Решение № 173 от 13.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3444/2025
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 104и, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 24е, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 24е, ал.4 · Закон за автомобилните превози
- чл.24е, ал.5 · Закон за автомобилните превози
- чл.6, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Варна, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203444 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по жалба на Н. Д. Й., депозирана чрез адв. Й. А. против НП № 23-0003727/14.05.2025 г. на и.д. Началника на ОО „Автомобилна администрация" Варна, с което на основание чл. 104и, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева (с равностойност в евро 511.29) за нарушение на чл. 24е, ал.1, вр. ал.5, изр.1 от ЗАвП.
В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като по същество се твърди, че за направения превоз жалбоподателят е бил лично помолен от собственика на лекия автомобил „Опел“ с рег. № ***, който бил негов приятел, като в случая изобщо не било доказано по преписката да е бил осъществен превоз на товари нито обществен, нито такъв за собствена сметка, поради което й процесното нарушение се явява недоказано. Наред с това, се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, касаеща пълното и детайлно описание на извършеното нарушение. Посочва още, че доколкото жалбоподателят не е търговец, а физическо налице единственото нарушение на ЗАвП за което би могъл да носи отговорност е това по чл. 24е, ал.4 ЗАвП за каквото обаче той не е бил санкциониран, като никъде не била посочена и датата на извършване на конкретното нарушение. Отделно от посоченото не била извършена и проверка на основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален 1 представител, който поддържа жалбата на заявените в нея основания.
Въззиваемата страна депозира писмено становище по делото от експерт С., в което се излага становище, че издаденото НП е изцяло правилно и законосъобразно. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на ОО"АА" Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2025г. около 12.50 часа в гр. Варна по бул. „Цар Освободител“ срещу ГТП „Петроник груп“ в посока центъра жалбоподателят Й. управлявал специален товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег. № ***, който бил специално оборудван за превозване на повредени превозни средства и бил с обозначение „Пътна помощ“, когато бил спрян за проверка от служители на ОО „АА‘ сред които бил св. П..
В момента на проверката на превозното средство бил натоварен повреден автомобил марка „Опел“ с рег. № ***, собственост на Е. Г. В. При извършена проверка се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е вписан в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвП.
Във връзка с посоченото на жалбоподателя бил съставен АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 24е, ал.1, вр. ал.5, изр.1 ЗАвП, който бил представен на водача и същият го подписал без възражения.
Въз основа на него на 14.05.2025г. било издадено и наказателното постановление, предмет на разглеждане в настоящото производство, с което на въззивника било наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева (с равностойност в евро 511.29).
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят и св. Хр.К., който твърди, че е помолил жалбоподателя да премести лекия автомобил, тъй като същият бил развален на приятелска основа без заплащане, като съдът не намери основания да не даде вяра на същите доколкото не се опровергават от останалата налична по делото доказателствена съвкупност. Приобщени са към материалите по делото всички материали по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е основателна.
2
Наказателното постановление № 23-0003727/14.05.2025 г. на и.д. Началника на ОО „Автомобилна администрация" - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно приложените по делото заповеди, установяващи компетентност.
Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Относно процесуалната законосъобразност на наказателно производство, съдът констатира следното: проведеното административно-
В хода на проведеното АНП не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя като по делото е описана в изискуемата пълнота установената фактическа обстановка, която по съществото си не се оспорва и от жалбоподателя.
При все това обаче, настоящият състав констатира, че НП е било издадено в противоречие с действащите към датата на издаването му материалноправни норми, изразяващо се в следното:
Разпоредбата на чл. 24е, ал.1 ЗАвП установява изисквания пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, да се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон (в този смисъл имащи качеството „търговци“) или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал.4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал.6.
Понятието „пътна помощ“ от своя страна е дефинирано в пар.1, т.58 ДР на ЗАвП като превоз на повредено или аварирало превозно средство с МПС, конструирано за тази цел.
Разпоредбите на чл.24е, ал.5 и 6 пък поставят конкретни изисквания към превозните средства, с които може да се осъществява „пътната помощ“, като изрично посочват че подобна дейност следва да се осъществява с превозни средства вписани в регистъра по ал.4, като осъществяването на такъв превоз без издадено удостоверение за вписване, както и допускането на извършване на такъв превоз представляват административни нарушения, за които са предвидени изрични санкции.
В настоящото производство не е спорно, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е извършил превоз на повредено или аварирало превозно средство със специален товарен автомобил, оборудван за превозване на повредени МПС и обозначен с надпис „Пътна помощ“, като не е спорно обстоятелството, че процесното МПС не е било вписано в регистъра по чл.6, ал.1.
При все това обаче съгласно установеното в чл. 24е, ал.1 ЗАвП специални наказания по чл. 104и, ал.1 ЗАвП са предвидени за физически лица (какъвто е жалбоподателят), които като водачи на МПС извършват превоз на повредено МПС по пътищата отворени за обществено ползване без издадено удостоверение за вписване в регистъра по чл. 24е, ал.4.
За подобно нарушение обаче на жалбоподателя не е бил съставен нито АУАН, нито впоследствие въз основа на него НП. В обжалваното НП е описано, не че жалбоподателят е 3 извършил превоз без изискуемото удостоверение, а е посочено, че същият е извършил превоз на повреден автомобил с МПС, което не е вписано в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвП, т.е. такова, което не отговаря на изискванията на чл.24е, ал.5 ЗАвП, за което нарушение обаче законът предвижда санкция да се налага единствено имуществена санкция на търговец -какъвто по преписката отсъстват доказателства жалбоподателят изобщо да е дори като ЕТ.
Тоест в случая правилният субект на наказване за това нарушение следва да бъде собственикът на МПС извършило превоза в случай, че той е търговец, а не неговия водач.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процесното НП подлежи на отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (с равностойност в евро 245.42). Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 6 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението е изцяло съобразено с правната и фактическа сложност на производството и е съответно на положените от проц.представител усилия. Поради това възнаграждението от 480 лева не подлежи на намаляване, а претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0003727/14.05.2025 г. на и.д. Началника на ОО „Автомобилна администрация" - Варна, с което на основание чл. 104и, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на Н. Д. Й. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева (с равностойност в евро 511.29) за нарушение на чл. 24е, ал.1, вр. ал.5, изр.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА ОО"АА" да заплати на Н. Д. Й. сумата от 480 /четиристотин и четиридесет/лева представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4