Решение № 776 от 27.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Б., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201596 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на А. С. (A. S.) роден на ******** чрез адв.А. М. АК-Б3 срещу наказателно постановление №22-0000144 от 23.04.2026г издадено от и.д. началник на ОО „АА“ –Б., с което на жалбоподателя за нарушения на чл.40 ал.3 изречение трето от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС му е наложена глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева на основание чл.99 предложение трето от ЗАвПр.

Недоволен жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като се изтъква неправилност и недоказаност на нарушението.

Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се представлява.

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява представител.

Не се сочат нови доказателства. Не се взема отношение по жалбата.

Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима по следните съображения:

На първо място, същата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител.

Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 3 и лист 5 от делото) и съдържа изискуемите от закона реквизити. Жалбата е 1 подадена пред материално и териториално компетентен съд и делото пред БРС е редовно образувано.

След като се запозна с представените писмени и гласни доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 23.04.2026г, около 11,51 часа, в село М., път I-9 вход в посока гр.Б., водачът А. С. управлявал МПС TEMSA се рег.№******** от категория М3, като извършвал международен превоз на пътници от МПС с регистрация извън ЕС по маршрут Л. И. –М. Т.-В.-М. Т. –Б. – В., като при проверка било установено, че водачът представил разкомплектовано разрешително №******** и прикрепените към него схема на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата да превоз по линията.

Инспектор при ОО „АА“ М. Д. в присъствието на инспектор Р. Д. съставила на жалбоподателя С. АУАН №1347/23.04.2026г, като в него квалификацията на нарушението била по чл.40 ал.3 изречение трето от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС. Водачът С. подписал акта без възражения и получил екземпляр от него. Издаден била ЗПАМ (лист 6 от делото). Когато бил връчен акта, водачът С. пожелал да си плати веднага глобата за да бъде освободен автобуса за да продължи по маршрута. Нямал пари в себе и тогава адв.М. платила глобата му, което е видно от лист 5 от делото, където е приложено заверено копие от Наказателното постановление ведно с бележката за внасяне на глобата.

Като взел предвид писмените доказателства и АУАН, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №22-0000144 на 23.04.2026г (лист 5 от делото) при идентична фактология на описанието на нарушението и при идентична както в акта правна квалификация. На основание чл.99 предложение трето от ЗАвПр на водача С. била наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

От правна страна съдът намира следното:

На първо място, като акта, така и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на тяхната компетентност (заповеди на лист 20 и 21 от делото) . И двата акта са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От външна страна и двата акта съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Относно материално-правната и процесуалната законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление:

На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали към 23.04.2026г водачът С. е извършвал превоз на пътници от МПС с регистрация извън ЕС.

Наведените доводи от пълномощника на жалбоподателя, че субект на отговорността е титулярът на разрешението за превоз, а не непосредственият водач на МПС би могла, само ако със специалната приложима административнонаказателна разпоредба е предвидено налагане само на имуществена санкция на ЮЛ превозвач, какъвто този случай не 2 представлява. В тази връзка разпоредбата на чл.99 от ЗАвПр е предвидена както имуществена санкция, така и глоба за физически лица водачи на автобуси. Действително цитираната от АНО разпоредба на чл.99 предложение трето от ЗАвПр предвижда административно наказание за лице, което наруши реда за ползване на предоставеното му разрешително за извършване на превоз на пътници, като същевременно чл.40 ал.3 изречение трето от Наредба 11 от 31.10.2002г на МТС сочи, че неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графика за работа на екипажите и тарифата за превоз на пътници, задълженото лице нарушава реда за ползване на предоставеното разрешително за извършване на превоз на пътници и товари , като по този начини осъществява състав на административно нарушение по чл.99 предложение трето от ЗАвПр.

Следва да се отбележи, че съставът на чл.99 от ЗАвПр е самостоятелен и завършен и съдържа хипотеза, диспозиция и санкция и деянието, за което е наложена на жалбоподателя административна глоба е обявено от закона за наказуемо именно на това основание.

Разрешителното, се издава от ИА“АА“-София , като към него има прикрепено маршрутно разписание , схема на маршрута, график на робота на екипажите и тарифа за превоза. Всичко това е окомплектовано с ъгълчето на документа, прищипано с телбод и след това със свеж печат. Тези документи представляват едно неразривно цяло и всяко разкомплектоване е нарушение на Наредбата, а в момента на проверката всички листи са били отделени. Когато първият и последният лист са запазени поради положения върху тях свеж печат по прегъвката, останалите документи в средата, ако не са скрепени с телбод могат да бъдат подменени. Разбира се, законодателят не изисква изрично някой от документите да липсва.

По повод възражението, че след като жалбоподателят е бил чужд гражданин, който не владее български език, при проверката не му е бил назначен преводач, връчените документи не са били придружени с превод на турски език, което рефлектирало на правото му защита, съдът счита, че нарушение на правото на защита няма по следните съображения:

Следва да се има предвид, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер-част от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото но информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производствата по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение няма.

В конкретния случай, с оглед събраните доказателства по делото може да се направи 3 извод, че жалбоподателят, макар и чужд гражданин е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акт и в същия ден е издадено и НП и се е възползвал пълноценно от възможността да го оспори по съдебен ред, посредством ангажиран адвокат, още повече, че глобата е заплатена и е завършил транспорта на пътниците.

Предвид гореизложеното, Б.кият районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000144 от 23.04.2026г издадено от и.д. началник на ОО „АА“ –Б., с което на А. С. (A. S.) роден на ********** със съдебен адрес в гр.Б., ******** чрез адв.А. М. АК-Б. за нарушение на чл.40 ал.3 изречение трето от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС му е наложена глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева на основание чл.99 предложение трето от ЗАвПр.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административния съд в гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4