Решение № 318 от 30.09.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Русе, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20264500500616 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

П. Д. М. от гр. С. е обжалвал Решение № 1018 от 10.07.2026 г., постановено по гр.д. **12/2026 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу „Пегасус Груп“ ООД за сумата в размер на 598.56 евро, представляваща стойността на претърпените от него имуществени вреди от неизпълнение на договор за превоз на пътници за 02.08.2025 г. за направлението Русе Букурещ, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2025 г. до окончателното й заплащане. В жалбата жалбоподателят е изложил подробни съображения защо счита това решение за неправилно и иска то да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен.

Ответникът „Пегасус груп“ ООД, от гр. Русе, представлявано от у. Р. М. М., действащ чрез упълномощения адвокат Ю. И. от АК – Русе е депозирал по реда и в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени подробни съображения защо счита решението за правилно и моли то да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима и същата, разгледана по същество е основателна.

Производството по делото е образувано по искова молба от П. Д.

М. срещу „Пегасус Груп“ ООД, с твърдение, че ищецът имал закупен автобусен билет за превоз по маршрут Русе – летище Букурещ „Отопени“, с час на тръгване 15:10 ч. на 02.08.2025 г., като билетът бил закупен чрез платформата „Omio“. Превозът следвало да се изпълни от ответника чрез посредник „InfoBus“. Ищецът твърди, че на посочената дата се е явил своевременно за пътуване, но в обявения час автобус не бил наличен. Бил информиран от служител на ответника на място, че последният автобус за летището е отпътувал по-рано в 13.45 часа вместо в 15:10 ч. Ищецът твърди, че ответникът му е изпратил съобщение на 21.06.2025 г., от съдържанието на което обаче не ставало ясно, че му е отменена резервацията, тъй като в електронното съобщение не бил посочен конкретно часът на неговия автобус и не успял да направи връзка със закупения билет. По тези съображения счита, че не е надлежно уведомен за отмяната на насрочения превоз.

Поради неизпълнение от страна на ответника на уговорения превоз, на ищецът се е наложило да ползва такси от Русе до Букурещ на стойност 80.00 евро, да закупи нов самолетен билет на стойност 441.50 евро, както и допълнителен автобусен билет за дестинацията Копенхаген – Олборг на стойност 55.73 евро. Счита, че ответникът му е причинил вреда от неизпълнение на поетото задължение за превоз, която се равнявала в общ размер на 598.56 евро, ведно с цената на закупения чрез посредника InfoBus автобусeн билет на стойност 21.33 евро.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което Пегасус Груп“ ООД бъде осъдено да му заплати сумата от 598.56 евро, представляваща обезщетение за причинените му вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2025 г.

В отговор на исковата молба, ответникът изразява становище за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че съгласно Общите условия на платформата „InfoBus“ ищецът не е имал договор с ответника и такъв не е възникнал, тъй като договорът за превоз се считал за сключен само със започването на превоза от страна на пътника, в съответствие с билета и неговата валидност. Твърди, че в платформата за закупуване на билет на „InfoBus“ изрично било посочено, че пътникът е задължен незабавно да се обади на линия за помощ „InfoBus“ и при неспазване на това задължение, се счита за закъснял, тъй като не е налице 2 задължително условие от съдържанието на поръчката, направена от ищеца, което пък от своя страна е довело до несключване на договор за превоз на пътници. Оспорва за датата 02.08.2025 г. да има сключен договор за превоз между страните, поради което и счита, че не дължи обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, като сочи, че са били налице договорни отношения само между ищеца и доставчика „InfoBus“. Заявява, че изпращайки на ищеца на дата 21.06.2025 г. уведомително съобщение за промяна на разписанието на линията за 02.08.2025г. е направил всичко необходимо от негова страна с оглед осигуряването възможност на ищеца да бъде сключен договор за превоз чрез явяването му в 13:45 часа, който час следвало да се счита и за начален час на превоза. По тези и подробно изложени други съображения в отговора моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна в случай, че съдът приеме същата за допустима.

В обжалваното решение районният съд е приел, че от страна на ищеца не е доказано наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 82 от ЗЗД, като е счел, че по делото не е доказано наличие на облигационно отношение между страните – договор за автобусен превоз, което се явява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск, а в допълнение, като аргумент за неоснователността на исковата претенция е приел, че поради надлежното и своевременно уведомяване на ищеца за промяна в автобусното разписание, всички изброени в исковата молба допълнителни разходи за пътуването му до Дания не се явяват пряка и непосредствена последица, вреда от договорното неизпълнение на ответника. По тези съображения първоинстанционният съд е счел иска за недоказан по основание и е постановил решението си в посочения смисъл.

При направената проверка относно допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:

Производството пред районния съд, по което е постановено обжалваното решение, е образувано по искова молба от П. Д. М. против „Пегасус груп“ ООД, като претенцията на ищеца е да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от неизпълнен договор за превоз на 02.08.2025 г., ведно със законната лихва от 02.08.2025 г. Претенцията на ищеца е ясно определена по основание, изразяващо се в наличие на претърпени имуществени вреди, както и по размер – стойността на таксиметрова услуга по направлението Русе – Букурещ, стойността на закупените нови самолетни билети за дестинацията Букурещ Копенхаген и допълнителен автобусен билет за дестинацията 3

Копенхаген - Олборг, както и стойността на закупения първоначален автобусен билет за превоза по направлението Русе – Летище „Отопени“ Букурещ, който е следвало ответникът да изпълни.

При така заявените обстоятелства, правното основание на иска е по чл. 82 от ЗЗД. Районният съд, като е разгледал налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД, е приел че е не е доказано наличие на сключен договор за превоз за дата 02.08.2025 г. и че всички, изброени в исковата молба допълнителни разходи на ищеца за пътуването му до Кралство Дания не биха могли да се приемат за пряка и непосредствена последица от договорно неизпълнение на превозвача. По тези съображения е отхвърлил предявения главен иск като недоказан.

По същество обжалваното решение се явява неправилно, по следните съображения:

Чл. 82 от ЗЗД урежда обхвата на обезщетението при договорна отговорност за неизпълнение, което покрива претърпяната загуба и пропуснатата полза, ако те са пряка и непосредствена последица и са могли да бъдат предвидени при сключването на договора. Основните предпоставки за реализирането на отговорността по чл. 82 от ЗЗД са наличието на валидно облигационно отношение и неизпълнено, в т.ч. лошо или забавено изпълнение на задължението от страна на длъжника и наличието на пряка причинна връзка - вредите да бъдат пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

В настоящия случай в тежест на ищеца е било да докаже наличие на договор за превоз, сключен между него и ответника, както и че ответникът не е изпълнил задължението си по този договор, вследствие на което ищецът е претърпял заявените в исковата молба имуществени вреди.

В разпоредбата на чл. 367 от ТЗ е дадена общата дефиниция на договора за превоз, като законодателят е предвидил, че с този вид сделка превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар, а в специалната норма на чл.

36, ал. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е конкретизирано, че при превоз по автобусни линии превозните документи по ал. 1, т. 1 може да се издават от друго лице, което не е превозвач, в случаите на сключен договор с превозвача за издаване на превозни документи от името на превозвача или от възложителя на превоза.

От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се доказва, че в настоящия казус между страните в процеса е налице 4 валидно правоотношение по договор за превоз на пътници от 17.06.2025 г., по силата на който ответното дружество „Пегасус груп“ ООД е следвало да превози ищеца на дата 02.08.2025 г. по маршрут: гр. Русе, Централна автогара до гр. Букурещ, Летище „Отопени“ с начало на превоза 15:10 ч., при цена 21.33 евро, платена на 17.06.2025 г. през платформата на INFOBUS, в качеството му на посредник между превозвача и пътника.

Съгласно Член 20, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 181/2011, както и чл. 63, ал. 4 от Наредба № 2 за обществените превози на пътници с автобуси е посочено, че ангажимент на превозвача е да уведоми пътника при промяна в разписанието на автобусната линия. От представените по делото писмени доказателство и като безспорно между страните е установено, че на 21.06.2025 г. ищецът е получил от ответника имейл, уведомяващ за промени в разписанията на поддържаните от него автобусни линии, за конкретни дати, в т.ч. и датата 02.08.2025 г., който въззивната инстанция възприема като неясен, и съдържащ неконкретизирани послания, тъй като в него не е посочено нито името на ищеца, нито номера на неговата резервация, нито че се извършва промяна в конкретния първоначален час на тръгване 15:10 ч., нито и конкретния маршрут: Централна автогара, гр. Русе – Летище „Отопени“, гр.

Букурещ. В производството се доказва, че в деня и часа, на които е следвало ответникът да изпълни задължението си по договора за превоз не е имало автобус, като и че последният автобус на превозвача по същото направление е отпътувал много по-рано от установеното в договора, поради което на ищеца се е наложило да ползва таксиметрова услуга до летището в Букурещ, да закупи нови самолетни билети и допълнителен билет за автобусен транспорт до крайната дестинация на пътуването си, а именно Adlbord, Дания.

Съдът намира, че по настоящото дело се доказва първата хипотеза на чл. 82 от ЗЗД - имуществените вреди, които е претърпял ищецът са в причинно-следствена връзка с неизпълнението на превозвача по сключения помежду им договор за превоз, като ищецът е добросъвестната страна, тъй като не е бил точно, ясно и своевременно уведомен от превозвача за наложената едностранна промяна в разписанието на автобусната линия.

По горните съображения настоящата инстанция счита, че така предявеният иск е доказан по своето основание.

Искът се явява доказан и по своя размер. По делото са представени доказателства: Автобусен билет Русе – Букурещ, ведно с 5 ордер №11136591 на стойност 21,33 евро, фактура за самолетен билет Букурещ – Копенхаген за дата 03.08.2025 г. на стойност 441,50 евро, ведно със самолетен билет и 2 бр. бордни карти и автобусен билет от Летище Копенхажген до Aalbord на стойност 55,73 евро. Относно цената на ползваната таксиметрова услуга по направление Русе – Летище „Отопени“, Букурещ, ноторно известно е на съда, че обичайните превози по този маршрут са на стойност 80 евро, поради което освен по своето основание, тази вреда е доказана и по размера си.

По тези съображения въззивната жалба се явява основателна, а решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40102cce-d93f-478d-aff9-63d87500027a