Акт № 1337 от 03.11.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Варна, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110204188 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на А. Ж. Ж. против НП №23-0000404/17.08.2026год. на Д*** гр.Варна към ИА „А***” с което на А.

Ж. Ж. е наложено административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 102,26 евро на основание чл.105 ал.1 от ЗАП.

Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява, изпраща се становище.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган на 30:07.2026г., около 12:00 ч. в гр. Варна, по Крайбрежна алея, до трета буна в посока четвърта буна, жалбоподателят управлявал МПС с рег. № *** собственост на "***“ 1

ООД, теглещо два броя ремаркета, представляващо атракционно влакче, като извършва превоз на 21 броя пътника с атракционна цел по маршрут от Муунлайт - трета буна. При проверката е установено че при извършване на превоз, с атракционна цел в превозното средство не се намира (не се представят) договор за ползване на превозното средство. Превоза се извършва от името на "С*** ЕООД, видно от служебен бон 005393/30.07.2026г. и договор от 05.06.2026г. между "Л***" ЕООД и "С***" ЕООД.

Въз основа на така установеното в АУАН било издадено и оспорваното наказателно постановление, предмет на разглеждане в производството, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по АНП, които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

НП е издадено от компетентен орган – Началника О****„ Варна, въз основа на Заповед на Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително този свидетел е само един, което съставлява процесуално нарушение, но същото според съда не е от категорията на т. нар. съществени такива, което да води автоматично до порок на издаденото наказателно постановление.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като в конкретния случай не е изтекъл нито един от 2 предвидените в закона давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание, тъй като издаденото НП към настоящия момент все още не е влязло в законна сила.

Съдът не констатира и твърдяното нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 24г ал.8 т.6 от ЗАП, като е отнесъл установеното към хипотезата на правната норма.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба при извършване на превози с атракционна цел в превозното средство трябва да се намират следните документи-документ за собственост или договор за ползване на превозното средство. В конкретния случай договора за ползване не се е намирал в превозното средство.

От правна страна съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административните нарушение.

Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по ЗАП. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни 3 за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, видно от събраните гласни доказателства – показанията на свид. В*** –служител във фирмата, същата е предала на въззивника документите , които същия следва по закон да държи в ПС, но същият в момент на притеснение те е могъл да намери и представи на контролните органи. Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред. Жалбоподателят е притежавал изискеумите по закон документи. Нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на въззивникът наказание.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства 4 представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите.

Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно 5 заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 204,52 евро /400 лв./, определен съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 204,52евро /400 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23-0000404/17.08.2026год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА „А***” с което на А. Ж. Ж. е наложено административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 102,26 евро на основание чл.105 ал.1 от ЗАП.

На основание чл.63 ал.4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя А. Ж. Ж., че извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА О******“ гр.Варна да заплати на адв. А. Т. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52евро /400 лева/, предвид предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на АПК.

Разпечатката съдържа 36 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4d1c5cd-f440-48fa-9bc3-7a6e02535d3c