Решение № 3469 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501965 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 22207/06.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2363/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, са уважени частично предявеният от „Трейс БГ“ ЕООД срещу „Галчев Инженеринг“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 19495,92 лева, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за производство на асфалтови смеси от 02.09.2019 г. по фактури № 0030003396/23.12.2019 г. и 0030003733/28.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 12.01.2024 г. до изплащане на задължението, както и сумата 6220,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 19495,92 лева за периода 16.02.2021 г. - 12.01.2024 г., като са отхвърлени искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 19495,92 лева до предявения размер от 22640,44 лева поради извършено прихващане с вземане по кредитно известие № 0030003707/02.01.2020 г. и искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 6220,69 лева до предявения размер от 7206,19 лева.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Галчев Инженеринг“ ООД с доводи за неправилност в противоречие с материалния и процесуалния закон в частта, в която са уважени предявените срещу него искове. Излага, че съдът неправилно е приел, че доставки са извършени само въз основа на осчетоводяването на Фактура № 0030003396/23.12.2019 г. в счетоводството на ответника.

Сочи се, че фактурата може да е доказателство за сключен договор за търговска продажба само ако съдържа всички съществени елементи на сделката. Поддържа се, че в случая ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за доставка на асфалтови смеси съгласно фактурата. Твърди се, че кантарните бележки не установяват кой е бил получателят. Поддържа се, че СРС не е обсъдил всички релевантни обстоятелства по делото.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли 1 предявените срещу него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Трейс БГ“ ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че СРС не е допуснал нарушения на материалния или процесуалния закон. Поддържа се, че съдът е обсъдил всички доказателства и направени възражения.

Твърди се, че във въззивната жалба не се съдържат доводи за конкретни пороци в първоинстанционното решение. Поддържа се, че е неясно защо въззивникът оспорва само доставките по една от процесните фактури, въпреки че за другата фактура е относим същият доказателствен материал.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 19495,92 лева до предявения размер от 22640,44 лева поради извършено прихващане с вземане по кредитно известие № 0030003707/02.01.2020 г. и искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 6220,69 лева до предявения размер от 7206,19 лева.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 22640,44 лева, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за производство на асфалтови смеси от 02.09.2019 г. по фактури № 0030003396/23.12.2019 г. и 0030003733/28.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 12.01.2024 г. до изплащане на задължението, както и сумата 7206,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 22640,44 лева за периода 16.02.2021 г. - 12.01.2024 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право на застрахователно обезщетение се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на валиден договор за изработка между търговци;

2. Изпълнение на работата от страна на ищеца;

3. Приемане на работата от ответника (изрично, мълчаливо, чрез поведение или презумпцията на закона);

4. Изискуемост на възнаграждението

Основният правен спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция се съсредоточава върху обстоятелство дали са извършени реално доставки на описаните във фактура № 0030003396/23.12.2019 г. асфалтови смеси – т.е. дали е приета и одобрена работата от възложителя.

Предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция се формира не от наведените във исковата молба или отговора на нея фактически твърдения и правни съображения, а от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на 2 първоинстанционния съдебен акт. Тази неправилност следва да бъде обсъждана както от гледна точка на неговата обоснованост, така и по отношение на евентуалното допускане на съществени нарушения на процесуалните правила или на неправилно приложение на материалноправните норми. В този смисъл въззивният съд е ограничен от рамките на заявените с жалбата доводи и не разполага с правомощие служебно да изследва въпроси, които не са били предмет на въззивно оплакване, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Следователно обхватът на въззивното произнасяне е нормативно и функционално обусловен – той е ограничен от диспозитивното начало и се реализира единствено в границите на поставените във въззивната жалба оплаквания, които очертават рамката на въззивния контрол за законосъобразност и правилност. Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”.

Относно сключването на договора:

Безспорно е между страните, а и от представения по делото Договор за производство на асфалтови смеси от 02.09.2019 г. се установява, че между „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в качеството на възложител, и „ТРЕЙС-ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, в качеството на изпълнител, е възникнало действително облигационно правоотношение с предмет производство и продажба на асфалтови смеси – плътен асфалтобетон АС 12,5 и неплътен асфалтобетон АС 16 – биндер, съгласно отправяни от възложителя заявки, произведени в асфалтова база „Ясен“, обл. Плевен, за нуждите на обект „Рехабилитация на общински път в гр. Долни Дъбник“, включително подобектите път с. Градина, обход с. Крушовица, с.

