Решение № 1267 от 03.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1267

Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20257180701431 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Г. Н. Ю., [ЕГН] с адрес [населено място], ул. „Ц.Б.III О.“ ***, вх. *, ап. **, чрез пълномощник адв. А., срещу ИА „Автомобилна администрация“. Искането е ответната администрация да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1 000 лева, представляваща обезщетения за настъпили неимуществени вреди, както следва: за периода от 12.08.2022 г. до 07.07.2023 г. в размер на 500 лева, следствие от незаконосъобразно НП № 36-0000584/26.09.2022 г., издадено от и.д. Директор РД АА – Пловдив и за периода от 12.08.2022 г. до 23.03.2023 г. размер на 500 лева, следствие от незаконосъобразно НП № 36-0000585/26.09.2022 г., издадено от и.д. Директор РД АА – Пловдив, отменени с влезли в сила съдебни решения. Претендират се и законните лихви, считано от датата на отмяна на всяко едно от наказателните постановления. Неимуществените вреди се твърди, че се изразяват в негативни психически и емоционални преживявания, силни притеснения, страх, чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност. Размерът на претендираните неимуществени вреди, както и периодът на тяхното търпене, са уточнени в първото по делото открито съдебно заседание, в каквато връзка е допуснато и изменение на иска. Претендират се и сторените по делото разноски, а така също и от адв. А. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (погрешно посочено в протокола от осз като такова по чл. 38а от НК).

Ответникът – ИА „Автомобилна администрация“, чрез процесуален представител юриск. И., счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата молба, но недоказаност на целия претендиран размер.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че на 12.08.2022 г. на ищеца са съставени два акта за установяване на административно нарушение, въз основа на които са издадени съответно НП № 36-000584/26.09.2022 г. и НП № 36-0000585/26.09.2022 г. – и двете от и.д. Директор РД „АА“, които впоследствие са отменени с влезли в сила съдебни актове, както следва: НП № 36-000584/26.09.2022 г. е отменено с влязло в сила на 01.08.2023 г. Решение № 1215/07.07.2023 г., постановено по АНД № 6095/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, а НП № 36-0000585/26.09.2022 г. е отменено с влязло в сила на 13.04.2023 г. Решение № 515/23.03.2023 г., постановено по АНД № 6094/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII наказателен състав.

В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитана З. А. Ю. – съпруга на ищеца. От показанията на същата се установява, че знае за проверка от Автомобилна администрация през лятото на 2022 г., тъй като е присъствала на тази проверка, която е била в ден, в който е трябвало да върнат деца от конната база в [населено място] до [населено място]. Имали са уговорка с родителите на децата, които са били пет или шест в буса, тръгнали са, като свидетелката също се е возила в буса и около КЦМ са забелязали, че ги следи „цивилен“ автомобил, който не е давал никакви индикации, просто ги е следвал и малко преди табелата на Пловдив, са дадени индикации да спрат, те са отбили буса и веднага след като са спрели, са ги обградили три автомобила – един на ДАИ, „цивилният“ автомобил, който ги е следял и полицейска кола, искали са документи за проверка, питали са ги къде отиват, видели са децата, те (ищецът и свидетелката) са им обяснили, че родителите на децата са съгласни да ги возят, за което разполагат с декларации, които декларации са предоставени на проверяващите. Свидетелката посочва, че проверяващите не са се задоволили с това и отворили пътническата врата на буса, започнали да оглеждат децата, да ги питат как се казват, кои са и какво правят в буса, като ищецът е бил изключително притеснен и стресиран – чудел се е какво да направи, попитал проверяващите защо го проверяват по този начин и какво е сгрешил точно, като те (проверяващите) му отговорили, че той не може да задава въпросите и ищецът се е обадил на адвокат. Тъй като напрежението е било сериозно, свидетелката твърди, че ищецът е бил под изключително сериозен стрес, тъй като са имали уговорка с родителите за час, в който да върнат децата, родителите постоянно са звънели на децата си да питат какво става, а те са се забавили заради проверката и са помолили проверяващите да продължат проверката, след като върнат децата на родителите, което връщане е било в разстояние от 2 – 3 км от началото на града до паркинга на „Колодрума“. Проверяващите са се съгласили и свидетелката и ищецът са тръгнали с буса и с децата, като са ги ескортирали и всичко, според свидетелката е било много стресиращо за всички в колата, най-много за ищеца, защото пред буса, зад буса е имало кола и от страни, те са били обградени. Самото пристигане на паркинга също, според свидетелката, е било драматично – един бус с деца, незнаещи какво се случва, чакащи родители и спират четири коли, от които едната полицейска. Всички са били изключително стресирани. Ищецът основно е разговарял с родителите, чудел се е какво да отговори, защото и той не е знаел какво се случва, казвал им да са спокойни и че ще се обади по-късно да каже какъв е проблемът. Според свидетелката, ищецът се е чувствал виновен без вина. По време на проверката на ищеца са съставени актове, доколкото свидетелката си спомня, актовете са били два и са взели талона на ищеца, като това се е случило в летния сезон, който за тях е бил активен, трябвало е да продължат да работят, да превозват децата със съгласието на родителите и това е било част от тяхната работа, в т.ч. и към момента на разпита. Според свидетелката, ищецът е изпитвал сериозни притеснения и стрес, когато е трябвало да кара деца, а доколкото си спомня, два или три пъти се е случвало да бъде спиран за проверка, като единият път е бил много „очеваден“ - бусът е бил задържан около 15 минути на една отбивка от полицейски служители, без обяснения защо е спрян и след като полицейският служител е получил отговор от съответна институция, е освободил буса с децата, което отново е създало въпроси в деца и родители и отново е създало емоционален стрес. Наказателните постановления, според свидетелката, са били за огромна сума, доколкото си спомня, едното е било за 10 000 лв., ищецът непрестанно коментирал и се е притеснявал как ще ги плати и какво ще се случи. Според показанията на свидетелката, ищецът се е притеснявал при последващи проверки, дори е помолил адвоката да извади документи от съда, който да показва на проверяващите, че обжалва актовете и може да се движи. След година и половина са получили становище от ДАИ, че ищецът не е в нарушение и тогава вече се е поуспокоил. Ищецът е бил изключително стресиран, когато е трябвало да се движи с буса с клиенти, независимо дали са били деца или възрастни, като е имало и случаи, в които са ходили да проверяват дали ги чакат за проверка. Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелката, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото и при съобразяване на възможната заинтересованост на разпитаното лице, предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Приложени по настоящото дело са АНД № 6095/2022 г. и АНД № 6094/2022 г. – и двете по описа на Районен съд – Пловдив.

Като доказателства по делото са приети, представените с исковата молба такива, а именно Молба с вх. № 67-00-54-304/22.05.2023 г. от ищеца, адресирана до ИА „АА“, РД – Пловдив и отговор с рег. № 67-00-54-304/3/27.06.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, адресиран до ищеца, както и заверени копия на съдебните решения по посочените по-горе дела.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК (в приложимата редакция), иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.