Решение № 73 от 14.03.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 903/2023
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 14.03.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл.7б, ал.5 · Закон за автомобилните превози
- чл.7г, ал.4 · Закон за автомобилните превози
- чл.93 ал.1 т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. ***, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200903 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0007137/ 05.07.2023г., издадено от Директор РД„АА”-София, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание- глоба от 2000.00лева, по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,за нарушение по чл.2,ал.1,предл. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ Н. В. Г. с ЕГН:**********, с адрес гр.***,община ***,област Кюстендил,ул.***.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Настоява, че при издаването му не са спазени изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН визиращ задължителните реквизити, които трябва да съдържа всяко НП. Освен това твърди, че не е извършил констатираното от контролните органи нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 08.06.2023г.,около 08:00:31 часа на автомагистрала Струма 89 километър в посока гр.София,жалбоподателя управлява МХС „***“ с рег.№*** от категория N3с прикачено към него полуремарке *** с рег.№*** от категория О4,като извършва международен превоз на товари/машини/ с лиценз на Общността-заверено копие№135930010 от 12.02.2015г., по маршрут от Република Италия до 1
Република България видно от CMRот 06.06.2023г.,като при направената му проверка от страна на служители на въззиваемата страна е било установено,че водачът извършва международен автомобилен превоз на товари /машини/с МПС от категория N3,притежавайки свидетелство за управление от категория С,като водача представя карта за квалификация с изтекъл срок/валидна до 10.02.2023г/.Чрез направена справка в Информационната система на ИААА е било установено,че лицето към момента на извършване на превоза не е притежавало валидна карта за квалификация.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №00955.Така съставения акт за установяване на административно нарушение послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление №42-0007137/ 05.07.2023г., издадено от Директор РД„АА”-София, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание- глоба от 2000.00лева, по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,за нарушение по чл.2,ал.1,предл. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ Н. В. Г. с ЕГН:**********, с адрес гр.***,община ***,област Кюстендил,ул.***.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. Х. Г.,П. А. Д.,тъй като същите са последователни и логични, а и не бяха представени други доказателства, които да ги оборват. В подкрепа на гласните доказателства са и писмените документи приложени по делото.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 31.07.2023г., а жалбата е заведена при административнонаказващият орган на 10.08.2023г.
Отговорността на нарушителя е ангажирана с посоченото наказателно постановление за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ, която въвежда изискване за водачите на МПС при извършване на обществени превози или превози за собствени сметка да притежават карта за квалификация на водача. Съгласно чл.5 от горепосочената наредба карта за квалификация на водача не се изисква при определени категории превози, сред които процесния не попада. Картата за квалификация представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация или задължителното периодичното обучение за съответните категории. Съгласно чл.18 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, периодичното обучение се провежда за усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите на всеки пет години. Като те преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача. Водачи, които притежават карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да упражняват професията. Тоест конкретният водач може да извършва обществен превоз, когато притежава познания, 2 придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на познанията на всеки 5 години, като това обучение следва да е преминато преди изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача. Това изискване безспорно е свързано с ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за „притежаване на карта за квалификация на водача“ означава същата да е валидна както с оглед на срока на нейната административна валидност, така и за категорията МПС, което се управлява от водача. Вярно е, че наказаното лице притежава карта за карта за квалификация на водача,валидна до 10.02.2023г., който срок е изтекъл към датата на проверката.
Следователно към 08.06.2023г., картата за квалификация на водача не удостоверява по надлежен начин наличието на квалификация за управление на МПС от съответните категории. При безспорно доказано извършване на специализиран превоз на пътници на инкриминираната дата, то жалбоподателят,не е притежавал валидна карта за квалификация на водача за категорията МПС което управлява, поради което е допуснал нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. Този текст предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП е Наредба № 41 от 04.08.2008г., издадена на основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003г./. Няма спор, че законът в санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП изисква притежаването на редовен документ, респ. валиден такъв. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е допуснал описаното в АУАН и НП нарушение. Доколкото санкцията е фиксирана от законодателя в абсолютен размер- 2000.00 лева при първо нарушение, за съда не съществува възможност да я изменя. Поради това следва наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление 3 факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такава. Не се споделят възраженията от страна на жалбоподателя против обжалваното наказателно постановление, тъй като не бе установено по делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради това следва обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Тъй като по делото не се е явил представител на въззиваемата страна,въпреки направеното искане за присъждане на разноски на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН,съдът не счита,че следва да присъжда възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
С оглед на което, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №42-0007137/ 05.07.2023г., издадено от Директор РД„АА”-София, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание- глоба от 2000.00лева, по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,за нарушение по чл.2,ал.1,предл. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ на Н. В. Г. с ЕГН:**********, с адрес гр.***,община ***,област Кюстендил,ул.***., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдКюстендил по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4