Определение № 368 от 16.08.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 245/2024
- Вид
- Определение № 368
- Подписан
- 16.08.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.220,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за автомобилните превози
- чл.283б · Наказателен кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368 гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20241800200245 по описа за 2024 година
Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против постановление на СОП от 08.03.2024г. по пр.пр. № 2131/2021г. на СОП, ДП № 99/2021г. на ОСлО при СОП по силата на което е прекратено наказателното производство образувано и водено против неизвестен извършител- длъжностно лице, за това че в периода 2013-2021г. в гр. Е.П., умишлено е пречил за упражняването от собствениците / наследници на С. Г./ на правата им, възстановени по ЗСПЗЗ – право на собственост във възстановими стари реални граници върху земеделски имот- овощна градина от 2.230 дка в местността „К.“, съставляваща част от имот планоснимачен № 270 по отменения регулационен план на град Е.П. от 1957 година, признато с Решение от 31.10.2011г. на РС Е.П.- престъпление по чл.283б НК.
За да прекрати производството прокуратурата е приела, че не е доказано по безсъмнен начин субективната съставомерност на престъплението от длъжностните лица, против които е водено разследването, упоменати поименно в Постановлението.
Постановлението по силата на което е прекратено наказателното производство е обжалвано от пострадалата от престъплението Л. Д. Л. – собственик на имота, наследник на С. Г. . Същата обжалва Постановлението на СОП като незаконосъобразно и неправилно- постановено в нарушение на закона и при непълнота на доказателствата.По-конкретно в жалбата се 1 оспорват констатациите на
СОП за липса на достатъчно и годни доказателства за субективното знаене от страна на лицата, срещу които се води разследването. Изтъква се, че това са инженери , архитекти , юристи, които както по силата на служебното си положение, така и с оглед на образованието, което са придобили и квалификацията, която имат, следва да имат поведение на респект към закона и да зачетат и изпълнят съдебното решение, веднага щом същото бъде доведено до тяхното знание. Поставя се под съмнение процесуалната годност на постановения прокурорски акт, с който се поставя край на наказателното производство поради противоречие на изложената от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка, описваща действията на длъжностните лица, осъществени във връзка с инриминираното деяние, от обективна страна, които според прокуратурата съставляват пречене на собствениците да бъде осъществен въвод във владение и всички правомощия, в които се изразява правото на собственост, като дори са се разпореждали в противоречие на закона с чужд имот и – крайния извод на прокурора за недоказаност на субективното знаене, че имотът е чужд и че препятстват действителните собственици да реализират правата си, със собствените си противозаконни действия, маскирани като действия в „обществена полза и интерес“ . Отправя се упрек за липса на задълбочен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и за неправилна преценка на крайния извод на прокуратурата – в несъответствие с доказателствата и материалния закон.
В подадената жалба се съдържа искане за отмяна на атакуваното постановление и за задължителни указания спрямо наблюдаващия прокурор за продължаване на разследването и за привличане към отговорност на посочените длъжностни лица за извършеното престъпление.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:
В атакуваното постановление СОП е изложила подробни съображения, относно фактическата обстановка, която приема, на основата на анализ на доказателствата. Тези, принципно правилно установени фактически положения, описващи съставомерните факти са били подложени на повърхностен и незадълбочен анализ, при преценката им през призмата на 2 наличие на обективни и субективни признаци на престъпление по чл.283б НК, което е обусловило изградения неверен правен извод за липса на доказателства за субективната съставомерност за знаене за извършване на умишлено престъпление от длъжностните лица, против които се е водило разследването. Окончателният правен извод на СОП е формиран в противоречие с изложената и възприета по- горе фактическа обстановка .
В обстоятелствената част на атакуваното постановление СОП е осъществил задълбочен анализ на събраните доказателства, като е изградил верни фактически изводи към които настоящата контролираща инстанция изцяло се присъединява и споделя.
На тази стабилна фактическа и доказателствена основа при прилагане на материалния закон, СОП е заключил невярно, че липсват доказателства за умишлено престъпление.
Този материално правен извод е неверен и неправилен. Същият е в противоречие с разпоредбата на чл.283б НК, вярното тълкуване на смисъла на която е, че за знаенето на длъжностните лица е необходимо да бъде доведено до тяхното знание съдебното решение, с което пострадалите са били признати за собственици и обстоятелството, че същото е влязло в законна сила. Възприетия материално-правен извод се намира и в противоречие със съдебната практика по този текст – Определение № 138/7.06.2011г. на САС, постановено по ВЧНД№ 519/2011г. с докладчик съдия А. Д., в което, произнасяйки се по аналогичен с настоящия казус, е посочено, че „След като е влязло в сила решение на съд- а именно –по гр.д. №7100/2002г. на СРС, собствеността върху процесната нива е била възстановена във възстановими стари реални граници до размер от 2600 дка, с това фактическия състав по възстановяване на собствеността е бил завършен и за земята е бил налице титул за собственост, като това съдебно решение е следвало да бъде зачетено по реда на чл.220,ал.1 ГПК, вр.чл.45 от ЗАП, включително и от ОСЗГ“ Този извод е формиран и в противоречие с 297 НПК, определящ субективните предели на силата на присъдено нещо на влезлите в законна сила съдебни решения, а именно: „Влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища , учрежденията и общините в Република България.
