Решение № 25 от 06.02.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Силистра, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20253420200847 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „М. Т.-05“ ЕООД, представляван от Т. М. Т. обжалва Наказателно постановление № 39-0000709/ 21.11.2025г., издадено от Е. В. А. на длъжност Началник на ОО ”АА”- Силистра, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лева/ 511.29 / петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента / за извършено нарушение по чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент № 561/2006г. на ЕС. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Е.В. А.- Началник на ОО ”АА”Силистра, надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото, в едно с писмото за изпращане на делото в РС- Силистра.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят „М. Т.-05“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.И. А. при АК-Силистра, упълномощен и приет от съда. Прави искане съда да отмени обжалваното НП 1 като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока. Претендира и разноски по делото.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата А. Т. А.- актосъставител и В. М. И.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се направи искане за приобщаване към доказателствата по делото на нови такива, представени от него. Съда след като се запозна със същите ги счете за допустими и своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие като надлежни доказателства по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

При извършена комплексна проверка на фирмата на жалбоподателя на 22.10.2025г. в сградата на ОО „АА“- Силистра било установено, че жалбоподателя „М. Т.-05“ ЕООД притежава лиценз на общността за превоз на пътници с № .... В хода на проверката било установено, че на 18.10.2024г. при извършване на случаен превоз на пътници, превозвача не е организирал работата на водача Т. М. Т. по начин, че същия да е в състояние да спази изискванията на Регламент ЕО № 561/2006г., а именно за периода от 07,51 ч. на 18.10.2024г. водача не е ползвал поне 9 часа непрекъсната почивка. Същият е ползвал 8 часа и 32 минути с което е съкратил законоустановената намалена почивка с 28 минути. Изводите си проверяващите органи направили въз основа на информация от дигиталната карта на водача и пътен лист № .... както и пътническа ведомост за случаен превоз от 18.10.2024г. с МПС с рег. № ..., с монтиран дигитален тахограф с марка Continental Automotive сер.№ ...., попадащ в обхвата на Регламент ЕО № 561/2006г.

За това нарушение е бил съставен АУАН № 347858/ 22.10.2025г. на транспортното предприятие. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощено лице- М. П. Я., като същата е била запозната със съдържанието му и и е била дадена възможност за възражения.

Издаденото впоследствие наказателно постановление се базира изцяло на съставения АУАН относно констатираните по случая факти и подвеждането 2 на същите под визираната в акта правна квалификация на деянието.

Административното наказание е наложено на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП, действаща към момента на извършване на описаното нарушение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество- основателна по следните съображения:

АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентните длъжностни лица.

В конкретния случай обаче съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН .

Съобразно цитираните разпоредби, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят. Видно от НП в него като нарушени законови норми са п о с о ч е н и чл.10, пар.2, изр.1, пр.2 от Регламент 561/06, като в обстоятелствената част фигурира единствено правният извод, че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на водача си на 18.10.2024г. Факти, подкрепящи този правен извод изобщо не фигурират.

Конкретно- не става ясно точно кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на самия водач на МПС. Липсват каквито и да било факти организирал ли е по някакъв начин почивките превозвачът и в следствие на какво се дължи неспазването на процесната почивка.

Не може да се приеме, че мястото и датата на извършване на нарушението са тези, посочени в АУАН и НП, тъй като изобщо не е ясно, къде се е намирало процесното МПС на процесната дата и защо се приема, че нарушението е извършено на датата визирана в АУАН и НП, при положение, че организацията на работата би следвало да се извърши преди започване на превоза.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при 3 които същото е извършено; посочването на факти, касаещи дата и място на извършване на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, то същите и индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, а в случая минимални предпоставки за това липсват - липсват факти свързани с основен елемент от обективната съставомерност на нарушението. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че съдебния контрол за законосъобразност на НП също е обвързан от фактите, предявени на нарушителя, които факти трябва да са посочени в обстоятелствената част и да са подкрепени с доказателства. В случая липсата на минимален обем от факти възпрепятства и съда да се произнесе по съществото на правния спор.

С оглед пълнота на изложението следва обаче да бъде отбелязано, че за да се приеме, че въззивното дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент 561/06 не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач на предприятието (в случая доказателствата към АНП сочат само на такова нарушение), а следва да се установи с допустимите от закона доказателствени средства, че това нарушение е резултат от действия или бездействия на работодателя (превозвач), т.е. че то е резултат единствено от създадена от работодателя организация на работа или липсата на такава, която в случая дори не предполага изготвянето на график – арг. чл.88 от ЗАвП, а не от виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.

Създаването на организация на трудовия процес е необходимоприсъщ 4 елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т.н., а видно от материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани.

От своя страна чл.10, § 2, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 указва на транспортното предприятие да организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент, като надлежно ги инструктира и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на горепосочения Регламент и глава ІІ от същия, която урежда въпроси, касаещи екипажи, време на управление, почивки по време на работа и почивка. В тази насока, липсват както фактически твърдения, така и доказателства, че превозвачът не е извършвал редовни проверки на водачите си.

Наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП в случаите, когато превозвач не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка.

Регламентираното задължение на транспортното дружество, извършващо превози на територията на ЕС, е да осигурява и организира неговите водачи при полагане на труда им, като създава условия да ползват почивките си и да не надвишават максимално установеното време на управление. Както посочва изр.2 на чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 , това може и следва да става като инструктира надлежно водачите и извършва проверки за спазването на регулациите.

Следователно, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, следва да се установи от наказващия орган, че неизпълнението е в резултат на негово действие или бездействие, т.е. че то е резултат от създадената от транспортното предприятие организация на работа или от липсата на такава, а не например да се дължи единствено на виновно поведение на водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на превозното средство.

5

Предвид изложеното, съдът няма как да извърши преценка за това, дали задълженията по Регламента се отнасят до санкционираното дружество, в качеството му на превозвач, респективно - дали същият би могъл да бъде субект на нарушение по въпросния състав. Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административно-наказателни санкции, не може да почива на предположения и общи описания, от които по дедуктивен път да бъдат извеждани съставомерни признаци, а единствено на доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.

Или от казаното по-горе се извежда довода, че наказващият орган се позовава на бланкетната норма на чл.104, ал.1 о т ЗАвП, без да изложи конкретните обстоятелства на поведението на жалбоподателя по неорганизиране на работата на конкретния водач да спазва посочения регламент – не е провеждал инструктаж, не е извършвал проверка, не създал вътрешна организация или не е организирал водача да спазва времето за управление и почивка в регулираните граници.

В настоящият случай в обстоятелствената част на процесните АУАН и НП не е посочено в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател.

Извън този довод, настоящия съдебен състав счита, че АУАН-ът е съставен след изтичането на преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Както е видно от изложеното по-горе, установеното нарушение е било извършено според проверяващите органи на 18.10.2024г., а АУАН-ът е бил издаден едва на 22.10.2025г., т.е. след изтичането на едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Действително в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН са налице две възможности за съставянето на АУАН- едната касае 3-месечния срок от открИ.ето на нарушителя, а другата- 1 година от извършване на нарушението. Дори и хипотетично да се възприеме довода, че нарушителя не е могъл да бъде установен в 3-месечния срок, то от извършването на нарушението е изминал срок, по-дълъг от 1 година, което от своя страна е абсолютна пречка за провеждането на законосъобразно административнонаказателно производство.