Решение № 63 от 09.10.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Свищов, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно наказателно дело № 20264150200173 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против Наказателно постановление № 24-0000090/06.07.2026 г. на Началник на ОО „АА“- Велико Търново.

Жалбоподателят Р. Х. Г. обжалва наказателното постановление № 240000090/06.07.2026 г. на Началник на ОО „АА“- Велико Търново, с което на основание чл.

105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в размер 102,26 евро за нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 17 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. Счита, че наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че наказващият орган е санкционирал него като водач въпреки, че констатираното нарушение се състои в липсата на телефонния номер на търговското дружество върху автомобила, без да са посочени аргументи защо водачът носи административно наказателна отговорност за външното обозначение на автомобила. Навежда твърдение, че автомобилът не е негова собственост, а на трето лице, както и че автомобилът се използва от регистриран търговец въз основа на договор за наем, като той е единствено водач, на трудово правоотношение. Посочва, че съгласно чл. 34, ал. 7 от Наредба № 34 именно търговецът извършва таксиметров превоз с автомобил, който отговаря на изискванията на чл. 21. Твърди, че в НП не е описано кое негово действие или бездействие представлява нарушение. Описано било единствено, че престоява на таксиметрова стоянка. Жалбоподателят излага, че с 84 % намалена работоспособност, удостоверено с експертно решение на ТЕЛК. Моли съда да отмени 1 процесното наказателно постановление. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е налице административно нарушение, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В хода по същество взема становище да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

Наказващият орган- Началник на ОО „АА“ гр. Велико Търново, в писмено становище заявява, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление законосъобразно, издадено при спазване на материалните и процесуалните правила за издаването му. Счита за безспорно установено нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 17 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., самоличността на нарушителя, които че съзнателно е извършил нарушението, за което е санкциониран и правилно е приложена съответната административно наказателна разпоредба. Сочи, че размерът на санкцията е фиксиран строго от закона, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 24-0000090/06.07.2026 г. на Началник на ОО „АА“- Велико Търново, издадено въз основа на Акт № 226/19.06.2026 г. за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро /200 лева/, за това, че на 19.06.2026 г., в град *, таксиметрова стоянка срещу МБАЛ „др ДП“ ЕООД, при извършена съвместна проверка с органите на ОДМВР Велико Търново автомобил Д, с рег. № ** от кат. М1, обозначен като работещ, с открит знак такси, с включен ЕТАФП, притежаващ Разрешение № 26/10.12.2025 г. валидно до 31.12.26 г., издадено от Кмета на Община Свищов, на „М“ ЕООД, се установило следното административно нарушение: водачът Г. престоявал на таксиметрова стоянка на горепосочения адрес с лек таксиметров автомобил с рег. № ***, който не отговоря на изискването – на предните врати на автомобила да има изписан телефонен номер на търговеца, с размер на цифрите не по – малък от 30, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1, т. 17 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Наказателното постановление е връчено на 13.07.2026 г., видно от разписката.

Приложен по делото е и АУАН 00226 от 19.06.2026 г., съставен от инспектор ОО „АА“ В.Търново А. Д. М. против Р. Х. Г., за това, че на 19.06.2026 г., около 11:42 ч., в град *, таксиметрова стоянка срещу МБАЛ „д-р ДП“ ЕООД, при извършена съвместна проверка с органите на ОДМВР Велико Търново на лек таксиметров автомобил Д с рег. № ** от кат. М1, обозначен като работещ, с открит знак такси, с включен ЕТАФП, притежаващ Разрешение № 26/10.12.2025 г. валидно до 31.12.26 г., издадено от Кмета на Община Свищов, на „М“ ЕООД, се установило следното административно нарушение: водачът Г.

2 престоявал на таксиметрова стоянка на горепосочения адрес с лек таксиметров автомобил с рег. № ***, който не отговоря на изискването – на предните врати на автомобила да има изписан телефонен номер на търговеца, с размер на цифрите не по – малък от 30, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1, т. 17 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

С приложения трудов договор № 5-2021/02.11.2021 г. се установява, че между жалбоподателя Р. Х. Г. и „М “ ЕООД има валидно сключено трудово правоотношение, по силата на което Г. заемал длъжността „Шофьор на такси“. В същия са уговорени правата и задълженията на страните. С допълнително споразумение към трудовия договор № 52021/02.11.2021 г. от 30.04.2026 г. се изменило месечно трудово възнаграждение на жалбоподателя, в размер на 155,05 евро, за работно време от 2 часа. Приложена е и длъжностната характеристика на длъжността „Шофьор на такси“, видно от която са трудовите задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността.

Приложено е и удостоверение за техническа изправност на процесния автомобил Д, с рег. № *****, както и разрешение № 26/024 от 10.12.2025 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници на търговец „М“ ЕООД, ЕИК ****, притежаващ удостоверение за регистрация № 09599/25.11.2008 г. за л.а. Д *****, валидно от 01.01.2026 г. до 31.12.2026 г.

В списък на превозните средства към удостоверение за регистрация № 09599/25.11.2008 г. издадено от Община Свищов. Именно, под № 1, е вписан и процесния лек автомобил Д рег. № *****, за извършване на превоз на пътници на територията на Община Свищов.

Видно от приложеното свидетелство за регистрация Част I на лек автомобил Д, **, негов собственик е Р Р.ова П.

