Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 526 от 17.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 680/2025
Вид
Решение № 526
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Теодорина Димитрова, Димо Колев, АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 и сл. · Закон за автомобилните превози
  • чл. 50, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 57 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 58 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 59 · Закон за автомобилните превози
  • параграф 29а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 293, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 367 и сл. · Търговски закон
  • чл. 370 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500680 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на *** гр. ***, подадена чрез пълномощника адв. О. Д. от АК - Пловдив срещу решение № 67/19.03.2025г. постановено по гр.д. № 657/2024г. на ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответника – *** гр. *** иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 1862, 75 евро, представляваща заплатена от ищеца глоба, наложена му от органите на полицията на ФРГ с разпореждане за отнемане на стойността на приходите от деянието по § 29а от ЗАН, ведно със законната лихва върху нея от 02.08.2024г. до окончателното й заплащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 72, 04 лв. – обезщетение за забава върху дължимата главница от 12.06.2024г. до 02.08.2024г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изтъква се, че наложената на жалбоподателя глоба, чийто репариране се търси по делото, представлява пряка и непосредствена вреда от поведението на ответника по натоварването на стоката в камиона. Посочва се, че последният нито е 1 изисквал, видно от отразеното в ЧМР – товарителницата, нито в действителност е обезопасил товара с наличните в ремаркето 16 броя транспортни колани. Изтъква се, че разпитания по делото служител на изпращача е признал, че процесното МПС е отговаряло на заявените от тях изисквания за превоз и че не са изискали в заявката същото да има противоплъзгащи гуми. Оспорва се от жалбоподателят наличието на последните да е въведено като задължително оборудване на ремаркето с вътрешен или международен акт. Допълва се, че служители на изпращача са извършвали товареното на стоката и че водачът на т.а. не е допуснат да участва в този процес, а единствено е видял, че последният ред палети изглежда добре закрепен. Акцентира се, че при укрепването на товара служителите на ответника са използвали само 4 бр. транспортни колани и че тяхна е преценката, че товара може да се превози без противоплъзгащи гуми. В тази връзка се изтъква, че изместването на товара по време на транспорт, за което е санкциониран превозвачът от службите в Германия се дължи на неправилното му натоварване и укрепване, а не на неправилно шофиране на водача на т.а. По тези съображения жалбоподателят счита, че след като поведението на изпращача е в причинна връзка с наложената му глоба за разместване на товара, то негова е отговорността да му възстанови платената й стойност. С тези доводи жалбоподателят иска от ВТОС да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови ново, с което да уважи предявените от него искове.

С отговора на въззивната жалба, подадена в срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК, ответната страна по нея оспорва жалбата и заема становище за нейната неоснователност. Изтъква се, че задължение на превозвача е да осигури правилното транспортиране на стоката от момента на приемането й и уговорката, че същата ще се товари от изпращача не го освобождава от него. Допълва се, че след като е имало разместване на стоката по време на движение в тежест на превозвача е да отстраните същото и да укрепи товара. Акцентира се, че отразеното в ЧМР – товарителницата, че изпращачът не препоръчва поставянето на транспортни колани има само указателен, но не и задължителен за превозвача характер, доколкото отговорността за опазване на товара при транспорт е негова. На следващо място се възразява, че наложената на превозвача санкция в Германия, видно от описаното в акта за това, касае оборудването на самото ремарке относно вида на резетата, щепсалните профили на същото или липсата на пояси на палетите, а не само липсата на противоплъзгащи гуми. В тази връзка въззиваемата страна счита, че единствено превозвачът има вина за разместване на стоката по време на транспорт и че наложената и платена глоба е последица единствено и само от собственото му виновно поведение. По тези съображения се иска от ВТОС да потвърди обжалваното решение изцяло, а в условията на евентуалност да се отчете наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от изпращача и да се намали претендираното обезщетение. Претендират се разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като 2 съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с иск по 79 ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1862,72 евро, с левова равностойност 3643,22 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди във връзка с изпълнението на договор за международен автомобилен транспорт № 93560/05.02.20224г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до изплащането й и лихва в размер от 72,04 лв от 12.06.2024 г. до 02.08.2024 г., поради наложена на дружеството с „разпореждане за отнемане на стойността на приходите от деянието, съгласно параграф 29а от Закона за административните нарушения“ от дата 07.05.2024 г., издадено от Полицейско управление Райнпфалц, „Централна служба за налагане на глоби“ санкция, която е заплатена на 11.06.2024 г., както и лихва за забава върху него в размер на72,04 лв. за периода от 12.06.2024 г. до 02.08.2024 г. Ищецът сочи, че процесния договор за превоз е сключен между него и спедитора ***, който е действал от свое име и за сметка на доверителя си – товародателят-ответник по делото и е имал за предмет осъществяване на международен транспорт на храна за животни по дестинация България – Великобритания. Ищецът изтъква, че на 08.02.2024г. в изпълнение на договора негов служител с автокомпозиция в състав влекач рег. №*** и ремарке *** е пристигнал на адреса на товарене в гр. ***, както и че ответникът – изпращач сам натоварва и укрепва товара съгласно вида на опаковките-картонени кутии, положени в палети, стречовани със стреч фолио върху всеки палет като всяка двойка палети е захваната една за друга с транспортни колани. Ищецът твърди, че с оглед естеството и характера на това ответникът изрично му е указал превоза да се извърши без допълнително поставени колани, което обстоятелство изрично е вписано 3 в графа 16 на съставената ЧМР – товарителница – „не се препоръчва поставянето на колани, съгласно изискването на изпращача“. Ищецът допълва, че е осъществил възложения му транспорт и товарът е приет без забележки от получателя в гр.

