Решение № 3862 от 19.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10474/2026
- Вид
- Решение № 3862
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.12а, ал.5 · Закон за автомобилните превози
- чл.95, ал.2, т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 3862 гр. София, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110210474 по описа за 2026 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц. М. К. чрез адв. К. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №420000593/14.05.2026г. на началник ОО „АА” - София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в НП липсва описание на деянието, което представлява административно нарушение, според изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При издаване на НП не била изяснена в пълнота фактическата, без да се съберат данни дали е имало ПТП, ремонт или друг вид препятствие, което да е било причина да се мине по маршрут, различен от най-краткия. Така също, не била направена проверка за техническото състояние на ЕТАФП, включително със съдействието на ДАСМ, тъй като ако имало погрешно отчитане на разстоянието, следвало да се провери апарата с фискална памет от лицензиран сервиз. Отделно от това, въпреки, че в АУАН и НП били направени изводи за ползване на устройство, което да манипулира данните, такова не било установено в автомобила и не било иззето, а не били събрани и доказателства, че съществува.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и моли въз основа на изложени в същата съображения, на които акцентира, НП да бъде отменено.
Претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган не се явява и не се представлява. При изпращане на преписката е депозирал становище, като е заявил, че НП е издадено правилно и 1 законосъобразно, при спазване на изискванията за форма и съдържание, поради което е отправил искане същото да бъде потвърдено. Направил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Ц. М. К. е наложена глоба в размер на 255.65 евро/ 500 лева, за това, че на 03.01.2026г., около 22:00ч. в гр. София, Централна ЖП-Гара като водач на лек таксиметров автомобил „***“ с рег.№******** – негова собственост, с поставен снак „Такси“ – открит и включен ЕТАФП в режим – заето (червена светлина) е извършил таксиметров превоз на пътници от Централна ЖП-Гара София до Хотел „***“, видно от фискален бон от 03.01.2026г., като таксиметровия автомобил е оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, като същият е записал и отчел неверни данни за изминато разстояние от 20.460 км., а реално разстоянието е 10.900 км., видно от направена справка в Google Maps – нарушение на чл.95, ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
НП е издадено въз основа на АУАН бл. №353584/26.03.2026г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, допълнително попълнена с АУАН и НП в оригинал, изпратени с писмо от ОО „АА“ София вх.№254132/12.09.2026г.
Разпитани по делото са свидетелите Д. Г. Ц. – актосъставител и Р. С. М. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които проверката е извършена въз основа на постъпил сигнал от чужд гражданин, с приложен фискален бон от използван таксиметров превоз. Тъй като на фискалния бон не се виждал номера на автомобила, от таксиметровата фирмата изискали данни според часа на осъществяване на превоза и направлението за автомобила и водача.
Така установили, че таксиметровия превоз бил извършен от жалбоподателя с неговия автомобил на 03.01.2026г. в около 22:00 часа по направление Централна ЖП-Гара София до хотел „***“, за който издал и фискалния бон. В автомобила установили, че има работещ фискален апарат, от който след извършване на превоза се генерира фискален бон, на който се отбелязва и изминатото разстояния и цената, която следва да се заплати. В генерирания фискален бон било отбелязано изминато разстояние от 20.460 км., а реално след като направили справка в Google Maps установили, че разстоянието е 10.900 км. Така, направили извод, че таксиметровия автомобил, макар да не се открило при проверката такова устройство, бил оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, като същият е записал и отчел неверни данни. При проверката не са правили справка, този ден дали е имало ПТП, ремонт или друг вид препятствие на пътя, което да е наложило да се избере по2 дълъг маршрут, но дори и да било така, пак нямало без устройство, което да манипулира данните, да се достигне до над 10 км. над разстоянието според Google Maps. Използвали именно него, защото това било най-краткото разстояния, а според относимите закон и наредби таксиметровите водачи трябвало да избират най-краткия маршрут, освен ако клиента не посочи друг, по който иска да минат. Човекът, който бил пуснал сигнала, се оплаквал именно от това, че платил изминати километри повече, което означавало, че не бил давал такова съгласие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП установи задължителните реквизити по чл.42, ал.1 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от същия закон за предявяване и връчване. Актът е съставен от старши инспектор в ОО „АА” София, съобразно вменените му функции по длъжностна характеристика.
Съдът, при проверка на обжалваното НП установи, че е с предписаното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и конкретно на т.5, тъй като е направено пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, на неговото извършване. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията по т. І.6.
Спазени са срокове за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 и издаване на НП по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Констатациите в акта и НП относно отразеното за изминати километри при таксиметровия превоз, извършен от жалбоподателя на 03.01.2026г. в 22:00 часа по направление Централна ЖП-Гара София до хотел „***“ във фискален бон от същата дата, издаден от ЕТАФП в таксиметровия автомобил от 20.490 км., се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а показанията им се потвърдиха от приобщените писмени доказателства, които са част от АНП – фискален бон. От приложената справка от Google Maps към АНП също се установи, че това разстояние е 10.900 км., което е найкраткото и таксиметровия водач трябва да избере, т.е. категорично се доказа, че отразените във фискалния бон километри като изминато разстояние, значително – двойно надминават най-краткия път на маршрут.