Видно от приложения договор между фирма за таксиметров превоз и собственик на автомобил между „М“ ЕООД и Р Р.ова П е постигнато съгласие служителят Р.

Х. Г. да извършва таксиметров превоз на пътници с предоставения автомобил Д рег. № *****.

Представени са и фотоснимки за процесния автомобил и касов бон от 19.06.2026 г.относно извършени брой курсове.

От разпита на актосъставителя А Д. М. се установи, че на 19.06. 2026 г., извършили съвместна проверка заедно с органите на МВР, на лек таксиметров автомобил „Д“, с водач Р. Г.. Проверката била извършена срещу болницата, на таксиметровата стоянка на улица „Петър Ангелов“. Нарушението, което констатирали на място е, че таксиметровият автомобил не отговаряше на едно от изискванията, посочени в Наредба № 34, а именно, че на предните врати трябва да е изписан телефонният номер на търговеца. Св. М. изнесе, че не си спомня дали автомобилът е собственост на жалбоподателя или на юридическо лице.

Заяви, че Г. съдействал на проверката, подписал акта, като само попитал за какво му бил съставен.

С в . В. А. М.– инспектор в ОО „АА“ – Велико Търново, свидетел на установяване на нарушението и съставянето на акта заяви, че на 19.06.2026 г. извършили 3 проверка на жалбоподателя в гр. ****** срещу многопрофилната болница за лечение, съвместно с колегите от ОД на МВР – Велико Търново РУ – Свищов. При пристигане на място жалбоподателят бил на таксиметровата стоянка с лек таксиметров автомобил, обозначен като работещ с открит знак такси, без поставена табела не работи. При проверката установили, че на предните врати на автомобила няма поставен телефонен номер каквото е изискването към таксиметровия автомобил по Наредба № 34. На жалбоподателя било обяснено какво е констатирано като административно нарушение, за което ще му бъде съставен конкретния акт за установяване на адимистративно нарушение, въз основа на който в последствие административно наказаващия орган е издал обжалваното наказателно постановление. След като му бил съставен актът, колегата му го предявил по съответния ред, подробно обяснил за какво ще бъде съставен акта, като му разяснил правото в самата бланка, ако има възражения, да ги запише. Не си спомня дали е имало възражения.

Обяснили на нарушителя, че ако няма конкретни възражения, които иска да впише, има възможност в законоустановения срок да входира възраженията си в административнонаказващия орган.

Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на наказателни постановления за нарушения по Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, се установи с приложената Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

С приложената Заповед № РД-01-66/29.02.2024 г. Изпълнителния директор Изпълнителна агенция „АА“ се установи компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). По същество е основателна.

Нормативните изисквания за извършване на таксиметров превоз са регламентирани в Закона за автомобилния превоз и Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗАП таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5. В настоящия случай регистриран превозвач е „М“ ЕООД съгласно удостоверение за регистрация № 09599 от 25.11.2008 г. и на дружеството е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз № 26/024 от 10.12.2025 г. от Община Свищов, а видно от представения списък на превозните средства към удостоверение за регистрация № 09599/25.11.2008 г. на Община Свищов именно, под № 1, е вписан и процесния лек автомобил Д рег. № *****, за извършване на превоз на пътници 4 на територията на Община Свищов. Установи се от представените доказателства – и свидетелство за регистрация на част I и договор между фирма за таксиметров превоз и собственик на автомобил от 24.12.2025 г., че собственик на таксиметровия автомобил Д *****, е Р Р.ова П и същата е предоставила на служител на фирмата „М“ ЕООД , а именно жалбоподателя Р. Г. да извършва таксиметров превоз на пътници с автомобила. С договора на фирмата „М“ ЕООД е възложено да използва автомобила единствено за таксиметров превози и да спазва изискванията на Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят, видно от представения трудово договор, сключен между него и дружество„М“ ЕООД, е заемал длъжността „шофьор на такси“. В трудовия договор и длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателят длъжност няма вменени задължения на шофьора да превежда и поддържа използвания от него таксиметров автомобил в съответствия със Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове. С разпоредбата на чл. 34, т. 7 от Наредба № 34/1999 г., се въвежда правното задължение за регистриран търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл.

21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3, поради което е следвало към отговорност да бъде привлечено именно регистрирания превозвач – „М“ ЕООД, тъй като е правно задължения субект да спазва разпоредбите на Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, респективно се явява субект на нарушението и наказателно отговорно лице. Именно разпоредбата на чл. 34 т. 7 от цитираната наредба е решаващият аргумент. Той изрично задължава регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21. В случая обаче като нарушител на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 17 от Наредба № 34, е посочен и към отговорност е привлечено физическото лице – водач на таксиметровия автомобил и жалбоподател Р. Х. Г.. Незаконосъобразно е санкционирано лице, което не е субект на нарушението, защото няма качеството превозвач. В случая нарушението е извършено от дружеството, регистрирано като превозвач- „М“ ЕООД, на което е следвало да се наложи имуществена санкция по чл. 105, ал. 1 Закона за автомобилните превози за извършеното нарушение. Шофьорът има задължения свързани с поведението му на пътя, но брандирането и маркировката на автомобила са задължения на фирмата превозвач. С ангажирането на отговорността на физическото лице, което не субект на нарушение и налагането на административно наказание глоба, е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Предвид гореизложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.