Акт № 429 от 07.11.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Перник, 07.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Административно наказателно дело № 20261720201404 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Р. Д. против НП №34-0000053 от 01.06.2026г., издадено от началника на ОО „АА“ – Перник, с което на водача на основание чл. 93в, ал.11 от ЗАвПр е наложено наказание „глоба“ в размер на 255, 65 € за това, че за периода от 03:34 часа UTC време на дата 25.04.2026г. до 03:56 часа UTC време на дата 27.04.2026г., в резултат на отсъствие от превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа, с който е оборудвано, водачът не е вписвал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф, с което виновно е нарушил чл. 34, § 3, буква „б“, Регламент (ЕС) № 165/2014.

В жалбата се излагат доводи, че издаденият АУАН не съдържа необходимите реквизити по чл. 42, ал.1, т.3, 4 и 5 ЗАНН, съответно НП не е съобразено с изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 ЗАНН. Сочи се, че в двата акта са налице данни за мястото, на което е извършена проверката на водача, но липсва информация за мястото и датата на нарушението. Водачът допълва, че доколкото описаното нарушение касае период от време, в който е бил в почивка и не е управлявал товарния автомобил, както и фактът, че ППС престоява на паркинг на територията на гр. София, водачът обективно може да ползва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, преди и след почивка, именно на територията на гр. София, следователно нарушението не е извършено на територията на област Перник, съответно оспорва териториалната компетентност на издателите на АУАН и НП. Навеждат се доводи и че АУАН и НП страдат от друг съществен 1 недостатък, а именно - описанието на нарушението е противоречиво и неконкретизирано. Сочи се, че макар в НП да е посочен един времеви период, при описанието на нарушението е отбелязано, че водачът не е отразил повече от един такъв. Освен това не става ясно какво е следвало да бъде поведението му, доколкото описаните подточки от Регламента касаят три различни хипотези, а АНО не е предприел никакви действия, за да установи конкретното нарушение на водача, следователно според отразеното обвинение водачът е допуснал нарушение на всичките три хипотези в различни периоди.

Допълва, че обективно има възможност да отрази причината за престоя, както при напускането на ППС преди почивката, така и след това, преди да потегли с него, съответно няма основание да бъде санкциониран за дата 25.04.2026г., както и за периода на почивката му, защото към този момент липсва съставомерно деяние. Допълва, че процесният камион се шофира и от други шофьори. Излага твърдения за трудовия си стаж в Германия, семейното си положение и липса на други нарушения, като поддържа, че санкцията се явява несъразмерна на обществената опасност на конкретното нарушение. С оглед горните съображения моли обжалваното НП да бъде отменено.

АНО е депозирал становище по жалбата, с което оспорва наведените доводи. Относно мястото на нарушението и териториалната компетентност на органите отбелязва, че нарушението по 34, § 3, буква „б“, Регламент (ЕС) № 165/2014 представлява продължено административно нарушение, което се характеризира с непрекъснато поддържане на противоправно състояние във времето – от момента на пропуска да се въведат данните, през целия последващ период на управление, до неговото откриване от контролните органи. Тъй като противоправното състояние не е било прекратено и е съществувало обективно и в момента на спирането на ППС, то именно мястото и датата на откриване на нарушението се приемат за място и дата на извършването му. Възраженията на водача относно споделеното владение над товарния автомобил се отхвърлят като ирелевантни, защото задължението по Регламента е лично – тежи върху конкретния водач и е обвързано с неговата персонална дигитална карта. Не се споделя виждането на защитата, че АНО е длъжен да посочи дали нерегистрираният период е бил „почивка“ или „друга работа“, доколкото контролният орган няма законово задължение нито обективна възможност да разследва личния живот на водача извън превозното средство, следователно, когато липсва каквато и да е информация, нарушението се състои в самия факт на пълното бездействие – липсата на ръчно въвеждане. Във връзка с представеното от водача „Удостоверение за дейности“ се твърди, че същото не санира нарушението, доколкото според Регламента, Тълкувателно разяснение $ 5 на ЕК и практиката на СЕС (дело С- 96/16) хартиените удостоверения за дейности не заместват и не освобождават водача от задължението си да отрази почивката си чрез устройството за ръчно въвеждане на самия дигитален тахограф. Според АНО липсват предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“, тъй като в т. 22 от група „Нарушения на Регламент (ЕС) № 165/2014 от Приложение I на Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията процесното деяние изрично е класифицирано от европейския законодател като „много тежко нарушение“.