Задължение на жалбоподателя е да докаже причината да измине това разстояние, според отразеното, а не на проверяващите или на наказващия орган, както смята адв. К., тъй като в акта и НП са изложени обстоятелства за манипулиране на разстоянието, т.е., че реално не е изминато такова разстояние, представляващо 3 отрицателен факт. Жалбоподателят, ако твърди, както е изложил различни хипотези в жалбата, че е имало някакво препятствие по най-краткия маршрут като ПТП, ремонт или др., е следвало да представи доказателства, но не стори това. Аналогични са съображения за техническото състояние на ЕТАФП, с което е оборудван таксиметровия автомобил, тъй като при съставянето на акта, а и след това, жалбоподателят не посочва, че таксиметровия фискален апарат е повреден, не работи и се нуждае от допълнителен преглед за годност. По тази причина, а и предвид, че 03.01.2026г. не е официален празник или ден, в който ноторно да е известно, че вечерта, около и след 22:00 часа има струпване на хора в централната градска част, което да предполага избиране на заобиколен маршрут, означава, че е отразено изминатото разстояние във фискалния бон, което надвишава най-краткото двойно.
Горните изводи обаче, не доказват извършено нарушение на чл.95, ал.2, т.1 от ЗАвП, тъй като както се посочи от свидетелите, при проверката не е установено, намерено и иззето устройство, с което да е оборудван таксиметровия автомобил, свързано с работата на таксиметровия апарат, даващо възможност да записване и отчитане на неверни данни, конкретно за изминатото разстояние.
Нещо повече, жалбоподателят подлежи на санкция, в случай, че управлява таксиметровия автомобил с повреден фискален апарат, а може да избере друг маршрут, а не най-краткия само ако пътника пожелае това. Както се коментира горе, жалбоподателят не сочи ЕТАФП да е бил повреден или да се е повредил по време на този таксиметров превоз, което означава, че правилно е отчитал и отбелязал разстоянието по изминалия маршрут. Затова, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да избере най-краткия маршрут, вменено му по чл.38 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници /наредбата/, според който, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
В конкретният случай, съобразно депозирания сигнал, въз основа на който е извършена проверката, се вижда, че пътникът не е пожелал изминаване на такъв маршрут, което означава, че при липса на категорични доказателства за наличие на устройство, което да манипулира данните от фискалния апарат в таксиметровия автомобил, жалбоподателят като таксиметров водач е извършил нарушение на чл.38 от Наредбата, а не на чл.95, ал.2, т.1 от ЗАвП. За такова нарушение в чл.105, ал.1 от ЗАвП е предвидена санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание – глоба или имуществена санкция от 200 лева.
Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници е издадена въз основа на осн. чл.12а, ал.5 от ЗАвП. Жалбоподателят е извършил нарушение именно на 4 наредбата и не е свързано с нарушаване на изискванията за превоз на опасни товари, а за извършване на таксиметрова дейност. Наказанието по чл.105, ал.1 от ЗАвП е полеко от предвиденото по използваната в санкционната част на НП разпоредба на чл.95, ал.2, т.1 от същия закон, съдът, счита че е изправен пред хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, да измени НП, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата. В конкретиката на този казус, всички обстоятелства, които имат значение за квалифициране на нарушението по чл.38 от Наредбата са изложени в АУАН и НП и станали известни на жалбоподателя, свързани именно с отразяване във фискалния бон на изминатото разстояние, което не е най-краткото, без съгласието на пътника.
По изложените съображения, НП следва да бъде изменено, като на Ц. К. да се наложи глоба в размер на 102.23 евро по чл.105, ал.1 от ЗАвП за извършено нарушение на чл.38 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници, за това, че при извършена проверка е установено, че на 03.01.2026г., около 22:00 ч. като водач на лек таксиметров автомобил „***“ с рег.№******** не е превозил пътника по найкраткия маршрут по Google Maps от 10.900 км., а по маршрут от 20.460 км. от Централна ЖП-Гара до хотел „***“ в гр. София, без пътникът да е пожелал такъв.
При този изход на делото, макар категорично да се установи извършено административно нарушение от жалбоподателя, по правилата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН не следва да се присъди в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – ИА „АА“ юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт или служител с юридическо образование и не е направено такова искане.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №42-0000593/14.05.2026г. на началник ОО „АА” – София, в частта, в която на Ц. М. К. за извършено от него нарушение на чл.95, ал.2, т.1 от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на Ц. М. К. за извършено от него нарушение на чл.38 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници наказание глоба в размер на 102.23 евро по чл.105, ал.1 от ЗАвП.
Разпечатката съдържа 33 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/668c70ac-8ad7-43ad-9e0e-cd96a9905bf6