Решение № 13357 от 02.12.2025, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1790/2025
- Вид
- Решение № 13357
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Даниела Станева, Кремена Данаилова, Димитър Михов
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.96а ал.1 · Закон за автомобилните превози
- § 1, т. 22 · Закон за автомобилните превози
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.64д ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.64д ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13357
Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Членове:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА канд № 20257050701790 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, против решение № 764/19.06.2025г., постановено по НАХД № 1783/2025г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган наказателно постановление /НП/ № 23-0003275/07.10.2024г. С развити в жалбата доводи, които по съществото си обективират твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП, като се претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а в условията на евентуалност се иска разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.
Ответникът – „Нишикли Травел“ ЕООД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт А. М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представя подробни писмени бележки и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:
На 19.04.2024г. инспектори към Областен отдел "Автомобилна администрация" – Бургас спрели за проверка автобус от кат. МЗ, марка „Неоплан“, с рег. № [рег. номер], собственост на "Нишикли Травел" ЕООД, извършващ превоз на пътници. От представените при проверката документи, в това число 12 броя фискални бонове, онлайн платформа за продажба на билети, интербус книжка № 3003099 /ведомост 1/, било установено, че се извършва случаен превоз на пътници. Констатирано е, че превозвачът "Нишикли Травел" ЕООД притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г., поради което било счетено, че се касае за случаен превоз на пътници.
За констатираното срещу дружеството-превозвач е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 344005/31.07.2024г. като деянието било квалифицирано като нарушение на чл.96а ал.1 от ЗАвП. Посочено е, че мястото на нарушението е в гр.Варна, където се намира седалището на превозвача. Актът бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, Началник ОО“АА“ издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.96а ал.1 от ЗАвП наложил на "Нишикли Травел" ЕООД, гр.Варна имуществена санкция в размер на 5000лева.
За да отмени оспореното пред него НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че в нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба. Посочил е, че не е ясно по коя редовна автобусна линия е прието, че е извършван случаен превоз. Посочил е, че редовните автобусни линии, за които са издадени разрешителни на дружеството не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП, винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите. По приложението на материалния закон са изложени мотиви за недоказаност на административнонаказателното обвинение. В случая процесния превоз е регистриран като случаен превоз на пътници, но от доказателствата по делото се установява, че превозът не е имал такъв характер. Пътниците са организирали пътуването си независимо един от друг. Недоказано е и твърдението, че извършения превоз в действителност е представлявал превоз на пътници по редовна автобусна линия.Районният съд е приел,че в случая не е установено, а и не се твърди в НП, превозът да е извършван по даден постоянен маршрут, нито се сочи разписанието, по което същият е осъществяван.
Решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на описаното от наказващия орган административно нарушение – порок по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.96а ал.1 от ЗАвП законодателят е въздигнал в състав на административно нарушение разпореждането или допускането да бъде извършен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз. За съставомерността на деянието следва по категоричен начин да е установено извършването на превоз на пътници по конкретна автобусна линия, който да е осъществен като случаен или специализиран. В случая от описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно по коя автобусна линия е извършван превозът, доколкото посоченият от актосъставителя и от административнонаказващия орган /АНО/ маршрут не представлява редовна автобусна линия, тъй като издадените на превозвача два броя разрешителни са за извършване на превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрути съответно Добрич-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на територията на Република България – Добрич-Варна–Бургас-Малко Търново, и обратно, и Силистра-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на територията на Република България–Силистра-Разград-Шумен–Бургас-Малко Търново, и обратно.
Констатираната от въззивния съд липса на съставомерен елемент от обективния състав на нарушението по чл.96а ал.1 от ЗАвП /конкретната редовна автобусна линия, по която е осъществен превозът/ в обстоятелствената част на АУАН и на НП е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице като същевременно препятства упражняването на инстанционен съдебен контрол за законосъобразност от страна на компетентния съгласно правилата на функционалната подсъдност горестоящ съдебен орган. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление трябва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 от ЗАНН, в т. ч. и описание на нарушението – аргумент от чл.57 ал.1 т.5, предл.1 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, тъй като се засяга принципът за формалност на производството и правото на защита на наказаното лице. Допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение представлява самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна, както правилно е приел въззивният съд в оспореното решение.
Настоящият тричленен съдебен състав не споделя правните изводи на РС - Варна относно неправилно посочване на мястото на извършване на административното нарушение. Доколкото изпълнителното деяние в случая се осъществява чрез допустителство от страна на юридическо лице, правилно от АНО е прието, че мястото на нарушението е населеното място, в което се намира седалището на санкционирания търговец – в случая гр.Варна. Предвид констатираната по-горе липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението обаче, този порок на касирания съдебен акт не е съществен и не се отразява на неговата правилност и законосъобразност.
Правилни са изводите на Районен съд – Варна и по приложението на материалния закон.
Между страните по делото не се спори, че по време на проверката с притежавания от "Нишикли Травел" ЕООД автобус е извършван обществен превоз на пътници, което се установява от съдържащите се в административнонаказателната преписка фискални касови бележки, видно от които всеки от 12 пътници е заплатил сума на стойност 80 лева. Не се установява обаче превозът да е осъществен по редовна автобусна линия, както и за квалифицирането му като случен. Според легалните дефиниции, дадени в пар.1 от ДР на ЗАвП "автобусна линия" е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание /т. 22/; "специализирани автобусни превози" са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание /т. 23/, "случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия /т. 24/.
Извършеният на 19.04.2024г. превоз е вписан в интербус книжка с пътнически ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси № 3003099, т. е. регистриран е като случаен превоз на пътници. Независимо от регистрирането на превоза като случаен от събраните доказателствата по делото не се установява превозът да е имал такъв характер. Пътниците не са били предварително определена група, която да пътува без промяна в състава от началната до крайната точка, а са закупили билетите си индивидуално, като всеки от тях е организирал пътуването си независимо от останалите. При тези фактически данни не се установява, че превозът е извършван под формата на случаен превоз на пътници, както правилно е прието от АНО.
Не се установява обаче превозът на пътници на процесната дата дали е бил такъв по редовна автобусна линия, но под формата на случаен превоз на пътници. Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира и двата вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и следващите, и случаен превоз – чл. 52 и следващите, но в случая не се установява случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция нито наличието на редовна автобусна линия по описания от АНО маршрут. От посочената по-горе легална дефиниция /§ 1, т. 22 от ДР на ЗАвтП/ е видно, че за наличието на автобусна линия е необходимо да е налице постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози, който да се извършва по съответно разписание. Съгласно § 1, т. 1, буква "а" от ДР на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси "маршрутно разписание" е основен вид разписание на автобусната линия, като маршрутното разписание на междуселищните линии задължително съдържа следните елементи: наименование на линията, списък на всички спирки /автогари/ по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията /изпълнение в отделни дни, сезонност и др. /. В случая не е установено, а и не се твърди от АНО, превозът да е извършван по даден постоянен маршрут, нито се сочи разписанието, по което същият е осъществяван.
Предвид изложеното не се установява да е налице обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, извършен под формата на случаен такъв, поради което не е изпълнен фактическият състав на административното нарушение по чл.96а ал.1 от ЗАвП. Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното пред него НП, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
Разпечатката съдържа 29 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d01886b-a567-4d33-817d-c8949f7fbdfb