Решение № 1317 от 15.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Пловдив, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204362 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

С жалба от „Мегатранс МТ“ ЕООД, ЕИК: 202461700, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Спас Зафиров“ № 3, вх. А, ап. 15, представлявано от управителя М.Т.М., чрез адв. А. К. е обжалвано Наказателно постановление № 36-0002198 от 08.05.2025г. г., издадено от Б.Е.И. - **** на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на основание чл. 96б, ал. 5, предл.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на дружеството - жалбоподател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 68б, ал. 1,Т.4 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Обн. ДВ. бр. 101 от 23.11.1999 г., изм.).

В жалбата се твърди, че неправилно да са определени датата и мястото на извършване на нарушението. Поддържа на посочената в НП дата да е извършена само проверката, но превозът, при чието осъществяване е прието да е допуснато административното нарушение, да е изпълнен на различна дата, която да не е посочена в наказателното постановление. Относно мястото на нарушението счита, че деянието не е извършено по седалището на административнонаказващия орган (АНО), а там единствено да е извършена проверката. Твърди, че при това си съдържание обжалваното наказателно постановление да не съдържа описание на основни съставомерни обстоятелства, каквито са датата и мястото на извършване на нарушението.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява 1 лично от адв. А. К., с пълномощно по делото, който поддържа изложените в жалбата съображения срещу атакуваното НП.

Въззиваемата страна в съпроводителното си писмо счита, че атакуваното наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а санкционираното нарушение е доказано по несъмнен начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не изпраща представител.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Дружеството - жалбоподател „Мегатранс МТ“ ЕООД притежава лиценз № **** на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 19.12.2028 г. Видно от съставения АУАН дружествата в качеството му на превозвач е разпоредило извършването на случаен превоз на пътници /деца/ученици/ на територията на Р България по маршрута гр.

Кричим – гр. Банско с пътен лист серия ВА № 30765 от 14.04.2025г., пътническа ведомост за случаен превоз за 14.04.2025г. и фактура № 1000004413 от 11.04.2025г. с моторно превозно средство с рег.№ **** от категория М3, собственост на „Мегатранс МТ“ ЕООД. При проверката е било установено , че превозвачът няма издадено удостоверение за категоризация по системата за Международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз за автомобилен транспорт /IRU/ .

На 15.04.2025 г. свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 345175 срещу жалбоподателя „Мегатранс МТ“ ЕООД, в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството. На последния бил връчен препис от акта срещу разписка. Актът бил подписан от М.М. с възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка настоящият съд приема за установена въз основа на събраните гласни и писмените доказателства, Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. Д. Д.. За този свидетел се установява да е участвал в извършената тематична проверка на дейността на дружеството жалбоподател, което се потвърждава и от обстоятелството, че свидетелят е сред съставителите на констативния протокол за проверка.

Установява се още от свидетелските показания, че при прегледа на представената документация е констатиран извършен случаен превоз на пътници, за който липсва издадено удостоверение за категоризация по системата за Международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз за автомобилен транспорт /IRU/

От пътен лист серия ВА № 30765 от 14.04.2025г., се установява, че на 14.04.2025 г. е извършен случаен превоз на пътници по маршрут от гр. Кричим – гр. Банско с МПС с с моторно превозно средство с рег.№ **** от категория 2

М3, собственост на „Мегатранс МТ“ ЕООД.

От друга страна от Заповед № РД-08-107-/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията се изяснява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

На база така установените факти безспорно се установява, че жалбоподателят „Мегатранс МТ“ ЕООД е лице по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999г., като той е регистриран търговец, който притежава лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на пътници. Следователно извършваната дейност попада в обхвата на правилото по чл. 68б, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г., регулиращо организацията на този вид превоз. В случая наказващият орган е приел, че жалбоподателят , в качеството му на превозвач няма издадено удостоверение за категоризация по системата за Международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз за автомобилен транспорт /IRU/

От друга страна основателни са възраженията на жалбоподателя за наличие на пороци в атакуваното наказателно постановление при определянето на датата и мястото на извършване на нарушението, тъй като се касае за съставомерни признаци, описващи обективната страна на вмененото в отговорност на дружеството нарушение, поради което така допуснатите пороци се явяват съществени процесуални нарушения и са основание за отмяна на НП.