2

Относно доводите на жалбоподателя, касаещи размера на санкцията АНО сочи, че доколкото размерът й е фиксиран от законодателя, АНО не е имало как да наложи глоба в различен размер. Предвид изложеното се моли процесното НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните не се явяват, като са подали молби, с които поддържат по-рано изложените доводи по съществото на делото.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.05.2026г. по АМ Струма в посока Благоевград жалбоподателят В.

Р. Д. управлявал МПС МАН 41.480 Ф с рег № ******** от кат. №3, тъй като извършвал обществени превози на товари на територията на Р България по маршрут Пролеша – Студена. Около 11:41ч. на тунел 3, км 15 от магистралата водачът бил спрян за проверка от свидетелите А. Х. А. и К. Д. М. - инспектори при ОО "АА" – Перник. При проверката било установено, че за периода от 03:34 часа UTC време на дата 25.04.2026г. до 03:56 часа UTC време на дата 27.04.2026г., в резултат на отсъствие от превоното средство водачът не е вписвал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014 (относно "друга работа";

"период на разположение" и "прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест"), чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф. Видно от представеното Удостоверение за дейности от ЕТ „*******************“ за периода от 6:34/25/04/2026 до 06:56/27/04/2026г. В. Д. е бил в отпуск или почивка.

При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на ОО "АА" – Перник счели, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. На същия ден свидетелят А. съставил акт за установяването на административно нарушение № 00768/07.05.2026 г. в присъствие на жалбоподателя Д. и на свидетеля М.. На същия ден препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който на 13.05.2026г. депозирал възражение срещу съставения акт. Във връзражението се сочи, че в АУАН липсва дата и място на извършване на нарушението, МПС не е постоянно в негово владение и няма как да е сигурен, че не е ползвано от друг водач, в АУАН се сочи общо описание на нарушението, без да се сочи конкретика, не са отбелязани периодите, за които се касае и какво е следвало да бъде поведението му.

На 01.06.2026 г. Г. В. С. – началник на ОО "АА" – Перник издал наказателно постановление НП №34-0000053, с което на основание чл. 93, ал.11 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 255, 65 € за нарушение на чл. 34, § 3, буква „б“, Регламент (ЕС) № 165/2014г. На 31.07.2026 г. бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя Д.. На 12.08.2026 г. жалбоподателят депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а 3 именно: заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., заповед № 107/03.04.2026 г., длъжностна характеристика на А. А., показанията на свидетелите А. Х. А. и К.

Д. М., Удостоверение за дейности от ЕТ „*******************“, извадка от дигитална карта на тахограф, пътен лист № 242170.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Х. А. и К. Д. М., доколкото същите са добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на инспекторите на ОО "АА".

Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 31.07.2026 г., докато жалбата е подадена на 12.08.2026 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, според което двата процесуални документа не съдържат всички законоустановени реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Единствено са посочени датата и мястото на установяване на нарушението, които не следва да се смесват с датата и мястото на неговото извършване, които биха могли и да съвпадат, но настоящият случай не е такъв. Вмененото нарушение е извършено чрез бездействие – за периода от 03:34 часа UTC време на дата 4

25.04.2026г. до 03:56 часа UTC време на дата 27.04.2026г. жалбоподателят Д. е бил длъжен да въведе данни в картата на водача, но не го е сторил. Съгласно разпоредбата на чл. 34, пар. 3 от Регламент № 165/2014 г., попълването на необходимите данни следва да се направи незабавно, доколкото не е предвиден срок за изпълнението на това задължение. Изложеното обуславя извод, че описаното нарушение е извършено чрез бездействие на 27.04.2026 г., при първата възможност на водача да впише причината за отсъствието си, следователно именно на тази дата водачът, след отсъствие от превозното средство, е следвало да въведе данните в дигиталната карта на тахографа.

Нарушенията, извършени чрез бездействие се считат за довършени на датата, на която е било дължимо действието, в случая когато е следвало да се попълни информацията в дигиталния тахограф на мястото, където се е намирал водачът към този момент и където е било дължимо действието, в случая където е следвало да се попълни информацията в дигиталния тахограф. От тахографската разпечатка е видно, че след периода на престой първото поставяне на картата и подновяване на дейността е на 27.04.2026 г. в 03:56 ч.

Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f37e2ce-9c93-47e5-a3ac-da22c4b6e14b