Решение № 167 от 03.09.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 533/2026
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 03.09.2026
- В сила
- 16.10.2026
- Състав
- ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
Цитирани разпоредби
- член 7а, ал.2, пр. последно · Закон за автомобилните превози
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 40,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. Монтана, 03.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200533 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32-0000036/22.04.2026г., издадено от началник на Областен отдел Автомобилна Администрация - Монтана, на ХХХХХ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. М., общ.
Л., гр. Л., П.К. ****, ул. „П.“ № Х, представлявано от управителя Д. Г. С., за нарушение на член 7а, ал.2, пр. последно от ЗаП във вр. с чл. 8,ал.1 Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.97г, ал.1, пр. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1533,88 евро /3000,01 лева/.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление санкционираното дружество, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, а е представляван от упълномощен представител – адв. Я. С. от АК Б., който поддържа изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят по настоящето производство К. Й. Я. е инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Монтана. На 17.03.2026 година в гр. М. в хода на извършвана комплексна проверка на фирма ХХХХХ, притежаваща лиценз на Общността № 28841/28.01.2025 г за международен 1 автомобилен превоз на товари се констатирал, че на 22.04.2025 година, превозвачът е назначил на работа като водач на автомобил за обществен превоз на товари Б.Г.Й. с ЕГН **********, като същият към този момент не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Б.Г.Й. с ЕГН ********** притежавал валидно СУМПС за категория В. След извършена справка в Регистър на психологическите изследвания на водачи било установено, че водачът не е притежавал такова удостоверение нито към момента на назначаване на работа във фирмата превозвач, нито към момента на извършване на проверката, като в този период е извършил няколко обществени превози на товари в чужбина с МПС, категория N1.
При така установеното на 17.03.2026 година свидетелят Я. съставил АУАН № 347493 за нарушение на член 7а, ал.2, пр. последно от ЗАП във вр. с чл. 8,ал.1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ. Актът бил съставен в присъствието на З. И. Т. главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Монтана и в отсъствие на нарушителя. АУАН бил връчен на представител на дружеството превозвач на 20.03.2026 година, което обстоятелство било отразено, чрез полагане на подпис в разписка за получен препис. Обстоятелствата, поради които АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя не са релевирани в хода на въззивното производство от страна на АНО, въпреки изричното изпратеното писмо в тази връзка.
След получаване на преписката по случая АНО счел нарушението за безспорно установено и издал атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на член 7а, ал.2, пр. последно от ЗаП във вр. с чл.
8,ал.1 Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.97г, ал.1, пр. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1533,88 евро /3000,01 лева/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът кредитира с доверие разпитани в хода на производството свидетели Я. и Т. – същите дават показания относно факти и обстоятелства, които са възприели лично. Приложените писмени доказателства настоящият съд кредитира с доверие с изключение на писмо изх. № № 52-00-193057/4/31.08.2026 година на ОО „АА“ град Монтана. Съдържанието на същото е вътрешно противоречиво – в него се твърди, че АУАН № 347493 е съставен преди констативен протокол с рег. № 30-19-19-101/20.03.2026 съставен на 20.03.2026 година /неприложен по делото въпреки изричното искане на съда за представяне на всички доказателства, касаещи настоящия случай/. Изложеното в горепосоченото писмо е в противоречие и със събраните гласни доказателства по делото, което подробно ще бъде мотивирано в настоящето решение.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в 2 съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената проверка, съдът констатира, че са налице съществени процесуални основания за незаконосъобразност на обжалваното НП.
От административнонаказващия орган не са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта, относно реда на тяхното издаване и лицата които следва да присъстват, съгласно разпоредбите на чл. 40 ЗАНН. Установи се, че не са спазени всички задължителни указания необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Видно от установената фактическа обстановка АУАН № 347493 от 17.03.2026 година е съставен в нарушение на разпоредбата на член 40 от ЗАНН и по специално на ал.1 от същата съгласно, която „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.“ Не се доказаха и възможните хипотези по член 40,ал.2 от ЗАНН, когато е допустимо актът да бъда съставен в отсъствие на нарушителя. Изрично бе изискан отговор от АНО за причините поради който АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя. В писмо с изх. № 52-0019-3057/4/31.08.2026 година, АНО твърди, че АУАН № 347493 е съставен в присъствие на нарушителя на 17.03.202206 година, но е връчен на 20.03.2026 година. Горепосоченото въззивния съд не приема за достоверно поради противоречието му с житейската и правна логика, както и с останалия събран и проверен доказателствен материал по случая - заявеното от служителя на АНО – свидетелят Я., че към момента на съставяне на АУАН представител на дружеството не е присъствал. В писмо с изх. № 52-00-19-3057/4/31.08.2026 година АНО посочва, че АУАН № 347493 е съставен на 17.03.2026 година, а е предявен при приключване на проверката на 20.03.2026 година, от което също следва извод, че е съставен преди проверката да бъде приключена в цялост, което също е самостоятелно основание за процесуална недопустимост на обжалваното НП.
Горепосоченото нарушение при съставянето на АУАН и в издаденото въз основа на него НП безспорно водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Константна е практиката на върховните съдилища, че всякога нарушаването на правото на защита на лице, защитаващо свои законни права и интереси в хода на административнонаказателното производство е основание за отмяна на съставения акт издаден с такъв порок.
Имайки предвид гореизложеното въззивният съд намира, че административнонаказателното производство предшестващо издаването на атакуваното по настоящето дело НП е опорочено от момента на своето образувано със съставянето на АУАН № 347493 година от свидетелят Я., 3 поради което Наказателно постановление № 32-0000036/22.04.2026г., издадено от началник на Областен отдел Автомобилна Администрация Монтана, също се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В хода на производството разноски са претендирани от страна на жалбоподателя в размер на 799,99 евро /750 евро за адвокатско възнаграждение и 49,99 евро за пътни разноски/. След като прецени фактическата и правна сложност на делото, броя на разпитаните свидетели и заседанията в които е протекло, както и липсата на своевременно предявено в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на разноските направено от въззиваемата страна, то така претендираните разноски следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 32-0000036/22.04.2026г., издадено от началник на Областен отдел Автомобилна Администрация Монтана, с което на ХХХХХ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. М., общ. Л., гр. Л., П.К. ****, ул. „П.“ № Х, представлявано от управителя Д. Г. С., за нарушение на член 7а, ал.2, пр. последно ЗАвПр във вр. с чл. 8,ал.1 Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.97г, ал.1, пр. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1533,88 евро /3000,01 лева/.
ОСЪЖДА Областен отдел Автомобилна Администрация - Монтана ДА ЗАПЛАТИ на ХХХХХ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. М., общ. Л., гр. Л., П.К. ****, ул. „П.“ № Х, представлявано от управителя Д. Г. С., сума в размер на 799,99 евро, представляваща 750 евро за адвокатско възнаграждение и 49,99 евро за пътни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4