Решение № 745 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330201350 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от „Пачови Холидей“ ЕООД, против Наказателно постановление № 36-0000016/03.02.2026 г., издадено от Началник ОО „АА“ Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева ( 2556. 46 евро), на основание чл.97 ал.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение по чл.91б ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози. С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не взема становище.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

На 22.12.2025г. в гр. Пловдив, бул. Христо Ботев 82 – седалището на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив с лице с предмет на дейност международен автомобилен превоз на пътници, притежаващо лиценз № 10597 1 валиден до 02.01.2033г. на Общността е извършил следното нарушение: Не представя за проверка документите свързани с транспортната дейност на предприятието поискани с писмо с рег. № 50-00-896/ 1/ 02.12.2025г. получено на 04.12.2025г. лично от управителя П. Л. П.. Нарушен е чл.91б ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства – показания на свид. Н., както и от представените по делото писмени доказателства – известие, заповед и лиценз. В изброените доказателствени източници липсват съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им обсъждане. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост о т тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Описват с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на 2 административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

От приложената по делото заповед № РД 08-107/ 29.02.2024г. на Министъра на транспорта се установява, че наказателното постановление е издадено от упълномощено за това длъжностно лице.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя при съставянето на АУАН, които в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същите потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

3

Съгласно чл.91 б ал. 1 т.1 от Закона за автомобилните превози превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Тежестта на доказване на фактическите констатации лежи върху административнонаказващият орган, каквото доказване при условията на пълно и главно доказване по делото не се проведе. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на е опровергана и оборена. От показанията на актосъставителя свид. Н. не се установява извършеното нарушение, така както изисква разпоредбата на чл.

84 ал.1 ЗАНН вр. чл. 303 ал.1 от НПК.

На следващо място, в представеното по делото известие рег. № 50-00-896/ 1/ 02.12.2025г. изпратено от въззиваемата страна ОО „Автомобилна админстрация“ гр. Пловдив, до жалбоподателя „Пачови Хилидей“ ЕООД се съдържа искане за представяне на писмени документи относно водачите управлявали автобуси с рег. № ****** и рег. № ***** и др., по повод извършване на тематична проверка, като е посочен период от 01.08.2025г. до 31.10.2025г. В искането обаче, не е посочено в какъв срок тези документи следва да бъдат представени в администрацията на админстративно – наказващият орган, т.е. не е посочено кога „евентуално“ ще бъде установено (извършено) нарушението, т.е. кога евентуалното трайно (продължено) инкриминираното състояние ще бъде преустановено, респ. кога ще бъде извършено нарушението при непредставяне на изискуемите документи. Вж.

Стойнов, А., Сиела, София 1999, Наказателно право, Обща част, стр.337. В искането не е посочено кога след преустановяването на това трайно инкриминирано (престъпно) състояние ще бъде установено и констатирано извършеното нарушение. Това представлява съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможност същият да разбере какъв е срокът за изпълнение за задължението му, и кога (ако не го спази) ще извърши нарушението, и представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. За пълнота следва да бъде посочено, че 4 посочването в искането на датата 22.12.2025г. в 10.00 часа не означава нито определяне на време, нито на срок за изпълнение на задължението на жалбоподателя.

По нататък, от граматическото тълкуване на сочената като нарушена норма на чл. 91б ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е видно, че нарушението се осъществява чрез бездействие като форма на изпълнителното деяние. От това следва, че независимо колко от изискваните с една и съща покана, в рамките на една и съща проверка, документи не са представени би се касаело за едно единно нарушение, тъй като изпълнителното деяние би се състояло в едно и също правно значимо бездействие. Това е така, доколкото всички изисквани документи касаят една и съща проверка, на един и същи правен субект, изискани са с една и съща покана, а задължението за това произтича от една и съща правна норма чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗАвт . Пр.

Приемането, че с непредставянето на всеки един документ (или един), изискан с една и съща покана, в рамките на една и съща комплексна проверка, се извършва самостоятелно нарушение (или отделни такива), което следва да бъде отделно санкционирано недопустимо утежнява положението на наказаното лице чрез мултиплициране на едно единно нарушение, за което следва да се наложи единно наказание. В този смисъл Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 892 от

23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В конкретния случай видно от приложеното като доказателство по делото известие от наказания субект са изискани цял набор от документи, като за да е правомерно поведението му, той следва да представи всеки един от тях. Задължението е единно и неделимо, като същото няма да е изпълнено дори да не е представен и само един от документите.

Непредставянето на повече от един от изисканите документи само завишава степента на обществена опасност на извършеното, но не създава множественост на нарушенията. Този извод намира подкрепа и в текста на санкционната разпоредба на чл. 97 от ЗАвт. Пр., от която е видно, че се предвижда единна санкция и при множество на непредставените документи.

Обстоятелството дали санкционираното дружество е било проверявано с една проверка за различни пътни превозни средства, в конкретния случай за водачите и автобусите с рег. № ****** и рег. № *****, съществено нарушава 5 правото на защита на жалбоподателя, тъй като спрямо същият е следвало да се конкретизира коя проверка за кой автобус (водач) се води.

На следващо място, съгласно чл. 40 ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Ал. 2 сочи, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В конкретния случай, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя – „Актът е писан в отсъствие на нарушителя“ (свид. Н., стр.42), в грубо нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като по делото категорично е установено, че жалбоподателя съобрано разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е бил известен (получил е лично искането), съответно може да бъде намерен. Нещо повече, жалбоподателят НЕ Е БИЛ ПОКАНЕН И НЕ Е БИЛА ВЪОБЩЕ ИЗПРАЩАНА ПОКАНА за съставяне на АУАН, а такъв е бил съставен в грубо нарушение на императивните норми на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което представлява още едно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Така описаното нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, посочено като нарушител, от правото му да бъде информирано за конкретиката на нарушението, за което срещу него е образувано административнонаказателно производство, както и да упражни правото си на обяснения и възражения по чл. 42, т. 8 от ЗАНН , като в този смисъл е и /Решение № 2065 от 22.10.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.