Решение № 599 от 06.04.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 599

Търговище, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - , в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНЕТА ПЕТРОВА канд № 20267250700065 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от В. Ш. - началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, против Решение №32/29.12.2025 г., постановено по АНД №286 по описа за 2021г. на РС – Омуртаг(ОмРС), с което е отменено Наказателно постановление №38-0003040 от 12.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе. Визира се незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като се излагат доводи за неправилност на изводите на съда досежно времето и мястото на извършване на нарушението. Касаторът счита, че случаят е изяснен от фактическа и правна страна, че установеното административно нарушение е безспорно извършено от соченото за нарушител лице, доказано със събраните по АНПреписка доказателства, поради което обжалваното НП следвало да бъде потвърдено. Поради изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на ОмРС и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. В случай на отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, ако същият надвишава минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява, но от същия е постъпило писмо, в което уточнява, че с Постановление № 24 на Министерския съвет от 15 февруари 2024 г. е изменен Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2024 г., в сила от 06.03.2024 г. и съгласно обнародваните промени, регионалните дирекции се заменят с областни отдели, съответно длъжността „Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ престава да съществува и считано от 06.03.2024 г. ръководната дейност в областните отдели се осъществява от „Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“.

Ответникът по касационната жалба – Е. И. С. от [населено място], редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален пълномощник.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане на спора в пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав прецени следното:

С Решение №32 / 29.12.2025г., постановено по АНД №20213510200286/2021г. по описа на РС – Омуртаг, е отменено Наказателно постановление № 38-0003040 от 12.10.2021., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на Е. И. С., с адрес: [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. 2-ро от ЗАП, за нарушение по чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) №165/2014.

Съдебното производство пред РС – Омуртаг е образувано на 16.11.2021г. и с Разпореждане №103/04.05.2022г. съдията – докладчик е насрочил същото за разглеждане на 14.06.2022г., в което съдебно заседание е обявил делото за решаване. Впоследствие с Определение №17/24.01.2024г. е отменил определението си за даване ход на съдебните прения и е възобновил съдебното следствие по същото като е насрочил открито съдебно заседание на 21.03.2024г. поради констатацията за конституиране на ненадлежна страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, и с оглед конституиране на надлежната страна - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе. Поради служебен ангажимент на съдията – докладчик делото е отсрочено за 28.03.2024г. След провеждане на насроченото съдебно заседание на 28.03.2024г. делото е обявено за решаване и на 29.12.2025г. е постановено обжалваното съдебно решение.

Видно от съдържанието на приложените по преписката АУАН Серия А-2021 № 295121/20.09.2021 г., и НП № 38-0003040 от 12.10.2021 г., датата на извършеното от ответника административно нарушение по чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 е 20.09.2021г. При проследяване хода на АНПроизводство и последвалото съдебно производство пред ОмРС прави впечатление изминалия времеви период от посочената дата на извършване на нарушението до постановяване на обжалваното съдебно решение/29.12.2025г./. В касационните производства за проверка на актове на районните съдилища по АНД по ЗАНН административният съд прави проверка за наличие на отменителните основания по чл. 348 ал.1 НПК съгласно препращащата норма на чл. 63в ЗАНН. За разлика от облигационните спорове и деликтната отговорност, при наказателната и административнонаказателната отговорност съдът следи служебно за изтичане на давностните срокове. Това служебно задължение на съда и АНОрган за проследяване на правнорелевантните срокове в АНПроизводство следва и от тълкуването по т.12 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС. Според изложеното в Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС и ВАС, ОСС от HK нa BKC и ОСС от втора колегия на ВАС, давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание; давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо; съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, при изтичане на предвидената в закона преследвателска давност. В разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН са предвидени давностни срокове за започване на административнонаказателното преследване, както и давностен срок за издаване на НП съгласно чл. 34 ал.3 ЗАНН. Нормата на чл. 82 от ЗАНН регламентира сроковете на изпълнителската давност /относно изпълнение на административните наказания по влезли в сила НП или ЕФ/. В ЗАНН обаче липсва уредба, която да предвижда абсолютна давност за АНПроизводство, независимо от спирането и прекъсването на другите посочени давностни срокове за установяване на нарушението и нарушителя. Поради тази законова празнота е издадено и ТР №1/27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. по описа на ВАС, прието от ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Съгласно т.2 от това ТР, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на това ТР е посочено, че неприлагането на института на погасителната давност, вкл. и на абсолютната такава, при наказателно преследване на административни нарушения, би довело като краен резултат до по-неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по – ниска степен на обществена опасност, каквото е административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най – висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. Съгласно това задължително на основание чл. 130 ал.2 ЗСВ за съдилищата тълкуване настоящият касационен състав съобрази чрез препращането от чл.11 ЗАНН нормата на чл.81 ал.3 от Наказателния кодекс НК/, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Според предходния чл. 80 ал.1 т.5 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: три години за всички останали случаи. Доколкото в чл. 80 ал.1 т.1-4 НК се визират хипотези на предвидени в закона по – тежки наказания като доживотен затвор и лишаване от свобода с различен срок, то в обхвата на т.5 попадат всички по – леки наказания като пробация, глоба, конфискация, лишаване от определени права, обществено порицание. Нормата на чл. 13 ал.1 от ЗАНН предвижда, че за административните нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В настоящия случай с обжалваното НП е наложено именно наказание „глоба“. След прилагане на относимата уредба на чл. 80 ал.1 т.5 НК и съобразно чл. 81 ал.3 НК абсолютната давност за реализиране на АНОтговорност е 4 години и 6 месеца (3 години съгласно чл. 80 ал.1 т.5 НК + половината от този срок: 1 година и 6 месеца съгласно чл. 81 ал.3 НК). В настоящия случай нарушението е установено от АНОрган като извършено на 20.09.2021г., което означава, че абсолютната давност за преследването му е изтекла на 20.03.2026г., т.е. в деня на проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание. Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. ОмРС също е отменил обжалваното пред него НП, но на съвсем различни основания, произтичащи от разглеждане на спора по същество и след преценка за съответствието на НП с процесуалния и материалния закон. При констатацията за изтекла абсолютна погасителна давност за АНПреследване това съответствие изобщо не подлежи на преценка, а се дължи прекратяване на АНПроизводство. Ето защо въпреки съвпадащия правен резултат, изразяващ се в отмяна на НП, с оглед изложените мотиви и направена преценка по същество, решението на РСО следва да бъде отменено поради настъпили обективни причини, независимо от факта дали въззивната инстанция е отменила или потвърдила НП. След отмяната на тези актове следва да бъде прекратено и административнонаказателното производство, започнало срещу ответника със съставения по случая АУАН.

Предвид резултата от решаване на спора, който не води до уважаване на касационната жалба, не се следва присъждане на разноски в полза на касатора. Ответната страна не е направила претенция за разноски и на същата не се следват такива.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 предл.второ от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №32/29.12.2025 г., постановено по АНД №286 по описа за 2021г. на РС – Омуртаг.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №38-0003040 от 12.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на Е. И. С., с адрес: [населено място], [улица], за нарушение по чл. 34, §6, б.„б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2, предл. 2-ро от ЗАвтПр.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано срещу Е. И. С., с адрес: [населено място], [улица] Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2021 № 295121/20.09.2021 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление № № 38-0003040 от 12.10.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, поради изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 223 АПК.

Председател:

Членове: