Решение № 3113 от 15.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3113 гр. София, 15.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110200431 по описа за 2026 година за да се произнесе, намери следното:

Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ",,***''" ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Л. Б. срещу наказателно постановление № 42-0014458 от 17.10.2025г., издадено от Главен инспектор, Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ООАА/ , с което на жалбоподателя на основание чл. 104з, ал. 5, пр. 2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 евро за нарушение на чл. 9, ал.2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. На първо място се твърди, че отразените в АУАН и НП фактически констатации не отразяват обективната действителност, поради което и неправилно е приложен материалния закон.

Отделно се претендира и допуснати процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, доколкото не е посочена конкретна дата и място на извършено нарушение. Сочи се и обективна несъставомерност на вмененото нарушение. Алтернативно се излагат доводи за наличие на маловажност на нарушението. Моли се съда да отмени атакуваното НП и се претендират разноски..

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател редовно призовано се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира разноски и представя списък в тази връзка.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо се оспорва жалбата и се сочи, че НП е съобразено с материалния закон и процесуалните правила, предлага се на съда да потвърди същото и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако такъв се претендира.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок / НП е връчено на 25.11.2025г., а жалбата подадена на 04.12.2025г./. Разгледана по същество е основателна.

",,***''" ЕООД притежава лиценз на Общността № 03811 за международен превоз на товари.

На 19.06.2025г. св. Б. Д., инспектор при ИА „АА“ в сградата на Областен отдел Автомобилна администрация извършил комплексна проверка на ",,***''" ЕООД по документи и установил, че дружеството има регистрирани и включени в лиценза пет превозни средства, като товарен автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' не било сред тях. В същото време от представените документи се установило, че с процесния товарен автомобил с водач М.Р. са били извършени превози, за които били представени пътни листа, в които било отразено превозното средство, водача и че се осъществява собствен превоз.

При така установеното св. Д. приел, че е налице нарушение и съставил АУАН № 350045 на ",,***''" ЕООД, за това, че дружеството в качеството му на превозвач е разпоредило осъществяване на превози с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на лиценза на дружеството. Квалифицирал нарушението като такова по чл. 9, ал.2 изр. 1 от Наредба № 11 на МТ.

При изложени идентично фактическо описание и възприета правна квалификация било издадено атакуваното НП № 42-0014458 от 17.10.2025 г. на Гл. инспектор при ОО „АА“ София, като на жалбоподателя на основание чл. 104з, ал. 5, пр. 2 от ЗАвПР била наложена имуществена санкция в размер на 766,94 евро / левова равностойност на 1500 лева/.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от приложените и приобщени писмени документи – заповеди за компетентност, справка – извлечения от картата на водача, пътни листа, длъжностни характеристики на контролния и наказващ орган, данни от регистъра на лиценза на дружеството.

Показанията на св. Д. са изключително лаконични, но пресъздават приетата по- горе фактическа обстановка, поради което съдът не кредитира с доверие.

От представените по делото писмени доказателства – пет пътни листа се установява, че е извършван собствен превоз на пет различни дати през месец април 22025г. с процесния товарен автомобил и водач Р., а от представената карта на водача Р. се установява, че същият в периода 13.08.2024г. – 13.03.2025г. е осъществявал дейност като водач на товарен автомобил на различни дати.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидени в ЗАНН срокове, видно от приложените заповеди за компетентност и длъжностни характеристики.

Настоящият съдебен състав намира е, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са били спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото актът е съставен и подписан в присъствието на свидетел очевидец, като е бил връчен надлежно на представител на жалбоподателя. НП също е надлежно връчено на жалбоподателя. Няма нарушение и на сроковете по чл. 34, ал. 1, предл. 1 и ал. 3 от ЗАНН, които в разглеждания случай също са спазени.

2

В акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.

А2012 № 288473/18.03.2021 г, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението на чл. 9, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002, вменено на жалбоподателя, е констатирано при извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на Регионална Дирекция "Автомобила администрация" на ул. "Витиня" № 1 в гр. София на 19.06.2025 г., но не е посочено нито мястото на извършване на същото, нито датата на осъществяването му. В този смисъл и не може да се приеме, предвид, че нарушението е констатирано в сградата на РД "АА" – гр. София, че местоузнаването на същото е идентично с местоизвършването му, т. е., че същото е осъществено на мястото, на което е констатирано. Предвид изложеното и е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , тъй като не е посочено мястото на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На второ място, като дата на извършване на нарушението, се сочи датата на констатиране на същото, в случая датата на извършване на проверката – 19.06.2025 г. Посочването на конкретна дата или период на извършване на нарушението е от съществено значение относно компетентността на актосъставителя, относно приложимата законова разпоредба, относно доказателствено релевантните факти и др. Не става ясно въз основа на какво актосъставителят, респективно административнонаказващият орган е определил, че датата на извършване на нарушението съвпада с тази на извършване на проверката. Достоверното посочване на тази дата е съществено, защото до голяма степен тя определя съставомерността на нарушението. В настоящия случай дата или времеви период на извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца –презозвач в процесните АУАН и НП липсват, което също от своя страна представлява нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

На трето място, както в АУАН, така и в НП, не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение от дружеството - жалбоподател, доколкото не са визирани мястото, където е извършено самото нарушение, не е посочено точно описание на нарушението 3 и липсват обстоятелства, които са от съществено значение за извода дали в действителност е налице извършено нарушенияе. От НП също така не става кога и за колко превоза е било разпоредено на водача на товарния автомобил да извърши превоз с процесния, без последния да е включен в регистъра на притежавания лиценз за международен превоз, като наказващият орган не е упражнил правомощието си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и поради това е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено и съдът споделя изцяло доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока.

И не на последно място, от приетите по делото доказателства се установява, че действително водачът Р. е осъществил пет превоза през месец април 2025г., като в пътните листа е посочено,че се изършва собствен превоз.

Тези обстоятелства от една страна не са посочени с прецизиране на дата, време и място, а от друга не е изяснено дали извършването на собствен превоз или превоз са собствена сметка с товарен автомобил, собственост на дружеството попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредбата и съответно автомобила следва да е включен в регистъра на лиценза, който е за международен превоз.

На дружеството е ангажирана отговорност за нарушение по чл. 9, ал.

2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ, която сочи, че моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на превозвача), се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. От анализа на цитираната норма става ясно, че същата определя регистрационен режим на конкретните МПС, но не съдържа правило за поведение с адресат превозвача. Така посочената като нарушена разпоредба не предвижда задължение за превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти и обстоятелства не съставляват нарушение на същите. В този смисъл вменената норма не предвижда поведение на субект на административно-наказателна отговорност, водещо до съставомерен резултат съгласно чл. 6 от ЗАНН . За по-голяма прецизност, е необходимо да се отбележи, че в случая на дружеството-жалбоподател е било наложено наказание по реда на чл. 104з, ал. 5, предложение 2 от ЗАвПр , която разпоредба предвижда, че превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. От текста на тази норма е 4 видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция, отнасяща се и до настоящия случай. Подвеждане, обаче, на нарушението под друга материална норма, както се отбеляза по-горе, непредвиждаща виновно поведение, води до липса на нарушено правило за поведение, чието нарушаване е основание да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на съответния нарушител.

При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане на правото на защита на наказаното лице, процесното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно, като съдът е в невъзможност да извърши проверката по същество, дали е налице извършено нарушение и какво, както и съответно дружеството следва ли да понесе административнонаказателна отговорност за него.

При този изход на спора, жалбоподателят има право на разноски, като са представени доказателства за сторени такива в размер на 500 лв. / договор за процесуално представителство и защита, с отразено плащане в брой, поради което искането в тази насока следва да бъде уважено, а възражението на наказващия орган за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0014458 от 17.10.2025г., издадено от Главен инспектор, Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ООАА/ , с което на ",,***''" ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 104з, ал. 5, пр. 2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 евро за нарушение на чл. 9, ал.2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на ",,***''" ЕООД, ЕИК ******* сумата от 255,64 евро / левова равностойност на 500 лева/, сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.