Решение № 2319 от 13.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2319 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330114076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „СТОЙЧЕВ И СИН – ДС“ ЕООД, ЕИК: 200513439, против „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: 115007069, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 367 от ТЗ, във вр. с чл. 35 и сл. от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 018, 80 лева /5122, 53 евро/ - незаплатена главница по сключен между страните Договор за превоз на пътници № **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.09.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 3921, 79 лева / 2005, 18 евро/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2022г. – 14.09.2025г.

Ищецът твърди, че на ** г. между страните е сключен Договор за превоз на пътници **, неразделна част от който бил и Анекс от **г., по силата на който ищецът е предоставял на „Летище Пловдив" ЕАД транспортни услуги, изразяващи се в осигуряване на превоз по определени маршрути с автобуси, микробуси и леки автомобили на пътници.

Посочва, че във връзка с поетите задължения по договора, ищецът предоставял на ответника транспортни услуги, изразяващи се в осигуряване на превоз по определени маршрути с автобуси, микробуси и леки автомобили на пътници. Във връзка със сключения договор ищеъцт издавал фактури за 1 извършените услуги, които били изпращани на електронната поща на ответника.

Излага, че съгласно чл. 3.6 от договора Възложителят е имал задължение в срок до десет дни от получаване на съответната фактура да я заплати на Изпълнителя. От месец февруари 2022 г. обаче ответникът спрял да изпълнява задълженията си за плащане на фактурите по договора, като въпреки настъпването на падежа по фактурите, същите останали незаплатени. Тъй като ответникът изпаднал в забава, същият дължал и мораторна лихва от падежа на всяка фактура до подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради настъпило плащане в хода на процеса на 06.10.2025г. Моли се за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените обективно и кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 367 от ТЗ, във вр. с чл. 35 и сл. от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключен Договор за превоз на пътници № **г.; че е предоставил дължимите по договора услуги, т.е., че е изправна страна по сделката; че ответникът е изпаднал в забава, както и периода на забавата и размера на дължимото обезщетение за забава.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, на 06.10.2025г. е заплатила изцяло задължението си за главница и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2022г. – 14.09.2025г., за установяване на което са представени платежни документи /л. 77 от делото/. Това обстоятелство се признава и от самия ищец по делото.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца за главница е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения осъдителен иск за главница и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2022г. – 14.09.2025г.

Дължимо обаче е останало задължението за заплащане на законната лихва като законова последица от уважаването на исковата претенция за периода от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2025г. до плащане 2 на задължението на 06.10.2025г., която възлиза в размер на 38, 98 евро.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие.

Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено към датата на депозиране на исковата молба парично притезание, чийто носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГП K, в настоящото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1328, 14 евро с ДДС.

Към тези разноски следва да се присъдят и разноските, направени в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13264/2025г. по описа на ПРС, XIII гр. състав, възлизащи в общ размер на 918, 79 евро с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „СТОЙЧЕВ И СИН – ДС“ ЕООД, ЕИК:

200513439 против „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: 115007069 обективно и кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 018, 80 лева /5122, 53 евро/ - незаплатена главница по сключен между страните Договор за превоз на пътници № **г., както и сумата от 3921, 79 лева / 2005, 18 евро/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2022г.

3

– 14.09.2025г., като погасени, чрез плащане в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: 115007069 да заплати на „СТОЙЧЕВ И СИН – ДС“ ЕООД, ЕИК: 200513439 сумата от 38, 98 евро /тридесет и осем евро и деветдесет и осем евроцента/, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.09.2025г. до плащане на задължението на 06.10.2025г.

ОСЪЖДА „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: 115007069 да заплати на „СТОЙЧЕВ И СИН – ДС“ ЕООД, ЕИК: 200513439 сумата от общо 2246, 93 евро с ДДС /две хиляди двеста четиридесет и шест евро и деветдесет и три евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 1328, 14 евро с ДДС – разноски в настоящото производство и 918, 79 евро с ДДС – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13264/2025г. по описа на ПРС, XIII гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4