Решение № 1246 от 03.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501802 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260152/01.03.2024г., постановено по гр.д.№ 13755/2020г., по описа на СГС, ГО, 5 състав е отхвърлен предявения от С. С. Б. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че Държавата не е собственик на поземлен имот с пл. № 2951 от кв. 120, 121, 151, 152 по плана на гр. София, м. „Студентски град“, утвърден с Решение № 92 по Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС, Решение № 86 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г., Решение № 76 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС и Заповед № РД-50-131 от 08.05.2007 г., с площ от 3296 кв. м., при граници: улица, улица ПИ IV - ЖС и общ обсл. от кв. 151, УПИ -1180 от кв. 151, ПИ II (две) за младежки дом от кв. 151, УПИ - 1180 от кв. 151, улица, ПИ - I - за столова от кв. 120. улица, УПИ - 996 от кв. 121, улица, УПИ V - 1180 от кв. 152, ПИ II - за общежитие и КОО от кв. 152, който по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява имот с идентификатор *** с адм.адрес:гр.София, район „Студентски", ул.

„Атанас Манчев" № 1, с площ от 3302 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***. 681 34.1605.996,

***, ***, ***, *** и ***.

1

Със същото решение са присъдени разноски, като С. С. Б. е осъден да заплати на Държавата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец С. С. Б. оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи предявения иск. Посочва, че необосновано и неправилно СГС приема, че Заповед №2537/01.12.1967г. на зам. Министър на архитектурата и благоустройството е посочена като „правно основание за отчуждаване на недвижимия имот, описан в АДС № 945/09.04.1971г.

Счита за неправилен и необоснован извода на съда, с оглед на обстоятелството, че в АДС № 945/09.04.1971г. в графата „на какво основание се одържавява имота“ е посочена „Заповед №2537/01.12.1967г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС.“ Такава Заповед обективно не може да е индивидуален административен акт по чл.2 ЗАП /отм./, ето защо не поражда правни последици, тъй като е нищожен административен акт по чл.41, ал.3 ЗАП /отм./, поради издаване от некомпетентен административен орган /Т.Р. №2 от 1991г. по гр. д.

№2 от 1991г. на ВС/. Такава Заповед №2537/01.12,1967 г. на отдел "Архитектура и благоустройство при СГНС не е представена от ответника, не се намира между кориците на делото и не е приета като доказателство. Необоснован е и другия извод на съда, че “С АДС № 945/09,04.1971г. на основание заповед №2537/01.12.1967 г. на отдел “Архитектура и благоустройство “ при СГНС е одържавено празно място от 240 050 кв.м. при граници: от ул.62 ОК 18 по същата до Дървенишко шосе по същото и по шосето за с.Бистриш до пресечката с плавателния канал, по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256 и от ОК 256 по западните граници на парцел II и 1 от кв-27 до ОК 102 по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 и от ОК 111 по западната граница на кв. 1 от км. 1 до "Плавателния канал". Доколкото Заповед №2537/01.12.1967г. на зам. Министър на архитектурата и благоустройството не е вписана, като правно основание за одържавяване на имота в оспорения АДС № 945/09.04.1971г., то необоснован се явява и другия извод на съда, че “правното основание за отчуждаване на недвижимия имот, описан в АДС № 945/09.04.1971 г., е чл.39, ал. 1 ЗПИНМ (отм ), в редакцията му след изменението с ДВ бр. 54 от 1956 г. На второ място твърди, че законът в действуващата редакция на чл. 39 ЗПИНМ /ДВ бр. 54 от 1956 г. “./ предвижда изплащането на определеното обезщетение да е елемент от фактическия състав на отчуждаването на имота и то не настъпва по силата на самата регулация. При отчуждаване на имотите по тази процедура настъпването на отчуждителния ефект и преминаването на имота в патримониума на държавата е от момента на изплащането на обезщетение. По делото не се твърди от ответника, както и не е представена регулационна преписка за отчуждаването на процесния имот на основание заповед №2537/01.12.1967г. на отдел “Архитектура и благоустройство" при СГНС, с която е одобрен регулационния план и напречните профили на улиците на Студентски град - гр.София. Нещо повече твърди, че липсва решение на ИК на СГНС за отчуждаване на имота, респ. за изплащане на 2 обезщетение на собствениците. Няма никаква индиция за започнала процедура по отчуждаването, нито има доказателства за взетото решение на ИК на СГНС или за изплатено обезщетение. Изтъква факта, че АДС №945/09.04.1971г. е нищожен административен акт, тъй като са нарушени два от задължителните му реквизити, а именно - не е подписан от Председателя на Изпълкома на РНС - Ленински към този момент- И. Ш. и липсва печат, което води до нищожност на АДС, тъй като е издаден в нарушение на действащата към тогавашния момент нормативна уредба, регламентираща съставяне на актове за държавна собственост, а именно чл.21 от Правилника за държавните имоти /обн.

1952г., отм. 1975г./ във вр. с чл.20 от Инструкция за прилагане на същия /обн. 1964г. - Отм.

1975г./. Съгласно приетата от съда и неоспорена от ответника СГЕ се установява, че подписът за председател на изпълкома на РНС - София в раздел “Одобрявам“ в АДС № 945/09.04.1971г. представлява ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от председателя И.

