Решение № 4142 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4142 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря В. Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100502573 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20217272/30.11.21 г. СРС, 118 с-в, по гр.д.№ 41548/20 г. е осъдил „168 часа“ ЕООД да заплати на Е. Б. С. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сума в размер на 2 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация с текст и снимки във вестник „България днес“, бр.116 от 16-17 май 2020 г. на стр.9 и в онлайн изданието на същия вестник от 16.05.20 г. на интернет адрес https://www.bgdnes.bg/Article/8585574 със заглавие „Бизнесмен в шивашко ателие“, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер 2000 лв. до пълния предявен размер от 5 100 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „168 часа“ ЕООД в частта, с която е уважен иска с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и че първоинстанционният съд е допуснала нарушение на Конституцията на РБ, Регламент ЕС 679/2016, чл.13 ЗАП и чл.45, чл.49, чл.52 и чл.53 ЗЗД.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че снимките са направени без знание на ищцата, тъй като същите са направени на тротоара пред шивашкото ателие, което е 1 публично място и в случая не се изисква съгласие /чл.13 от Закона за авторското право и сродните му права/.Поддържа становище, че ищцата може да бъде фотографирана на публично място без нейно съгласие и снимката й да се публикува във вестника наред с тази на друг участник в срещата им на улицата, което не представлява противоправно деяние.Неправилно съдът е осъдил ответника и за текста под снимката.Въззивникът поддържа становище, че в текста не е написано, че тя е собственик на ателието, а че го стопанисва, което е тъждествено с дейността „да помагаш“.Недопустимо е с гласни доказателствени средства да се доказват правоотношения по полагане на труд.Излага твърдения, че претендираните от ищцата вреди не са пряка и непосредствена последица от статиите, а от субективното възприемане на снимките и че отговорността на издателя не може да се търси, тъй като изявленията не са клеветнически и не съставляват обида.Твърди, че бизнесменът А.Н. е публична личност и поведението му е обект на засилен медиен интерес.Изразява становище, че ищцата не е ангажирала доказателства твърдените вреди върху емоционалното й състояние от кои точно факти и обстоятелства от статията са възникнали.Твърди, че размерът на обезщетението не е определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло иска или да намали размера на присъденото обезщетение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба- Е. Б. С. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а възраженията на въззивника са неоснователни.Поддържа становище, че по делото са събрани безспорни доказателства, които установяват настъпването на посочените в исковата молба вреди, причинна връзка, противоправното виновно поведение на служители на ответника при изготвяне и публикуване на статиите.Твърди, че по делото не се е доказало, че е от особена важност и обществен интерес заснемането и публикуването на снимки на бизнесмена А.Н. и че в конкретния случай общественият интерес надхвърля личния-изображението на ищцата е разпознаваемо, тя не е публична личност, не е попаднала случайно в кадър на обществено място, тя и заниманията й не представляват особена важност и обществен интерес.Твърди, че с публикуването на процесната статия ответникът е нарушил общата забрана да се вреди другиму, предвидена в чл.45 ЗЗД вр. чл.32 КРБ.Оспорва като неоснователни оплакванията на 2 въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на нормата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД.Ищцата- Е. Б. С. твърди, че във вестник „България днес“, бр. 116 от 16-17 май 2020 г, на стр. 9, в статия със заглавие „Бизнесмен в шивашко ателие“ са публикувани четири снимки, на които е тя, направени и публикувани без нейно знание и съгласие.В онлайн изданието на същия вестник от 16.05.2020 г. с линк bgdnes.bg/Article/8585574 е публикувана статия със същото заглавие и са публикувани същите четири нейни снимки без нейно знание и съгласие.

Твърди, че са нарушени правата й по чл. 32, ал.2 от Конституцията. Твърди, че собственик на медиите е ответното дружество и че за снимките е разбрала след многобройни обаждания от нейни познати и роднини. Особено впечатление на децата й-на 35 г. и на 32 г. им е направила снимката, на която А.Н. я целува.Нейни познати са я питали от кога е гадже на Н..На 01.06.20 г. е отишла на почивка в Созопол, където хората я познават и са я питали иронично откога е толкова популярна и кой е този, с който се целува на снимката.Ищцата твърди, че е получила упреци от децата си, били са подложени на риск отношенията й с близките й хора.Публикуването на снимките се е отразило на уважението, което децата й изпитвали към нея, както и на работата й- станала е разсеяна и неспокойна, била е много ядосана още след първите реакции, плачела е по цяла нощ, тъй като се е ползвала с авторитет и публикуването на снимките е навлизане в личното й пространство.Оттогава не се среща с този човек спокойно, у нея е възникнал страх и стрес, че при всяка нейна среща с лице, което представлява някакъв медиен интерес, ще бъде снимана и представена в медии, дори и извън контекста на срещата и нейна снимка ще се появи по страниците на вестниците и онлайн изданията и свободата й на придвижване, срещи и общуване е застрашена.Твърди, че в текста на статията са изложени неверни твърдения, че стопанисва ателието, което е предизвикало смут и разногласие между нея и собственичката на ателието и е подложило на изпитание дългогодишното им приятелство.От публикуването на процесните снимки ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания, чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение от възможността в ежедневието си да бъде снимана и публикувана без нейно съгласие, създало й се е впечатление за непрекъснато наблюдение, следене, заснемане и поддържане на това състояние в периода след публикуване на снимките до момента на подаване на исковата молба.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 100 3 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Признава, че материалът със снимки е публикуван във в. „България днес“ от 16-17 май 2020 г. , брой 116: „Бизнесменът в шивашко ателие“ и в каре: „Бизнесменът А.Н. посети своя позната в шивашко ателие … Н. се разцелува с жената, стопанисваща ателието, след което взе поръчката си с ръчно правени орнаменти.“ Твърди, че на едната снимка се вижда, че ищцата и Н. позират с поръчката на бизнесмена в неговата ръка. Оспорва твърдението, че снимките са правени без знание на ищцата, като заявява, че същите са направени на тротоара пред шивашкото ателие, което е публично място, за което не се изисква съгласие съгласно чл. 13 от Закона за авторското право и сродтите му права. Твърди, че бизнесменът А.Н. е публична личност, заснет е на публично място и снимките са получени от фотографите с уверението, че въпросните лица знаят, че ги снимат.Позовава се на Регламент ЕС 678/2016 и твърди, че вредите не са пряка и непосредствена последица от статиите, а от субективното възприемане и отнасяне към снимките и че отговорността му не може да бъде ангажирана, тъй като изявленията не са клеветнически, нито са обидни.

С доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че материалът със заглавие „Бизнесмен в шивашко ателие“ със снимки, на които е ищцата, е публикуван във в. „България днес от 16-17 май 2020 г.“, брой 116.

Видно от приложените копия от онлайн изданието на посочения електронен адрес и от вестника в статията е посочено: „Бизнесменът А.Н. посети своя позната в шивашко ателие…Н. се разцелува с жената, стопанисваща ателието, след което взе поръчката си с ръчно правени орнаменти…“.Публикувани са и снимки, на които е и ищцата с А.Н..

В съдебно заседание на 08.06.21 г. първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните, че ответникът „168 часа“ ЕООД към месец май 2020 г. е възложител на работата на журналистите във в. „България днес“, електронно издание с адрес: www.bgdnes.bg, както и вестник „България днес“ на хартиен носител.

Разпитаната по делото свидетелка И.Г. твърди, че познава Е. покрай приятелката й Ц...М., собственик на шивашко ателие в кв. „Изток“.Твърди, че Е. е дългогодишна съседка и приятелка на собственичката на ателието и идва 4 да й помага.В края на месец май 2020 г. свидетелката е посещавала по-често ателието и един ден е видяла Е. да излиза от него разстроена.Тя й е разказала за статията, публикувана във вестника.Ищцата е имала неприятности с Ц., защото в статията пише, че тя е собственик на ателието.Братът на Е. и самата тя са станали обект на подигравки.Твърди, че т.н. поръчки всъщност са парченца плат с бродирано нещо като мече или куче, двойно тъкано, което се използва за сядане пред ателието. След публикуването на статията Е. и Ц. са си развалили отношенията, дистанцирали са се и почти до края на лятото свидетелката не е виждала Е., а на въпроси към Ц. тя е отговаряла, че засега друг ще й помага.Е. й е казала, че няма нищо общо с този човек, който е техен клиент, но не й е близък.При случайна последваща среща на свидетелката с ищцата тя й е споделила, че не се чувства добре и че случката я е опозорила, не е очаквала, че ще стане така, много хора са й се обадили.

По делото е разпитан и свидетеля С.Д., който работи при ответника като репортер в отдел „Светски“.Свидетелят твърди, че работата им е възложена от техния началник отдела.Твърди, че са получили информация, че господин Н. ще бъде в района на ателието и с колежката му В. С., която е написала текста, са отишли да го видят.Видели са го, че влиза в ателието с въпросната дама, с която са се разцелували приятелски.Опитали са се да направят интервю с него, но той ги е отклонил.Те са били на тротоара, дамата е била седнала на стол.Свидетелят не знае коя е жената, която е снимана, видял е тя да му дава някакви неща от ателието, не са питали никого за това чие е ателието.Твърди, че двамата с колежката му обикалят и молят хората за интервю, като неговата задача е да говори с хората.Не са успели да говорят с г-н Н., който е взел нещо като пано или рисунка и се е качил в автомобила си.Снимките са направени от фотограф.Екипът е бил на отсрещния тротоар през улицата.Не са питали дали могат да им направят снимки, но трябва да се е виждало, че се правят снимките, защото фотоапаратът е голям.Снимките са били насочени към Н..

Свидетелят В.С.-съпруг на ищцата твърди, че една вечер през месец май ищцата се е прибрала много разстроена заради статия във вестник „България днес“.В продължение на месеци ищцата изпитвала притеснения, несигурност, имала е нарушения в съня, плакала е.Това състояние е продължило до месец февруари 2021 г.Свидетелят е присъствал на обсъждане с други хора на тези снимки.В Созопол, откъдето е ищцата, приятели и съседи са й се подигравали, наричали са я мутреса, заради което се е скарала с много хора.Никой не я е 5 питал дали може да я снима.Тя е била в шок от това, че се е видяла във вестник и от написаното.След публикуване на снимката се е скарала с Ц.собственичката на ателието, с която са съседи в жк „Дружба“ и на която е ходила да помага.Ц. е обвинила ищцата, че се е представила за собственик на ателието.Близо месец и половина ищцата не е искала да излезе от вкъщи.Заснетите парчета плат са нещо като възглавнички, за да сядат хората на тях.