Определение № 4500 от 30.10.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4500

Велико Търново, 30.10.2026 г.

Административния съд Велико Търново - IX състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20267060701148 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Европа-транс 2001“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], вх. Г, ет. 2, чрез адв. Б. М. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-26-0043/05.10.2026 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Враца. В жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на акта. Жалбоподателят сочи, че съгласно представения Договор за наем № 85/2025 г., сключен между жалбоподателя и дружеството Truck rent and sale, превозвачът е поел безусловно задължение за срок от 36 месеца (считано от 14.03.2025 г.) да заплаща фиксиран месечен наем и съпътстващи разходи за процесното МПС в размер на 3 278 евро на месец. За срока на наложената ПАМ (до максималния такъв от 12 месеца) жалбоподателят ще е длъжен да заплати обща сума в размер на 39 336 евро, без фактически да може да използва превозното средство по предназначение за търговската си дейност, което се явява пряка загуба за дружеството. Твърди, че за периода на действие на мярката тези регулярни плащания представляват прекалено тежка и невъзстановима загуба, която поставя дружеството в състояние на реален фискален колапс и риск от фалит, парализирайки търговското му предприятие. Към искането е приложен договор за наем на немски език с превод на български език.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с направеното в молбата искане, констатира следното:

Искането за спиране е направено от субект, който е засегнат от заповедта в качеството на наемател на превозното средство, по отношение на което е приложена ПАМ и който надлежно я е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане по същество.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на индивидуалния административен акт и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С обжалваната заповед на основание чл. 106а, ал.1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС № [Наименование]до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Според чл. 107, ал. 3 от ЗАвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно предварителното изпълнение на оспорената принудителна административна мярка е допуснато по силата на специален закон – чл. 107, ал. 3 от ЗДвП, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава изключително големи затруднения, като извън това настъпването ѝ от предварителното изпълнение следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването ѝ, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Т. доказване в настоящия случай не е направено.

От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя. Изцяло недоказани са твърденията на жалбоподателя, че щял да претърпи вреди в сочения от него размер. В представения договор за наем, както на немски език, така и в превода на български език, липсва уговорен размер на наемното възнаграждение. Записано е само в § 3 Наемна цена: „Наемната цена и допълнителните разходи за превозното средство възлизат на месечно“, като в т. 2 е посочено, че наемната цена и допълнителните разходи по наема се дължат предварително, т.е. би могло да се заключи, че наемното възнаграждение по договора, ако такова е налице, вече е платено.

Дори хипотетично да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя, че за 12 месеца щял да заплати обща сума в размер на 39 336 евро, без да може да използва превозното средство, то от това не следва автоматичния извод, че същият би претърпяла значителна или трудно поправима вреда. В тази насока не са представени каквито да е доказателства за финансовото състояние на дружеството, поради което твърденията му за евентуален финансов колапс са голословни. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Следва също така да се отбележи, че характеристиките на принудителната административна мярка като вид държавна принуда са от такова естество, че тя винаги създава ограничения или въздейства възпиращо върху правната сфера на адресата на мярката. Предпоставката по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК следва да е такава, че да не отрича изначално допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, а да се явява такъв негативен факт върху адресата на мярката, който създава значителни или труднопоправими вреди като резултат от предварителното изпълнение на мярката, а не от самото изпълнение на същата. Безспорно лишаването от МПС приложено спрямо превозвач ограничава възможността му да реализира приходи. Но този резултат настъпва от изпълнението на мярката. В случая не е обосновано, съответно доказано с какво предварителното изпълнение на тази мярка би довело да значителни или труднопоправими вреди за адресата й.

В контекста на решението от 03.07.2025 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-605/23 година следва да се посочи, че на този етап от производството обжалваната ЗППАМ не разкрива явна незаконосъобразност, която да е основание за спиране на нейното предварително изпълнение.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горните съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „Европа-транс 2001“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], вх. Г, ет. 2 за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-26-0043/05.10.2026 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Враца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Велико Търново, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

СЪДИЯ: