Решение № 320 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110203578 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на И. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 23-0003839/29.07.20225 г. на и. д. Началника на ОО "Автомобилна администрация" Варна.

В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се фактическата обстановка и се твърди, че НП е издадено при непълнота на доказателствата.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.Депозирана е молба от адв.А.Д., АК-Варна, в която се излага становището, че актът н НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота па доказателствата. Твърди се, че няма доказателства, че жалбоподателят е превозвал пътници и товари, като е договорил с тях заплащане на услугата превоз, с извършването, на която да получи за себе си или за друго лице икономическа облага. Твърди се, че са налице данни единствено за разделяне на разходите за пътуване.Твърди се, че приетите от органа като установени факти не предпоставят извод за осъществен състав на чл. 104и, ал. 1 от ЗАвП, посочен като правно основание за налагане на процесната глоба. Според изложеното в жалбата, вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 24е, ал. 1 от ЗАвП не било включено в хипотезата на чл. 104и, ал. 1 от ЗАвП, като налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, обуславяло неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че АНО не е спазил изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и е наложил на нарушителя наказание без да изследва формата на вина по реда на НК, така както изисква чл. 11 от ЗАНН и без да я 1 обсъди в издаденото спорно НП.Иска се и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна,редовно призована, не се представлява.Депозирано е писмено становище от началника на ОО "АА" Варна,с което се иска потвърждаване изцяло и по размер на издаденото НП и присъждане в полза на ОО"АА" Варна юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2025 г. около 11:30 часа в гр. Варна по бул. "Цар Освободител" срещу ГТП "Петроник груп" в посока центъра жалбоподателят Д. управлявал специален товарен автомобил "Мерцедес" с рег. № ***,негова собственост, като извършвал превоз като пътна помощ в рамките на гр.Варна на повредено МПС -"Фолксваген Туран" с рег.№***.Бил спрян за проверка от служители на ОО "АА“ – свидетелите К. и П.. При направената справка се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е вписан в регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвП.

Св.К. приел, че констатираното се явява нарушение на ЗАвтПр и съставил на жалбоподателя АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 24е, ал. 1, вр. ал. 5, изр. 1 ЗАвП, който бил представен на водача и същият го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на него на 29.07.2025 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на разглеждане в настоящото производство, с което на въззивника било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева (с равностойност в евро 511. 29).

Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите П. и Иванов потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира показанията им, като логични и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетелите П. и Иванов, както и от приложените по делото писмени доказателства Заповед № 160/14.04.2025 г. на изпълнителния директор на ИА АА, Заповед № РД0167/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“; Заповед РД -08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията; четири броя фотоснимки, обяснения, справка АИС КАТ, копия на СРМПС част II за специален автомобил с рег. № ***, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от 2

ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Началник на ОО "АА" Варна, съгласно приложената Заповед № 138/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА,Заповед № РД-0167/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА, Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, като АУАН също е съставен от компетентно лице.Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.

В хода на проведеното АНП не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя като по делото е описана в изискуемата пълнота установената фактическа обстановка.

Нормата на чл. 24е, ал. 1 от ЗАвтПр установява изисквания пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, да се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6.

Понятието "пътна помощ" е дефинирано в § 1, т. 58 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтПр, като превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел.

От своя страна нормите на чл. 24е, ал. 5 и ал. 6 от ЗАвтПр поставят конкретни изисквания към превозните средства, с които може да се извършва "пътна помощ", като посочват, че лицата по ал. 1 следва да извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превозни средства в регистъра по чл. 6, ал. 1, които могат да бъдат от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му. Превозните средства следва да се обозначават с надпис "ПЪТНА ПОМОЩ", наименованието на лицето по ал. 1 и телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността.

Извършването на превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без издадено удостоверение за вписване в регистъра по чл. 24е, ал. 4 ЗАвтП, както и допускането на извършване на превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване с превозно средство, което не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 5 и/или не е обозначено по начина, указан в ал. 6 на чл. 24е и/или не е вписано в регистъра по чл. 24е, ал. 4, представляват административни нарушения, за които нормата на чл. 104и от ЗАвтПр предвижда специални санкции за виновния водач и за третото лице – допустител.

В настоящия случай е установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършвал превоз на повредено превозно средство, със специален товарен автомобил. Липсват доказателства по делото, а и не се твърди процесното МПС да е било вписано в регистъра по 3 чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр или в този по чл. 24е, ал. 4. Основателно при това положение административният орган е приел, че е осъществявана пътна помощ по смисъла на § 1, т. 58 ДР ЗАвтП, без да са изпълнени изискванията на чл. 24е.

За нарушения на чл. 24е, ал. 1 от ЗАвтПр, за каквото е съставен АУАН, са предвидени специални наказания в чл. 104и, ал. 1 от ЗАвтПр.

Единственото наказание, което може да бъде наложено на физическо лице според чл. 104и, ал. 1 от ЗАвтПр, е наказанието глоба в размер на 1000 лева, предвидено за водач, който извършва превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без издадено удостоверение за вписване в регистъра по чл. 24е, ал. 4.

В конкретния случай акта за административно нарушение е съставен за това, че водачът е извършил превоз като пътна помощ с превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл.6 ал.1 от ЗАвтПр,т.е. такова, което не отговаря на изискванията на чл.24е ал.5 от с.з.

За това нарушение обаче не е предвидена възможност за налагане на наказание глоба, а само на наказание имуществена санкция. Санкционната разпоредба е съобразена с нормата на чл.

24е, ал. 1 от ЗАвтПр, според която, както беше посочено по-горе, пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, може да се извършва само от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, т. е. - от търговци. Следователно субект на това нарушение може да бъде само юридическо лице или ЕТ, а в случая на жалбоподателя е съставен АУАН в качеството му на физическо лице-водач. Доколкото за описаното в акта нарушение не е предвидена възможност за санкциониране с административно наказание на физическите лица, какъвто безспорно е жалбоподателя, деянието се явява несъставомерно и не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в производствата пред районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподателят е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно към жалбата, се претендират разноски за сумата от 600 лева. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал НП - Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна.

В случая обаче е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на АНО, което съдът намира за основателно. С оглед сложността на настоящия казус, както и броя на проведените съдебни заседания, съдът счита, че претендираните разноски следва да бъдат намалени до размер от 400 (четиристотин) лева, съобразявайки разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 4

5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.

Воден от горното и на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0003839/29.07.20225 г. на и. д. Началника на ОО "Автомобилна администрация" Варна, с което на И. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна на основание чл.

104и, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 24е, ал. 1, вр. ал.

5, изр. 1 от ЗАП му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 1000 лв. (с равностойност в евро 511. 29).

ОСЪЖДА Областен отдел"Автомобилна администрация"-Варна да заплати на И. Г. Д. с ЕГН ********** сумата от 400 лв. (равностойност в евро 204,52), представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.