Ш.. Отделно от това в АДС №945/09.04.1971г. в графа „на какво основание се одържавява имота“ е посочено - Заповед №2537/01.12.1967г. на отдел “Архитектура и благоустройство“ при СГНС.“ Що се отнася до наличието на предходно дело посочва, че Решения по гр. дело № 2606/2012г. на СГС, потвърдено с Решение по гр.д.4204/2016г. на САС са отменени с Решение №93 от 29.06.2018г. на ВКС, І ГО по гр.д.№1373/2018г., което СГС не е преценил по чл. 236 ал.2 ГПК, т.е. съществено процесуално нарушение /чл.12 ГПК/. т.е. въпросите дали АДС №945/09.04.1971г. е нищожен, поради липса на задължителни реквизити, и дали е издаден без правно и фактическо основание, следва да бъдат решени в настоящото производство, тъй като не представляват юридически факти, въз основа на които има постановено влязло в сила решение. По отношение на въпросите дали АДС №945/09.04.1971г. е нищожен, поради липса на задължителни реквизити, и дали е издаден без правно и фактическо основание не е упражняван съдебен контрол и такъв следва да бъде упражнен в настоящото производство. По чл.17 ал.2 ГПК съдът се произнася по валидността /нищожността/ на административните актове. Изрично по делото в исковата молба са наведени такива доводи от ищеца и са събирани доказателства за установяване на тези факти. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно и законосъобразно съдът приема, че Заповед № 2537 от 01.12.1967г. е основание за съставяне АДС № 945 (7957)/09.04.1971г., макар в него погрешно да е посочено, че заповедта е на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС. В този смисъл, неправилни са твърденията на въззивника, че зам.-министъра на архитектурата и благоустройството не е компетентен орган, който може да одобрява регулационния план и напречните профили на улиците на м.

„Студентски град“. Съгласно § 60, т. 2 от ППЗПИНМ (Изм. ДВ, бр. 47 от 1964г., попр., бр.55 от 1964г., изм., бр. 64 от 1965 г.): „Проекторегулационните планове заедно с придружаващите ги планове, схеми и профили се одобряват, както следва: 2. Със заповед на председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура: а) проектоуличните и дворищните регулации за първоначално или за ново урегулиране на градове или на 3 значителни части от тях, включително центровете им, и за първоначално или за ново урегулиране на села, промишлени и курортни центрове с особено народностопанско или общонационално значение или на значителни части от тях в случая, когато за населеното място няма одобрен преди това идеен застроителен план; б) проектоуличните и дворищните регулации, с които се изменят по същество характерът и начинът на застрояването или видът на мероприятията по одобрен от председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура преди това идеен застроителен план (§ 32, ал. 1 и 3).“ Към датата на издаване на заповедта за одобряване на регулационния план и напречните профили на улиците на м.

„Студентски град“ 01.12.1967г. Държавният комитет по строителство и архитектура не е съществувал. С Указ № 236 от 12.III.1966г. (ДВ, бр.21 от 1966 г) Държавният комитет по строителство и архитектура е преобразуван в Министерство на архитектурата и благоустройството. Това е и причината заповедта по § 60, т. 2 от ППЗПИНМ да е била издадена от зам.-министъра на архитектурата и благоустройството. На следващо място счита за неправилни твърденията относно приложението на чл.39 ал.1 ЗПИНМ (отм.) и неизплащане на обезщетенията за отчуждаване. В АДС № 945 (7957)/09.04.1971г. е посочено, че имотът е стар държавен имот. Съгласно § 83, ал. 4 ППЗПИНМ „Държавни имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятия на други държавни учреждения или предприятия или за мероприятия на обществени организации, се предават по реда на ЗС”. В случая не е било необходимо заплащането на каквото и да е било обезщетение. Неправилно се твърди, че липсва и решение на СГНС. С молба изх. № ОА237780 от 27.05.2022 г. е представено заверено копие на АДС № 945 (7957)/09.04.1971 г. и на Заповед № 2537 от 01.12.1967г. Част от последната е Решение по Протокол № 24 от 16.10.1967 г. на СГСН и Решение по Протокол № 12 от 29.07.1967 г. на СГНС, с които се приемат проекторегулационният и идейно-застроителният план и проекти за напречните профили на улиците на м. „Студентски град“.

На трето място в АДС № 945 (7957)/09.04.1971 г. е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Министерство на народната просвета. Това от своя страна означава, че имотът е публична държавна собственост. Съгласно чл.7 ал.1 ЗДС „Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност“, а съгласно ал. 4 от същия „Собствеността върху имоти - публична държавна собственост не подлежи на възстановяване“.

Извън гореизложеното твърди, че жалбоподателят е укрил наличието на предходни дела между него и правоприемник на Държавата - ЕАД, създадено по реда на чл.17 ал.1 ЗППДОбП (отм.), в които производства същият АДС № 945 (7957)/09.04.1971г. е бил вече предмет на проверка, поради което е недопустимо неговата повторна проверка. Отмяната на влязлото в сила решение не води, както неправилно твърди въззивникът, до повторна проверка на този акт. В коректния случай е необходимо или производството да се прекрати поради по-късното му завеждане, или да се спре.

Неправилни са твърденията на въззивника, че съдът е длъжен приложи чл. 17, ал. 2 ГПК, като извърши косвен съдебен контрол, тъй като АДС не представлява административен акт, а вътрешнослужебен акт, 4 който не създава права и задължения за трети лица извън подчинените на издателя на акта и не подлежи на контрол за законосъобразност. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: