Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 26.01.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6482/2025
Вид
Решение № 169
Подписан
26.01.2026
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Бургас, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120106482 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на **** против Ф. Д. К., с която са предявени два осъдителни иска.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на старши инспектор в ТД на ****, ТД ***, МП Л., е проявил бездействие при изпълнение на служебните си задължения, защото на *** г., разпределен на работно място - Трасе 3 - Изход тежкотоварни автомобили, от 03:50:46 часа до 03:51:05 часа, е извършил замерване на товарен автомобил с турски регистрационен № *** *** 263/*** ***, и в модул ПТРР е генерирал нулева квитанция № ***, отбелязвайки разрешително образец „5“ с № ***, не е осъществил ефективен документен контрол на представените документи за курса на процесното ППС - за трета страна, за което е било необходимо разрешително Образец „***“, и не е пристъпил към продажба на разрешително образец „***“ за сумата от 3000 евро и не е начислил и събрал таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро. Твърди се, че вредите са причинени в следствие на груба небрежност, проявена от държавния служител. Изтъква се, че така К. е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Правилата, утвърдени със Заповед № ***/*** г. на директора на Агенция М., нарушил е чл. 15, ал. 2, т. 15, предл. посл. и чл. 15, ал. 4 ЗМ, не е изпълнил разпоредбите на чл. 17, т. 8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № *** от *** г., нарушил е вменените му в длъжностната характеристика, връчена му на 28.09.2021 г., преки задължения, не е спазил разпоредбите на т. 3, т. 5, т. 6 и т. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител, с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл.

89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Ответникът в качеството си на митнически служител е имал задължение по служба да извърши контрол/проверка и администриране/събиране на дължимите такси от преминаващи тежкотоварни автомобили през МП Л., като спазва Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим. К. е поканен да възстанови нанесена щета на бюджета, но в дадения му срок за доброволно изпълнение не е заплатил задължението си. Ето защо той следва да заплати на ищеца сумата от 3043 евро, ведно с лихвата за забава от датата на 1 увреждането – *** г., която до 24.09.2025 г. е в размер на 1112,94 евро (2176,72 лева).

В отговора на исковата молба се посочва, че със Заповед № ***/*** г. на директора на Агенция М. служебното правоотношение с ответника е прекратено поради наложено му дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, но заповедта е отменена с влязло в сила решение по адм. д. 901/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Фактическите основания по исковата молба, по която е образувано настоящото дело, съответстват изцяло на тези, описани в заповедта за уволнение. В случая следва да бъдат съобразени нормите на чл. 302 ГПК, както и на чл. 177, ал.1 АПК, съгласно които влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, както и решението по административното дело има сила между страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. С отмяната на Заповед № ***/*** г. на директора на Агенция М. е признато, че тя е незаконосъобразна, от което следва, че всички фактически и правни основания, доводи и съображения, послужили за нейното издаване, са също незаконосъобразни.

Ответникът посочва, че след като заповедта за уволнение е призната от съда за незаконосъобразна, не са налице допуснати нарушения на служебната дисциплина, което изключва наличието на имуществена отговорност по чл. 101, ал. 1 ЗДСл, тъй като, за да е налице такава, следва да са налице незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Не е проявена от К. груба небрежност при изпълнение на служебните му задължения, не е налице неизпълнение на неговите служебни задължения при проявена липса на елементарно старание, грижа и внимание към тях.

Ответникът не оспорва фактите относно тежкотоварния автомобил и случилото се с обработката му, но в случая става въпрос за неволна негова грешка, която изключва наличието на груба небрежност при изпълнение на служебните му задължения. Начинът на организация на работата на Митнически пункт Л., кадровата обезпеченост, техническата обезпеченост, изключително тежкият трафик на този пункт, и др. обстоятелства към момента на твърдяното нарушение са поставили работещите там, също и ответникът, в обстановка на изключителна натовареност, напрежение и стрес. Набляга се, че и здравословното състояние на ответника към датата на твърдяното нарушение е било значително влошено.

Ответникът посочва, че следва да се съобрази и сложната правна регулация на въпросите относно контрол и изпълнение на изискванията към разрешителните режими и пътните такси за чуждестранни превозвачи. Обсъдена е Спогодба между Народна Република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе от *** г., чрез която се договаря режимът на разрешителните за тежкотоварните автомобили с турска регистрация чрез квоти, и решенията на междуведомствената комисия, която ги приема във връзка с прилагането й. За тези решения и за изискванията от тях ответникът е знаел, ползвал е указанията в „***“ и точно е съобразявал недопустимостта на превозвач с турски тежкотоварен автомобил да се продава разрешително обр. 4б. При тези обстоятелства, правни норми и вътрешни указания К. не е имал правото да извърши продажба на превозвача, управляващ турския тежкотоварен автомобил, разрешително образец „***“. Неговите действия при описаните обстоятелства е неправилно да се квалифицират като извършени при груба небрежност, те са коректни към назначилия го, към приложимите норми и към необходимостта да не се създават конфликти, вкл. и на двустранно международно ниво, както и съобразени със служебните му задължения.

Липсва причинна връзка между извършеното нарушение от ответника и последиците от несъбирането на дължимите такси. Спрямо К. е проведена дисциплинарна процедура, приключила с издаването на заповедта за дисциплинарното му уволнение, призната от съда за незаконосъобразен административен акт с влязло в сила решение. Ето защо и няма доказано нарушение и незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните задължения на К.. Чрез настоящия процес е недопустимо да се преразглеждат въпроси относно това дължимите такси при правилното прилагане на закона 2 и съобразяване на фактите не са дължими, тъй като липсва причинна връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца щети. Независимо от горното счита, че не са настъпили щети за ищеца, тъй като сумите от тези такси не са част от бюджета на Агенция М., а следва да се дължат на Министерството на транспорта и съобщенията.

Оспорена е началната дата на дължимост на лихвата върху главницата. Посочено е, че имуществената отговорност е специална, сумата е търсима, поради което лихва върху нея се дължи от датата на поискването й.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди направените от страната разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози – пар.1, т. 17 от ДР на Закон за автомобилните превози (ЗАвтП).

В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят на българските превозвачи (чл. 26 от ЗАвтП).

Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България, ако имат издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове – чл.27, ал.1 от ЗАвтП.

В чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (за краткост Наредба № 11), при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намира и разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

Между Република България и Република Турция е подписана Спогодба за международни превози на пътници и стоки по шосе на *** г. (за краткост Спогодбата).

Превозвачи, регистрирани в едната договаряща страна, могат чрез договорената система за разрешителни да предприемат: превоз между териториите на двете договарящи страни, транзит през тях или превоз за/от трети страни. На регулярни заседания на българо-турския комитет относно международния автомобилен транспорт се договарят квоти за размяна на разрешителни.

Във връзка с прилагането на Спогодбата Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изпраща писмо изх.№ ***/*** г. до Директора на Агенция М., рег.№ ***/*** г. при Централно митническо управление на АМ. В него е отразено, че във връзка с протоколни решения на смесена българо-турска комисия по международен автомобилен транспорт, взети на *** г. „от 5 август 2015 г. на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни, вместо да ги задължават да закупуват нови такива“. В писмото се посочва още, че в случаите, при които митническите служители на МП и ГКПП констатират нарушение на разрешителния режим с еднократни или многократни ЕКМТ/СЕМТ разрешителни, да разрешават на турските превозвачи да представят изискуемо еднократно разрешително, съответстващо на вида на извършвания превоз, установен към момента на контрола по ПТРР, съгласно чл.15, ал.2, т.15 от ЗМ. Ако турският превозвач не може да представи изискуемото еднократно разрешително, да се преминава към процедурата, предвидена в чл.99 от Тарифа № 5.

3

Въз основа на това писмо е изготвено писмо рег. № ***/*** г. на ЦМУ на АМ, изпратено до Началниците на митническите учреждения по места, с което също се потвърждава, че във всички случаи, при които митническите служители констатират на МП и ГКПП, че турски превозвач не разполага на борда на контролираното ППС с изискуемо разрешително /еднократно или многократно/, следва да му бъде предоставена възможност да представи такова според вида на извършвания превоз.

Видовете разрешителни за международен превоз на стоки, притежават следните характеристики: разрешителни образец „2“ са еднократни и дават възможност за „Превоз до и от Република България“ без заплащане на такса от страна на турски превозвачи; разрешителни образец „***“ са еднократни и дават възможност за превоз между Република България и трета страна, което е без заплащане на такса от страна на турски превозвачи; разрешително образец „4b“ се продава на водача на чуждестранния товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната, при невъзможност да бъде представено разрешително образец „***“; разрешителни образец „5“ са еднократни и дават възможност за двустранен превоз „празен-пълен“ между Република България и Република Турция, без заплащане на такса от страна на турски превозвачи.