Ливърпул, което е удостоверено в ЧМР – товарителницата. Уточнява обаче, че по време на извършване на превоза на 16.02.2024г. в 10, 40 часа на територията на Германия, товарната композиция е спряна от патрул на автомагистрален полицейски участък Карлсруе, на км. 633 от федералната автомагистрала № 6, тъй като товара от 48 палета фураж за птици се е изместил по време на транспорта и е счупил дървените резета в ремаркето поради неизползването на никакви помощни средства за обезопасяване. Ищецът допълва, че за това нарушение компетентната полицейска служба е издала Разпореждане за отнемане стойността на приходите от деянието съгласно параграф 29а от ЗАНН в размер на 1869.25 евро, която сума е платена на 11.06.2024г. Смята, че заплащането на глобата представлява пряка и непосредствена вреда за него, произтичаща от неправилното натоварване на товара, поради което изпращача следва да му заплати обезщетение в размер на платената санкция, както и лихва за забава за периода от 12.06.2024г. до 02.08.2024г., тъй като не е възстановил същата след покана. Претендира направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че ищецът е осъществил процесния превоз на стоки и не оспорва обстоятелството, че на същия е наложена глоба в исковия размер, която е заплатена от него. Ответникът обаче оспорова налагането на санкцията да е в причинна връзка с негово поведение, вкл. поради това, че натоварването на стоката не е било в съответствие с изискванията за превоз в Германия. Ответникът възразява, че превозвачът не е възразил срещу начина на товаренето и укрепването на стоката и че същият е приел, че тя е добре обезопасена и без използването на товарни колани. Допълва, че неизползването на такива колани е било препоръчително, а не задължително условие при извършване на превозва, поради което ищецът е можел да постави колани, ако е сметнал за нужно, тъй като отговорността за правилното транспортиране на стоките е негова като превозвач.

Ответникът възразява и че в съставения акт от полицията в Германия е посочено, че не са били изпълнени изискванията към оборудването на превозното средство, поради което не начина на товарене, а неизрядностите на камиона са причина за разместването на стоката. В тази връзка възразява, че твърдяната вреда е пряка и непосредствена последица от поведението на самия ищец, който и друг път е превозвал необезопасени товари, видно от констатациите в акта. По тези съображения ответникът смята, че няма никаква вина за налагането на глоба на ищеца, няма противоправно поведение, както и липсва причинна връзка между действията му и настъпилата за ищеца вреда.

Моли съда да отхвърли исковите претенции, алтернативно да бъде намалено обезщетението, поради съпричиняване. Претендира за направени разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и 4 гласни доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, като възлагането на транспорта е извършено от спедитор, действащ от свое име, но сметка на ответника – товародател /заявка № *** В изпълнение на поетите по договора задължения на 08.02.2024г. ищецът - превозвач е изпратил на адреса на товарене в гр. *** автокомпозиция в състав - влекач рег. № *** и ремарке с рег. № ***, с водачи свид. С. и съпругата му. Съгласно изискванията на изпращача камиона бил снабден с три броя групажни дъски и имал 16 комплекта колани. В съставената за превоза ЧМР – товарителница, в графа 16 – специални споразумения между изпращача и превозвача, било вписано, че не се препоръчва поставянето на коланите съгласно изискването на изпрачаща. Служителите на ответника, без водачите на камиона да присъстват на този процес, натоварили стоката – кашони с фураж за птици, която била подредена в палети, като четири били единични, а останалите на два етажа, предварително стречовани с фолио един за друг. За укрепване на товара били използвани групажните дъски и 4 двойки колани, които били прекарани през горния ред палети, като по този начин били връзвани помежду си по 6 палета, без същите да са закрепени някъде към камиона. Отгоре стоката не можела да се укрепи, тъй като била в кашони и те се мачкали, а нямали и нужната упора и здравина. На пода на ремаркето нямало противоплъзгащи гуми, а страничните дъски не били в пълен комплект, като липсвали по 2-3 от страна. След натоварването, при затварянето на вратите на ремаркето и пломбирането им, свид. С. видял, че коланите са вързани и стегнати и всичко е наред и неправил възражение пред служителите на ответника за начина на товарене /показания на свид. Р./. При осъществяване на превоза, товарната композиция били спряна на 16.02.2024г. от служители на полицията в Германия, тъй като цялата каросерия на ремаркето била опасно изместена на дясно, което представлявало нарушение на правилата за движение по пътищата относно товара. С разпореждане на Централна служба за налагане на глоби при полицейско управление Райнпфалц е постановено отнемане стойността на приходите на превозвача в размер на 1859, 25 евро, тъй като превозвания товар бил нестабилен, изместил се е по време на транспортния курс /първите пет палета от долния ред от към задните вреди – свид. С./ по причина динамичните сили на движение, респективно се е притиснал масивно към страничната дясна част на каросерията /брезента/ и извън него. Полицейските служители констатирали, че товарът е бил необезопасен - без стелки за плъзгане, стягащи колани и т.н, че дървените резета, които били с неизрядна подредба и прекалено малко на брой, били счупени и излезли от страничните джобове, че с оглед стоящото на криво 5 ремарке се превишавала максимално допустимата ширина на превозното средство с 15 см., както и че липсвали щепселни профили, пояси за палетите и по 3 бр. разпънки на всяка страна. Наред с наложената санкция на водача на камиона било разпоредено да обезопаси товара, като в следващите 2 дни на място дошъл екип на засегнатото предприятие, била поправена каросерията на ремаркето и товарът бил натоварен наново. На пода на ремаркето са поставени подложки против плъзгане и допълнително всеки ред от товара бил обезопасен със затягащ се колан, дефектните резета били сменени, щепселният отвор/джоб/ на долната странична стена бил нитован наново.