В наказателното постановление, а и в АУАН, въз основа на който е издадено, изрично е прието, че деянието е извършено на 15.04.2025 г.

Същевременно от събраните по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че действителната дата на извършване на нарушението е друга - на 14.04.2025 г. Това е така, защото датата на нарушението съвпада с датата на превоза, който е изпълнен от превозвач, който не притежава издадено удостоверение за категоризация по системата за Международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз за автомобилен транспорт /IRU/ . В хода на настоящото производство не е събрано нито едно доказателство, което да поражда дори някакво съмнение относно датата на извършване на превоза. Напротив, дори и свид. Д. в показанията си изяснява, че датата на превоза е тази, посочена в пътния лист.

От последния документ по ясен и несъмнен начин се доказва, че превозът е извършен на 14.04.2025 г. и следователно това е датата, на която жалбоподателят е допуснал и вмененото му във вина нарушение. Посочената в АУАН и в наказателното постановление дата - 15.04.2025 г., съответства на времето на осъществяване на проверката. Следователно това е само дата на установяването, но в случая не и на извършването на нарушението.

Настоящият съд приема и възраженията на жалбоподателя и срещу посоченото място на деянието. Прието е от административнонаказващия орган нарушението да е извършено в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, което би било относимо по отношение на нарушения, осъществени чрез бездействие, при които задълженото лице е 3 било длъжно да подаде документ или представи някаква друга информация, която да е трябвало да достигне до Областния отдел „АА“ в гр. Пловдив, но не го е сторило. В случая изпълнителното деяние извършване на обществен превоз на пътници удостоверение за категоризация по системата за Международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз за автомобилен транспорт , поради което не възможно санкционираното нарушение да е било осъществено в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, тъй като „Мегатранс МТ“ ЕООД не осъществява там своята дейност като превозвач. Мястото е следвало да бъде отнесено към седалището и адреса на управление не на наказващия орган, а на дружеството - нарушител, тъй като там то е имало задължението да не допусне извършването на превоза на пътници в нарушение на правилата на Наредба № 33/03.11.1999 г.

По тези съображения съдът приема, че в обжалваното наказателно постановление неправилно са определени както датата, така и мястото на извършване на нарушението. С наказателното постановление на дееца се налага административно наказание, респ. имуществена санкция за осъществено от него деяние, което представлява единство от време, място и начин на извършването му. Наказателното постановление не може да бъде потвърдено, като със съдебното решение тепърва да бъдат приети нови дата и място на нарушението, тъй като това би означавало жалбоподателят да бъде санкциониран за някакво различно деяние от това, за което се е защитавал и за което се е водил процесът до момента. това би довело недопустимо изменение на обвинението, което би влезло в противоречие с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, който текст вменява при изменение на наказателното постановление да не се допуска съществено изменение на фактическите обстоятелства на нарушението.

Датата и мястото на извършване на деянието са съществени и задължителни реквизити на съдържанието на АУАН и на наказателното постановление. В съдебната практика е изяснено, че нередовности на АУАН, изразени в погрешно определена дата на нарушението, не могат да се отстраняват по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което на още по-силно основание това не може да бъде сторено едва със съдебното решение.

По изложените по- горе съображения Съдът намира, че жалбата е основателна, а наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като неправилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението. Тези пороци имат характер на съществени, тъй като поставят нарушителя в неяснота относно действителната фактическа рамка на предявеното му административно обвинение и така ограничават възможността му да организира защитата си.

От друга страна посочените пороци са неотстраними на този етап от аедминистративнонаказателния процеса, тъй като това би довело до санкциониране на дружеството - жалбоподател за различно деяние като време и място на извършването му. Изменението засяга твърде съществени обстоятелства, които са част от съставомерните признаци и описват 4 обективната страна на деянието, поради което Съдът само да констатира с решението си, че се доказва извършване от страна на „Мегатранс МТ“ ЕООД съставомерно деяние, но тъй като то е с различни и дата, и място спрямо описаното в АУАН и в наказателното постановление, то атакуваното НП следва да бъде отменено.

Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред Районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, въпреки , че на лист 15 от делото е представено платежно нареждане за заплащане на възнаграждение по банков път в размер на 1700лв..

Направено е възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, но същото е неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено съобразно сравнително високия размер на наложената на дружеството - жалбоподател Имуществена санкция

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските се поемат на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.