Решение № 1367 от 26.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. Пловдив, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330200795 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-007031 / 24.09.2025 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив, в частта, в която на А. И. А., ЕГН ********** от ***, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 176, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП).

С Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат В. А. В. А. И. А. иска отмяна на атакуваното Наказателно постановление в обжалваната част по съображения за неправилност и незаконосъобразност; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е изпратена административнонаказателната преписка, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Мая Севдалинова Манева е изразено мнение за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 30.08.2025 година полицаи от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив И.

В. П. и Й. П. И. са дежурен автопатрул и изпълняват задълженията по контрол на пътната безопасност в униформа и с брандиран автомобил, когато около 10:15 часа при движение по улица „Димитър Талев“ в град Пловдив, от паркинга на пицария „Капри“ с ляв завой пред тях излиза товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, собственост на „Лайт Комерс“ ООД Пловдив. Товарният автомобил е с открита каросерия, натоварен с бутилки за газ пропан-бутан, с надписи на фирмата на търговеца и че е за доставка с посочен телефонен номер.

На органите на реда прави впечатление, че при вземане на левия завой бутилките са накланят, а водачът на мерцедеса е без поставен обезопасителен колан и го следват до кръстовището на улица „Димитър Талев“ с улица „Борис Шивачев“, където го спират.

При документална проверка констатират, че моторното превозно средство се управлява от А. И. А., който представя личните си документи и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, но на въпроси относно правилата за превозване на опасни товари отговаря, че не знае нищо и при постъпване на работа от дружеството му е искано единствено свидетелство за управление на моторно превозно средство за категория В и свидетелство за съдимост, като не може да представи удостоверение за водач с право за превозване на опА. товар, нито управляваният от него автомобил има удостоверение за превозване на такъв товар.

Полицаите преброяват бутилките пропан-бутан и установяват, че са 70 броя, като А. А. обяснява, че в момента е на разнос и половината от бутилките са пълни, половината – празни, а Й. И. тества на ръка тежестта на някои от тях и констатира, че едни са по-леки, а други – по-тежки.

Със служебния РСОД таблет са направени три снимки на автомобила и товара му и на място в присъствието на жалбоподателя от И. В. П. му е съставен и връчен Акт серия GA № 4605853 / 30.08.2025 година за установяване на административни нарушения, съответно: по чл. 137а, ал. 1, по чл. 100, ал. 1, т. 4 и по чл. 129 от ЗДП.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление, с което жалбоподателят за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е 2 санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП, по чл.

100, ал. 1, т. 4 – на основание чл. 176, ал. 1 от ЗДП, и по чл. 129 от ЗДП – на основание чл. 185 от ЗДП.

Във връзка с предмета на доказване по искане на Съда Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив уведомява, че в Изпълнителната агенция не са налични данни А. И. А. да е преминавал курс и да има издадено свидетелство за водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари по реда на Наредба № 40 от 14.01.2004 година за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

В необжалваната си част за нарушенията по чл. 137а, ал. 1 и чл. 129 от ЗДП Наказателно постановление № 25-1030-007031 / 24.09.2025 година е влязло в сила на основание чл. 64, буква Б от ЗАНН на 17.12.2025 година и безпредметно обсъждането на обосноваността и законосъобразността на акта на наказващия орган в тази част.

В обжалвана си част, обаче, процесното наказателно постановление подлежи на отмяна.

Съгласно текста на чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи превозните документи, определени от министъра на транспорта и съобщенията, като за това нарушение обстоятелствата са посочени по следния начин: „ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА МПС С ОПА. ТОВАР, ПРОПАН-БУТАН В МЕТАЛНИ БУТИЛКИ 70 БР., БЕЗ

ДОКУМЕНТ

ЗА

НЕОБХОДИМАТА

ПРОФЕСИОНАЛНА

КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА ПРЕВОЗВАНИЯТ ТОВАР. ЗБР. СНИМКИ С РСОД

741“.

Така въведеното описание е непълно и повдигнато по този начин обвинението е негодно да възведе следваща се за неправомерно поведение административно санкциониране. Бланкетната норма се нуждае от допълване с внасяне на конкретика както относно досежно конкретните превозни документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които въззивникът е бил длъжен да носи със себе си, но не го е сторил, така и досежно специфичните изисквания на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Визираната Европейска спогодба има строги и задължителни изисквания към водачите, превозващи опасни товари, основното от които е притежаването на валидно ADR свидетелство за водач (ADR Driver Training Certificate), което се придобива след преминаване на специализирано обучение и успешно 3 положен изпит. Тези изисквания са възпроизведени и в Наредба № 40 от 14.01.2004 година за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите на основание чл. 14, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (§ 2 от Преходните и заключителните й разпоредби), регламентиращ, че превозът на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и въпросната Наредба.

Но свидетелството за водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари не е универсално и съгласно подзаконовия нормативен акт придобИ.ето му се извършва след преминат съответен курс на обучение, които курсове са по конкретни теми, по съответни модули, определени в приложение № 4, раздели II, III и IV от Наредбата. Фактът, че към инкриминираната дата А. И. А. не притежава каквото и да е свидетелство за водач на моторно превозно средство за превоз на опасни товари не означава, че наказващият орган не трябва в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да посочи фактическите обстоятелства, обективиращи съставомерните елементи на вмененото в отговорност административно нарушение.

От друга страна, по Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) има облекчения и когато общото количество на превозваните опасни товари в едно превозно средство са под лимитите, дадени в глава 1.1.3.6.3, тогава не е необходимо и притежаването на специфичен за целта сертификат, а в настоящия казус не е изследвано и съответно не е посочено от наказващия орган какво е точното тегло на превозваното количество пропан-бутан (нетно тегло на газа) съгласно опаковката му в товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** и не е ли то под максималния свободен лимит за тази категория, за да се прецени необходимо ли е в случая на водача каквото и да било ADR свидетелство.

С оглед на горното обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано.

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл.

143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл. 78 от ГПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и от чийто Началник-група е наложено административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита, като с оглед фактическата и правна сложност делото, протекло в две съдебни заседания, и обема на оказаната правна помощ настоящият състав намира, че сумата следва да се определи в претендираното минимално възнаграждение по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.072004 година, а именно – в размер на 204,51 евро (равностойност на 400,00 лева).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 63в и чл.

4

63д от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25-1030-007031 / 24.09.2025 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ - Пловдив, в частта, в която на А. И. А., ЕГН ********** от ***, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 176, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на А. И. А., ЕГН **********, сумата от 204,51 евро (равностойност на 400,00 лева) за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5