Решение № 67 от 27.05.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Сливница, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20241890200051 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, срещу Наказателно постановление № 42-0007423/31.07.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ в РДАА – София, за извършени нарушения по чл. 100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, по чл. 87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и по чл. 147, ал.3, т.4 от ЗДвП, за което на жалбоподателя са наложени следните наказания: на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 /десет/ лева; на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административнонаказващият орган е депозирал отговор на жалбата, който е обективиран в съпроводителното писмо, с което жалбата, ведно с АНП, е изпратена в Районен съд – Сливница – рег. № 52-00-296761/5/01.02.2024 г., в който отговор са изложени доводи за законосъобразност на атакуваното НП, за потвърждаването му като такова и за отхвърляне на жалбата като неоснователна. На основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН, АНО прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от 1

Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ** – АК-Перник, който пледира за отмяна на процесното наказателно постановление, като излага подробни съображения.

Административнонаказващият орган – Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ – София - редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата, посочени в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2023 г., около 13.42 часа, свидетелите Т. Г. Б. и Б. Г. Н., служители на РД “АА“, спрели за проверка товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № **, от кат. N3, движещ се по АМ „Европа“, с посока на движение към гр. София. Установили, че водач на товарния автомобил е жалбодателят и че същият извършвал обществен превоз на товари (строителни материали) от с. Опицвет до АМ Европа. Водачът не представил на проверяващите валидна карта за квалификация. При направена справка в Информационната система на ИААА, свидетелите установили, че към момента на извършване на превоза водачът не е притежавал издадена валидна карта за квалификация. В хода на проверката проверяващите констатирали, че водачът извършва превоз на товари с МПС, което не е преминало периодичен преглед за техническата му изправност до 21.06.2023 г., като същият им представил удостоверение за техническа изправност на ППС № 29028072, валидно до 21.06.2023 г. За констатираните нарушения, свидетелят Т. Б. съставил на жалбодателя АУАН № 01120/03.07.2023 г., в присъствието на свидетеля Б. Н. и на жалбоподателя. На последния бил връчен екземпляр от акта, като същият не отбелязал възражения в него.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 420007423/31.07.2023 г. на Началник отдел „Контрол“ в РДАА – София, с което на жалбоподателя са наложени следните санкции: на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ; на основание 2 чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 147, ал.3, т. 4 от ЗДвП.

В съдебно заседание на 21.05.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е представена и е приета като доказателство по делото карта за квалификация на водач на МПС сериен № **, издадена на името на жалбодателя на 07.12.2023 г., със срок на валидност до 11.09.2028 г.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Б. Н. и Т. Б., които са ясни, безпротиворечиви, логични и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН № 01120 от 03.07.2023 г., пътен лист серия А № 228491/03.07.2023 г., Удостоверение за техническа изправност на ППС по протокол № 29028072 със срок на валидност от 21.06.2022 г. до 21.06.2023 г. включително, справка от ИААА, от която е видно, че към датата на извършване на проверката жалбоподателят не разполага с валидна карта за квалификация; Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 20/27.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА.

За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поР. което се явява допустима. По същество същата е неоснователна, поР. следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно - издали, двата процесуални документа.

3

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН - актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта - АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.

По съществото на нарушенията:

Посочените нарушения са безспорно доказани и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на нарушителя. В случая не се спори, че за спрения за проверка водач – жалбоподателят Р. Л. И. е съществувало задължение да осъществява обществен превоз на товар при наличието на карта за квалификация, която да представи на инспекторите от РД «АА», в изпълнение на изискването на нормата на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ. Безспорно е, че към датата на извършване на проверката (03.07.2023 г.) водачът не е имал валидна такава карта, тъй като същата е му е издадена на 07.12.2023 г. Като не изпълнил произтичащото от посочения подзаконов нормативен акт изискване, от обективна и субективна страна водачът е осъществил вмененото му нарушение. Правилно с процесното НП санкцията е наложена именно на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр, според който, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лева - при първо нарушение. При граматическото тълкуване на текста се установява, че определението „издадено /а не издадени/ за моторното превозно средство“ е относимо към първия от примерно и бланкетно посочените в разпоредбата документи - удостоверение за обществен превоз на пътници или товари по чл.7, ал.1 ЗАвПр, което се издава именно за превозно средство. Т.е. тази санкционна норма е приложима и при липса на валиден друг документ/и, изискван за осъществявания обществен превоз по силата на подзаконов нормативени акт по прилагането на ЗАвПр.

Безспорно установено е, също така, че към момента на извършване на 4 проверката, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, без валидно удостоверение за техническа изправност на ППС, тъй като същото е било със срок на валидност до 21.06.2023 г. включително, а проверката е извършена на 03.07.2023 г.

Не се спори и за това, че при проверката жалбоподателят не е представил пред контролните органи контролния талон за своето СУМПС.

По отношение на първото описано в процесното наказателно постановление и прието за установено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. от ЗДвП, съдът приема, че е описано от фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с приложената санкционна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За неспазването на това задължение разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/, предвижда наказание "глоба" във фиксиран размер от 10.00 лева. За описанието и извършването на това нарушение е достатъчна констатацията на контролния орган при съответната проверка.

Съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявал МПС, без да носи контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство от съответната категория, като за това нарушение е наложена предвидената санкция в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба във фиксирания размер за същото - 10.00 лева.

По т. 3 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Р. Л. И. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.