Неправилно е позоваването на отреждане за обществена нужда- спортно 3 съоръжение. При разглеждане на делото, предмет на преценка от страна на решаващия съд- РС Е.П., дали имотът, в който претендират собствениците да им бъде възстановен в стари граници, съществува или пък върху част или целия от него е реализирано мероприятие в съответствие с отреждането му.
Съдът се е произнесъл с решението си като е приел, че инкриминираните 2600дка подлежат на възстановяване в реални граници, тъй като върху тях не е реализирано строителство, обществен парк или др. мероприятие, препятстващо възстановяването им. Независимо от отреждането им за определено мероприятие, щом последното не е било реализирано. Решението на съда е насочено към неопределен кръг адресати и е задължително – като законът посочва изрично – че това са държавните учреждения, администрации в същите и общините. Служителите в тях нямат право по закон да ревизират съдебното решение. Единственото им задължение и правомощие е да го изпълнят, щом е било доведено до тяхното знание.В този случай администрацията е лишена от свободна преценка и всеки опит да се представи незачитането от страна на служителите като „действия в обществен интерес и полза“ е излизане извън рамките на обвързаната компетентност, на която са подчинени и в крайна сметка- умишлено нарушаване на закона.
В правната доктрина – Л. К. застъпва становището, че единствената преценка, която административния орган следва да направи е да се увери, че е влязло в сила решението.
Умисълът на дееца се обективира в неговите действия. За състава на чл.283б НК от субективна страна е необходимо съдебното решение, признаващо и определящо правото на собственост в реални граници върху определен имот да бъде доведено до знанието на съответното длъжностно лице и същото да се е уверило, че решението е окончателно- влязъл в законна сила, стабилен акт. Отказът на длъжностното лице да издаде скица на собствениците, да съдейства за осъществяване на въвод във владение и др.под действия обективно осуетяващи реализацията на правото на собственост и правомощията – владеене, ползване и разпореждане, посредством които се изразява правото, обективират прекия умисъл на съответното длъжностно лице за пречене и обосновават субективната страна на престъплението вън от всякакво съмнение.
Всичко, изложено по-горе обосновава
4 извода за нарушение материалния закон при съставяне на атакуваното постановление, което обуславя неговата отмяна.
Необходимо е провеждане на допълнително разследване в следните насоки, във връзка със събиране на доказателства по отношение -конкретно за всяко едно от длъжностните лица, против които се води разследването: Ц. З., Е.М., И. Г., Л. В., С. В., С. Ф. и И. С.- дали и как е запознат със съдебното решение, представляващо годно основание за правото на собственост на жалбоподателката и на останалите правоимащи лица – наследници на С. Г. и че решението е влязло в законна сила: Събиране на писмени и гласни доказателства- повторен разпит на правоимащите лица, титуляри на правото на собственост за срещите им и кореспонденцията с всяко едно от длъжностните лица, за съдържанието на разговорите по повод възстановяването на имота и правомощията, които са заявили да реализират като собственици и позицията и отговора на съответното длъжностно лице.
При необходимост да бъдат поставени в очна ставка свидетелите- правоимащи лица със съответното длъжностно лице.
Изложеното по- горе налага отмяна на обжалваното постановление и провеждане на разследване в указаните насоки.
Едва след събиране на доказателствата, относими и значими за съставомерните факти и установяване на фактическата обстановка в пълнота и в цялостно съответствие с доказателствата, тълкуването им според действителния им смисъл в тяхната взаимна връзка и при прилагане на формалната логика, СОП би могла да формира правните си изводи по приложението на чл.283б НК съгласно вярното тълкуване и стриктното прилагане на тази разпоредба, както и възможността за евентуално реализиран състав на друго престъпление по НК. Прекратяване може да бъде постановено единствено когато липсва осъществено инкриминирано деяние по смисъла на НК.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243, ал.5 т.3, вр.ал.4, вр. ал.3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯВА Постановление на СОП от 8.03.2024г. по ДП № 99/2021г. на ОСлО– СОП, - /пр.преписка № 2131/021г./ като незаконосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр. София в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 6