Решение № 359 от 17.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204431 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116047390, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 185, представлявано от М. Н., ЛНЧ **********, депозирана от Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление № 23-0002994/20.06.2024 год. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на ч л . 96а, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на осн. същия текст на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правни норми. Твърди се , че още при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазено изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на този акт в присъствието на най-малко двама свидетели. В резюме се изтъква, че АУАН № 339818/ 23.05.2024г. противоречи на всички алтернативно предвидени от закона процесуални изисквания за съставянето му по чл.40, ал.1, ал.3 и 4 от ЗАНН. Възз. твърди, че не са спазени императивните реквизити на атакуваното НП залегнали в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като по-точно не са посочени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Не било посочено и взети ли са те предвид при определяне на наказанието. Счита, че този 1 пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на жалбоподателя и се затруднява изграждането на защитна теза.

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата. В тях се навеждат и допълнителни аргументи, че нарушение не е извършено и че липсват доказателства за случаен превоз на пътници. Сочат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, съответно 500 лв. и 300 лв.

Наказващият орган, редовно призован, се представлява от процесуален представител- експерт с Ю.дическо образование, която оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност на жалбата, депозира и писмени бележки, с които моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2024г. инспектори към Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, спрели за проверка автобус от кат. М3, марка „Мерцедес Туризмо“, с peг. № ********** на фирма „Нишикли Травел“ ЕООД, извършващ превоз на пътници. От представените при проверката документи, в това число билети на пътниците и интербус книжка №300348, ведомост 2, те преценили, че се извършва случаен превоз на пътници по редовна автобусна линия с маршрут гр.Бургас-гр.Истанбул. Събраните при проверката документи били изпратени в ОО „АА“-Варна. Там те били допълнително съобразени от инспектори в отдела, в това число и св.Ю. Р., който като съобразил, че превозвачът "Нишикли Травел" ЕООД, притежавал лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г. преценил, че се касае за случаен превоз на пътници по редовна автобусна линия.

При тази констатация св. Р. счел, че в гр.Варна , по седалището на дружеството, същото е допуснало извършването на 7 (седем) броя пътници по маршрут гр. Бургас (РБ) - гр. Истанбул (РТ) с автобус от кат. М3, марка „Мерцедес Туризмо“, с peг. № **********, под формата на случаен превоз видно от книжка Интербус № 300348, ведомост № 2, на превоз на пътници по автобусна линия видно от 7 бр. фискални бонове, онлайн платформа за продажба на билети, с което е извършило нарушение на чл. 96а, ал.1 от ЗАвПр. Поради това и съставил срещу дружеството АУАН. Актът бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало с отбелязване, че има възражения. Възражения постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

2

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, като възприел изцяло описаното в АУАН и приетата от актосъставителя правна квалификация Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, издал обжалваното НП, с което на осн. чл. 96а, ал.1 от ЗАвПр на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв..

Наказателното постановление било връчено на упълномощеното от представляващия дружеството лице на 26.07.2024г.. В законоустановения 14-дневен срок-07.08.2024г., видно от пощенското клеймо, чрез наказващия орган, въззивното дружество депозирало жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, интербус книжка, договори за организирано пътуване,маршрутно разписание, пълномощни и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Ю.Р..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя становището депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно компетентност на Началника на ОО“АА“-Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от 3 председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози, който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав.

АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е С.А. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че 4 според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 96а, ал.1 от ЗАвПр който разпореди или допусне извършването на превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, се наказва с имуществена санкция 5000 лв.

В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.