Крушовица – с. Горни Дъбник и с. Ясен – с. Петърница, съгласно чл. 1 от договора. Съгласно чл. 2 от договора възложителят е поел задължение, когато е приложимо, да доставя необходимия за производството битум 50/70, като отговаря за качеството му и удостоверява същото чрез сертификати. В чл. 3 е предвидено задължение за изпълнителя да издава декларации за произведените асфалтови смеси след предоставяне на сертификати за доставения битум.

От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен със срок на действие до 31.12.2019 г., но не по-рано от завършване на обектите по чл. 1, съгласно чл. 4 от договора. В чл. 5 и чл. 6 страните са уговорили реда за подаване и приемане на заявки, като възложителят е следвало всяка седмица до четвъртък, 12:00 часа, да изпраща заявкаграфик за производство за следващата седмица, а изпълнителят е бил длъжен до края на следващия работен ден да потвърди готовността си за изпълнение и конкретните дати за производство. Изрично е уговорено минимално дневно заявено количество от 200 тона.

Съгласно чл. 7 от договора изпълнителят е поел задължение да произвежда асфалтовите смеси след кумулативното наличие на три предпоставки – доставка на необходимото количество битум, получаване на заявка за производство и извършване на дължимото авансово плащане от възложителя. В чл. 8 и чл. 9 страните са уредили начина на приемане и отчитане на произведените количества, като същите се приемат след замерване на кантара на изпълнителя и въз основа на издадени кантарни бележки, подписани от представители на страните. Уговорени са и конкретни параметри относно разходната норма на битума – 53 кг на тон асфалт за плътна асфалтова смес и 43 кг на тон асфалт за биндер, съгласно чл. 9.2 от договора.

В раздел IV от договора страните са уговорили цената и начина на плащане. Съгласно чл. 10.3.1 единичната цена за полагане на асфалтовите смеси от изпълнителя е в размер на 15,00 лв./тон без ДДС, а при използване на транспорт, осигурен от изпълнителя, възложителят дължи допълнително възнаграждение в размер на 3,55 лв./тон съгласно чл.

10.4. В чл. 11.1 е предвидено задължение възложителят да извършва авансово плащане на цялото заявено количество асфалтови смеси, за което изпълнителят издава проформа фактура, като при недостиг между авансово платените и реално произведените количества 3 разликата следва да бъде заплатена в 7-дневен срок от предаването им. Съгласно чл. 11.2 изпълнителят издава данъчни фактури въз основа на кантарните бележки, а дължимите суми след приспадане на авансите подлежат на заплащане в 7-дневен срок от издаването им.

Страните са уговорили и възможност за търговска отстъпка при реализиране на количества над 5000 тона до 31.12.2019 г., съгласно чл. 11.3 от договора.

По силата на чл. 12 и сл. от договора страните са поели задължение да изпълняват добросъвестно договорните си задължения, като правото на собственост и рискът от случайното погиване върху произведените количества преминават върху възложителя в момента на предаването им. В чл. 13 е предвидено право на възложителя да извършва рекламации относно качеството на асфалтовите смеси чрез контролни проби и анализ от независима организация. В чл. 15 изпълнителят е гарантирал съответствие на произведените смеси с нормативните изисквания, като същевременно в чл. 16 е уговорено, че изпълнителят не носи отговорност за отклонения в качеството, произтичащи от некачествен битум, доставен от възложителя, или от неподходящ транспорт.

В раздел VI от договора страните са уговорили санкционни последици при неизпълнение, включително неустойка при забава на плащане в размер на 0,5 % от стойността на забавеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността му, съгласно чл. 17, както и аналогични неустойки при неизпълнение на заявки, забавено производство или неизтегляне на произведените количества. Съгласно чл. 25.1 договорът се прекратява с изтичане на срока му, по взаимно съгласие или с 15-дневно писмено предизвестие, като при прекратяване възложителят дължи заплащане на всички заявени за производство количества до момента на предизвестието.

Съгласно уговореното в раздел IV, чл. 11 от договора страните са уредили детайлно начина на плащане на дължимите суми по договора. Възложителят е поел задължение да заплаща авансово стойността на заявените за производство асфалтови смеси, за което изпълнителят издава проформа фактура, а в 5-дневен срок от извършване на авансовото плащане – оригинална фактура за аванс. Уговорено е, че при разлика между авансово платените и реално произведените и изтеглени количества асфалтови смеси, възложителят дължи доплащане в срок до 7 дни от предаването им, като извършените авансови плащания се приспадат от окончателно издадените фактури. Предвидено е също, че при наличие на неусвоен аванс към изтичане срока на договора изпълнителят дължи възстановяване на неизползваната част в 14-дневен срок.