстат **********, представлявано от А. Р. А., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96б, ал.5 , пр.1 от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева, за това, че на: 21.04.2023 г. в гр. Ловеч изход за гр. Угърчин фирма ******* ЕООД притежаваща лиценз за превоз на пътници на територията на Общността №10228 извършва случаен превоз на ученици с автобус марка ******** с рег. ******** по маршрута Ловеч - Тетевен със следното установено нарушение: 1: На автобуса не е издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт / IRU /. АУАН е съставен на основание доклад с рег. №***/12.05.2023 г.

АНО е посочил в НП, че като е разгледал събраните по административно наказателната преписка доказателства и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, след като е проверил акта за неговата законосъобразност и обоснованост и е преценил събраните доказателства, е установил по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина поради което е преквалифицирал нарушението от АУАН на чл.23а, пр.2 от ЗАП.

АНО е посочил в НП, че на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и е преценил събраните доказателства, тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН е преценил, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

1

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ******* ЕООД, Булстат **********, представлявано от А. Р. А., който го обжалва в срок чрез адв. Х. С. и моли същото да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя А. Р. А.. За него се явява и адв. С., който моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага, че от събраните по делото доказателства се е установило, че не е извършено процесното нарушение.

Издателят на обжалваното НП – директора на РД „АА” гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите А. Б.

А. и Д. Н. К., от обяснението на представляващия наказаното дружество – А. Р. А., от становището на жалбоподателя и на неговия процесуален представител, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.06.2023 г. бил съставен акт с бл. №331224 за установяване на административно нарушение от св. А. Б. А. в присъствието на св. Д. Н. К. срещу ******* ЕООД, Булстат **********, представлявано от А. Р. А., за това, че на: 21.04.2023 г. в гр. Ловеч изход за гр.

Угърчин фирма ******* ЕООД притежаваща лиценз за превоз на пътници на територията на Общността №10228 извършва случаен превоз на ученици с автобус марка ******** с рег.

******** по маршрута Ловеч - Тетевен със следното установено нарушение: 1: На автобуса не е издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт / IRU /. АУАН е съставен на основание доклад с рег. №***/12.05.2023 г., с което е нарушил чл.23, пр.2 от ЗАП. С акта са иззети като доказателства: Доклад рег. №***/02.05.2023 г., пълномощно. В акта е вписано в графа възражения „Имам възражения по акта.“. В законоустановения срок не е представено от нарушителят възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. Н. К. за когото не се оспорва, че към датата на съставяне на АУАН е изпълнявал длъжността ст. инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА” гр. Плевен, и като такъв се явява длъжностно лице по смисъла на чл.91 от ЗАвП. Нормата на чл.92 от ЗАвПр, регламентира, че при изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения, поради което направеното възражение за липса на 2 компетентност на актосъставителят се явява неоснователно. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД „АА” гр.

Плевен. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства се установява и че административно - наказващия орган е определен за такъв от Министъра, поради което и в тази насока направените възражения се явяват неоснователни.

От показанията на разпитаният по делото свидетел – А. А. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността старши инспектор в РД АА гр. Плевен, както и че в РД АА гр. Плевен е бил получен Доклад с №06-00-00-105/12.05.2023 г., съставен от началник отдел на „Контрол и статистика“ при дирекция „Автомобилна инспекция“, с указания на жалбоподателят да бъде съставен АУАН във връзка с описаните в доклада констатации, както и че именно в тази връзка на 12.06.2023 г. съставил процесния АУАН с бл. №331224.

Установява се, че не е взел участие при изготвяне на цитирания по – горе Доклад, както и че не е присъствал на извършената на 21.04.2023 г. проверка на жалбоподателят, на посоченото в процесния АУАН място, където се твърди, че е извършено нарушението.

От показанията на вписания като свидетел по акта свидетел – Д. К. се установява, че е само свидетел при съставяне на процесния АУАН, че акта е съставен въз основа на изпратен от ИА АА гр. София в РД АА гр. Плевен Доклад от 12.05.2023 г., че не е участвал на извършената на 21.04.2023 г. проверка в гр. Ловеч на изхода за гр. Угърчин, където се твърди, че е установено извършването на нарушението.

От направеното описание на нарушението в процесния АУА, се установява, че нарушението, което се твърди, че е извършено от жалбоподателя „Рар Валенсия“ ЕООД е установено при извършена проверка на 21.04.2023 г. в гр. Ловеч на изхода за гр. Угърчин на автобус марка ******** с рег. ********, движещ се по маршрута Ловеч – Тетевен, в хода на която било установено, че наказаното дружество притежава лиценз за превоз на пътници на територията на Общността №10228 за извършване на случаен превоз на ученици, но че провереното МПС – автобус няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт / IRU /.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От свидетелските показания на актосъставителя А. се установява, че не е свидетел очевидец нито на извършването на нарушението нито на неговото установяване, както и че вписания като свидетел по акта свидетел – Д. К. е само 3 свидетел при съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН /съгласно ЗАНН, действащ към датата на съставяне на акта/, като поне един от свидетелите да подпише акта. Тъй като и актосъставителят и вписания свидетел по акта не са очевидци на извършване или на установяване на процесното нарушение, съдът намира, че актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

От съдържанието на процесния АУАН се установява, че актосъставителя дословно е пресъздал съдържанието на съставения от Началника на отдел „Контрол и статистика“ при дирекция „Автомобилна инспекция“ доклад от 12.05.2023 г., който не е част от административнонаказателното производство, което съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Съдът намира, че процесния акт не може да се приеме, че е съставен при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН от една страна, а от друга, видно от акта, поставил началото на административно наказателното производство, и актосъставителят и свидетелят по акта са лица, които не са възприели пряко релевантните за съставомерността на деянието факти, тъй като и двамата не са осъществили проверката, в хода на която се твърди, че е установено извършването на процесното нарушение. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура, което само по себе си е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

В случая отговорността на жалбоподателя ******** ЕООД е ангажирана на основание чл. 96б, ал.5, предл.1 от Закона за автомобилните превози. В цитираната разпоредба ясно е посочено, че се наказва с имуществена санкция, който допусне или разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с автобуси, за които няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) и/или удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им, което означава, че законодателя е предвидил, че тази санкционна норма е приложима, както за превозвач, който допусне извършването на подобен превоз, така и по отношение на превозвач, който разпореди извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на деца и/или ученици с автобуси, за които няма издадено удостоверение за категоризация по системата за международна 4 класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU). В атакуваното наказателно постановление, обаче, административно наказващия орган е отбелязал, че за автобуса не е издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) извършвайки случаен превоз на ученици с автобус марка ********, с рег. ********, без въобще да конкретизира в какво точно се състои изпълнителното деяние, а именно дали се касае за допускане или за разпореждане от страна на жалбоподателя. Изхождайки от горното, съдът счита, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, задължаваща наказващия орган да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението, изискване, което категорично не е изпълнено в конкретния случай, поради което съдът приема, че допуснатото нарушение на процесуалните правила от страна на административно наказващия орган е от категорията на абсолютните, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без спорът въобще да се разглежда по същество.