Решение № 362 от 18.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110203967 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Темпо 2“ ООД, с ЕИК: 103881153, със седалище и адрес на управление: с. Орешак, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „3 – та“ № 22, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. Г. от АК – Шумен срещу Наказателно постановление № 23 – 0002983 от 04.06.2024 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за това, че на 09.02.2024 г. в обл. Варна, с. Орешак, ул. „3 – та“ № 22 – седалище и адрес на управление на дружеството – превозвач „Темпо 2“ ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността № 20085 за извършване на международен превоз на товари, валиден до 14.11.2018 г., при извършване на обществен превоз на товари с МПС марка „Мерцедес Акрос“ с рег. № В 8827 ТА, от кат.

N3 с монтиран в него дигитален тахограф марка Continental aut, type 1381.201 сер. № 0005062500, номер е1 – 84, попадащ в обхвата на Регламент 561/ 2006 на ЕП и Съвета, не е организирал работата на водача Д.М., по такъв начин, че да е в състояние да спазва Регламент ЕО 561/ 2006 г. на ЕП и Съвета относно ползването на почивка от водача, като след 4, 5 часа управление, като след 1 период на управление 4, 5 часа започващ в 05:56 часа (UTC) време на 09.02.2024 г. водачът не е ползвал непрекъсната почивка по време на работа от 45 минути, която може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, управлявайки до 11:07 часа (UTC) на 09.02.2024 г. – 5 часа и 11 минути, като увеличението е с 41 минути, като нарушението е видно от информация, записана в картата на водача №0000000003QE2001, валидна до 10.01.2029 г. – нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Въззивното дружество „Темпо 2“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място дружеството акцентира, че неправилно е бил определен субекта на извършеното нарушение, доколкото нормата на чл. 93б, ал. 5, т. 2 от Закона за автомобилните превози, изрично предвижда, че субект на процесното нарушение бива водача на превозното средство, а не Ю.дическото лице превозвач. Според дружеството в случая е било нарушено правото му на защита, доколкото съществуват в правния мир няколко на брой Регламента с номер № 561, издадени от различни институции на ЕС, поради което и дружеството не може да разбере норма от кой нормативен акт е нарушило със своето поведение. Според дружеството предвид характера на транспортната дейност, самото то е в обективна невъзможност в момента на управление на МПС да констатира и преустанови нарушението, като то може да извършва само превантивни и последващи действия за да избегне нарушаването на правилата за задължителните почивки на водачите, като в случая водача е бил инструктиран да спазва чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 на ЕП и Съвета, като впоследствие му е била потърсена и дисциплинарна отговорност за извършеното нарушение, за което превозвачът е разбрал, след като е „свалил“ данните от картата на водача.

Дружеството подчертава, че липсва посочване на конкретно действие/ бездействие от страна на дружеството, което е довело до допускане на процесното нарушение на правилата за задължителните почивки на водачите.

Поради гореизложените съображения, дружеството „Темпо 2“ ЕООД моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 18.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2

3967 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Темпо 2“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. И. Г. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки допълнителен акцент в своята пледоария, че от обстоятелствената част на наказателното постановление не става ясно кой от двата състава – на разпоредбата на чл. 93б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози или на чл. 93б, ал. 4, т. 2 от Закона за автомобилните превози е бил нарушен.

В проведеното на 18.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3967 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 18.12.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от мл. експерт с юридическа правоспособност В.К. се изразява обосновано становище за неоснователност на въззивната жалба, като се моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 19.04.2024 г. св. Ю. Н. Р. – инспектор към ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна извършил проверка на транспортната дейност на дружеството – превозвач „Темпо 2“ ЕООД, с ЕИК: 103881153, което дружество притежавало Лиценз на Общността № 20085 за извършване на международен превоз на товари.

В хода на проверката инспектор Р. установил след проверка на дигиталната карта №0000000003QE2001 на водача Д.П.М., че водачът Д.П.М. не е ползвал непрекъсна почивка по време на работа в размер на 45 минути, която може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, управлявайки МПС марка „Мерцедес Акрос“ с рег. № В 8827 ТА за времето от 05:56 часа (UTC) на 09.02.2024 г. до 11:07 часа (UTC) на същата тази дата 09.02.2024 г.

Приемайки, че дружеството – превозвач „Темпо 2“ ЕООД не е организирало работата на водача Д.П.М. конкретно на датата 09.02.2024 г. по начин, по който водачът да е в състояние да спазва разпоредбите на Регламент 3

ЕО 561/ 2006 на Европейския парламент и Съвета относно ползването на почивките на водача, на 19.04.2024 г. св. Р. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.06.2024 г.

Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози наложил на дружеството „Темпо 2“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая дружеството не оспорва обстоятелството, че на датата 09.02.2024 г. водачът Д.П.М. е управлявал МПС марка „Мерцедес Акрос“ с рег. № В 8827 ТА за времето от 05:56 часа (UTC) на 09.02.2024 г. до 11:07 часа (UTC) на същата тази дата 09.02.2024 г, т.е. не е почивал по време на работа в този период в размер на 45 минути, или пък съответно не е направил две почивки – едната с продължителност 15 минути, а другата почивка с продължителност 30 минути, поради което и в случая няма някаква необходимост от задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на съдебното производство и административно – наказателното производство гласни и писмени доказателства.

Възраженията на дружеството срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът 4 споделя част от тях като основателни, поради следните съображения:

За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, според съда не е достатъчно само да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва задължително да се установи, чрез допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е. на дружеството - превозвач. Тъй като в случая график на водачите не се изисква по аргумент на чл. 88 от Закона за автомобилните превози - неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета следва да е резултат от създадената от работодателя организация на работа или респ. от липсата на такава. Създаването на организация на трудовия процес е основен елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции, а видно от материалите по административно – наказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани от административно – наказващия орган. Това обстоятелство според съда е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН тъй като, нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството като административно нарушение. Посочено е само, че превозвачът „... не е организирал работата на водача….“. Нарушението на правилата по глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета може да се дължи, както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя организация, не е спазил правилата за почивките. Както следва от разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета, осигуряване спазване на разпоредбите на глава II от регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки. В случая, видно от съдържанието на АУАН и процесното наказателно постановление липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи какво конкретно е следвало да извърши транспортното предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от Регламент 5

№ 561/2006 на Европейския парламент и Съвета от страна на водачите.

Следователно, както транспортните предприятия, така и водачите са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на съответните задължения – в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2016 г. по дело Ю, С – 287/14 , т. 32. Тоест, за да се търси отговорност за неизпълнение на задължение от всеки един от споменатите субекти – адресати на разпоредбата, следва техните задължения да са ясно регламентирани.

Различен извод е възможен в случай, при който въпреки изключително добре създадена организация от превозвача, водачът да не изпълни задължението си по чл. 8 пар. 2 от Регламент № 561/2006 и да не ползва съответната почивка.

Тоест в случая наказателното постановление е издадено и при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на водача Д.П.М.. В тази насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача, което в случая е необходимо предвид възможността нарушението да се дължи на изключителното виновно поведение на водача. Още повече, че в хода на съдебното производство са приложени писмени доказателства (конкретно Заповед от 19.05.2015 г. на г-жа Д.Д., в качеството й на управител на дружеството „Темпо 2“ ЕООД), че водачът при започване на работа е бил запознат от превозвача с изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 относно условията за време на управление, правилата за почивка в работно време и извън него.