Решение № 4744 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4744 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110208667 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на „ Б.К. ****“ ООД против Наказателно постановление № 420005498 от 22.02.2023г., издадено от директор на РД ”АА“ - гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.на основание чл.98, ал.4, т.1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляда/лева, за нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.

В жалбата са изложени доводи за процесуални нарушения свързани с липса на реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като липсва изчерпателно описание на твърдяно нарушение, както и за изтичане на предвиден давностен срок за твърдяното нарушение. Излагат се твърдения за техническа грешка в списъка на курсистите обучавани от жалбоподател.

Жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не се явява процесуален представител. В писмено становище адв.К.-упълномощен процесуален представител, излага съображения по същество на делото, прави искане за присъждане на направени разноски /прилага пълномощно за процесуално представителство по 4 н.а.х.д. на обща стойност 2400 лева /.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, взема становище по същност на делото. Моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и бъдат присъдени направени разноски по делото.

Като прецени доводите на жалбоподателя и обсъди събраните в хода на производството по делото доказателства, настоящият състав на Софийски районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2023година е съставен АУАН с който е ангажирана административно 1 наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ, въз основа на което е издадено и обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Оспореното НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и при спазване на процесуалните правила и норми.

Жалбата е основателна.

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 26.01.2023 година, за това, че при извършена проверка е установило, че управителят на дружеството е издал Удостоверение за начална квалификация на лице без да е положило успешен изпит. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 28, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 година на МТ /наредбата не е посочена в своята цялост/, както и не са посочени нарушените правила от учебната документация или от наредбата по чл. 7, ал.

1 от Закона за автомобилните превози.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер от 3000 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

Видно от съдържанието на обжалваното Наказателно постановление, в него не е извършено пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, включително и доказателствата, които го потвърждават. При така формулираното административно обвинение, липсва дата за която административно наказващия орган е приел, че е допуснато административното нарушение, не са конкретизирани в цялост нормативните актове, които се твърди че са нарушени. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 година на МТ препраща към разпоредбата на чл.7, ал.1 от цитираната Наредба, която гласи, че „курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им (периодично обучение) се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средните училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация“. Т.е. не е налице единство между словесно описание на твърдяно нарушение и неговата цифрова квалификация. Курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им (периодично обучение) се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средните училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация. Курсове за обучение на водачи за придобиване на 2 начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им (периодично обучение) се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средните училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация. Или иначе казано обжалваното наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, да бъда посочени точно и ясно законовите разпоредби които са били нарушени. В тази насока дори съдът да се произнесе по същество по делото това не би променило крайния правен резултат, защото дори и да се окаже, че е налице допуснато административно нарушени, цитираните по горе нарушение на процесуалните правила заложени в ЗАНН, не могат да бъда игнорирани. От друга страна нормата по която е наказано дружеството – чл. 98, ал. 4, т. 1 от ЗАвП е бланкетна и препращаща към условия и ред определение в учебна документация или в наредбата по чл.

7в от ЗАвП, каквото препращане административно-наказващия орган не е направил за да може да стане ясно на съда точно какво е административното нарушение.

По въпроса за разноските, каквото искане се съдържа в становището на процесуален представител на жалбоподателя, съдът намира, че оглед изхода на делото, с право на присъждане на разноски разполага жалбоподателя, чийто процесуален представител е представил по делото доказателства за изплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и обема на указаната от защитника правна помощ, съдът намира, че в полза на жалбоподател следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 600лв. – сума, представляващи ¼ от платеното общо възнаграждение от 2400 лева за процесуално представителство по 4 броя н.а.х.д.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 42-0005498 от 22.02.2023г., издадено от директор на РД ”АА“ - гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.на основание чл.98, ал.4, т.1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляда/лева, за нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ.

ОСЪЖДА въззиваемата страна – РД ”АА“ - гр.София да заплати на жалбоподателя „ Б.К.

****“ ООД сумата от 600.00 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните през 3

Административен съд –гр.София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4