Решение № 367 от 14.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Ямбол, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500393 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Транс- Русинов-1“ ЕООД, с ЕИК 201576454, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Възраждане“ бл.27, вх.Б, ет.1, ап.7, представлявано от К.Д.Р., подадена чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори“, чрез адв. К. А. от АК- Хасково, против Решение № 257 от 01.06.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №2433 по описа за 2021 г. на същия съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „Топалов Глобал Спед“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Трапезица“ № 1, вх.А, ет.5, ап.9, ЕИК 203684228, представлявано от управителя К.С.П., сумата от 12 490.94 лв., представляваща обезщетение за вреди по договор за автомобилен превоз, осъществен в периода 04.03.2020 г.- 05.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 2 345 лв.

Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице помагач на ответника- ЗК „Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК 121130788.

Оплакването на въззивника е за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, като е приел, че щетата е настъпила по време на осъществяването на транспорта, като е изключил възможността същата да е настъпила по време на товаренето или на разтоварването. Твърди се, че съдът е постановил съдебно решение срещу пасивно нелигитимирана страна, като я е осъдил да отговаря за задължение, което не й е вменено по закон или съгласно договор, с твърдение, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са интерпретирани неправилно от първоинстанционния съд. Като неправилни се оспорват изводите на районния съд досежно 1 липсата на изтекла погасителна давност по отношение на подадената рекламация, тъй като според въвзивникът рекламацията следва да е отправена до превозвача, а не до различно от него лице, което няма качеството на превозвач. В случая уведомителното писмо е адресирано до дружеството „Транс Русинов" ЕООД, което е различно от превозвача „Транс Русинов- 1“ ЕООД, като се твърди, че не се касае за техническа грешка, тъй като в уведомителното писмо се съдържа ЕИК на дружеството и име на законния му представител.

От факта, че уведомителното писмо е представено като доказателства по делото, според твърденията на въззивника, не може да се тълкува, че превозвачът е уведомен и респективно е протекло валидно рекламационно производство, а предвид на това, че са съществуват императивни срокове за провеждането на това производство, се твърди, че изцяло неправилно съдът е приел, че то е спазено и се е осъществило, без наличие на доказателства в тази насока. Поддържа се, че при постановяване на обжалваното решение ЯРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбата на чл.

236, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК, а именно липсата на обсъждане от страна на съда на всички относими към предмета на спора искания, доводи и възражения на страните, което процесуално нарушение е довело до процесуална незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че по делото са събрани противоречи гласни и писмени доказателства, като съдът е възприел само едно от събраните гласни доказателства по делото- тези на водача, без да изложи мотиви защо кредитира същите, при положение, че те са найпротиворечиви и не е кредитирал писмените доказателства по делото, по отношение на които е формирал извод, че са събрани и изградени на базата на предположения. Оспорени са доводите на съда, с които същият не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното дирене САТЕ, която не е била оспорена от страните и е приета от съда, с мотиви, като се твърди, че същата почива на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, а не на базата на предположения, както лаконично е отбелязано в съдебното решение.

Според въззивника, предвид на това, че се търси договорна отговорностобезщетение за вреди на базата на сключен договор, а не деликтна отговорност, за правилното решаване на спора е било необходимо да бъде установено кои са страните по такъв договор. Твърди се, че ищецът „Топалов Глобал Спед" ЕООД в качеството си на спедитор е сключил договор за превоз на товари не с ответника, а с друго юридическо лице„Транс Русинов" ЕООД, и правоотношението е възникнало между тези две дружества От своя страна, „Транс Русинов" ЕООД, е сключил договор за превоз за същия товар с „Транс Русинов-1" ЕООД, тъй като нито „Топалов Глобал Спед" ЕООД, нито „Транс Русинов" ЕООД имат лицензи за осъществяване на транспорт на товари. Сочи се, че и двете дружества действат като спедитори, но между тях е сключен договор за превоз, като фактът, че е сключен последващ такъв за същия транспорт от „Транс Русинов" ЕООД е ирелавантен.

Двете дружества не фигурират в товарителницата, тъй като реалното предаване на стоката, разтоварване и превозване се осъществява от други лица, участващи в това превозно правоотношение, но правата и задълженията възникват за страните по него, а именно тези, които са сключили договора. Товарителницата е единствено доказателство, че транспортът е осъществен, но се твърди, че тя не е доказателство за страните по превозното отношение, и като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не е доказал възникването на правото му на обезщетение, в каквато насока са изводите на съда. Оспорени са и изводите на ЯРС досежно размера на щетата, като почиващи на предположения и неправилни, тъй като не се подкрепят от императивните материалноправни разпоредби на закона. Според въззивникът размерът на щетата е договорно определен между ищеца и трето лице и няма обвързващо действие спрямо ответника. Оспорват се изводите на ЯРС относно наличието на причинноследствена връзка на настъпилото основание за обезщетение и размерът на вредите като 2 неправилни, поради липсата на доказване от страна на ищеца на такава.

По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС като недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният от ищеца иск бъде отхвърлен изцяло.

С въззивната жалба се заявява претенция за присъждане в полза на въззивната страна на направените разноски пред ЯРС и ЯОС.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Топалов Глобал Спед“ ЕООД- гр.

Казанлък, не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от участвалото в първонистнационното производство трето лице- помагач на ответника- ЗК „Лев Инс“ АД гр. София. Изразеното от третото лице- помагач становище е за основателност на въззивната жалба, като се настоява в мотивите на въззивното решение да бъде изложено становището на съда относно механизма на увреждане на стоката: увредена при товарене или при разтоварване- съгласно становището на в.л. по САТЕ или намокрена по време на превоза, като следствие неизправност на превозното средство- полуремарке, конкретно напукан брезент, която неизправност е налична преди натоварването- съгласно показанията на свидетеля М. водач на товарната композиция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивникаадв. А., като в представена по делото писмена защита от пълномощника се излагат подробни съображения.

В о.с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адв. С., оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В представена по делото писмена защита от пълномощника на страната се излагат подробни съображения.Претендира се присъждане на направените от страната разноски във въззивното производство.

Третото лице- помагач, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител в о.с.з. В писмена молба е заявило, че поддържа подадения отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе по въззивната жалба, въззивният съд установи следното:

Ищецът „Топалов Глобал Спед“ ЕООД- гр. Казанлък, представлявано от управителя К.С.П., е подал искова молба срещу „Транс Русинов – 1“ ЕООД- гр.Ямбол, представлявано от управителя К.Д.Р. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на стойността на вредите, които е причинил при извършването на превоз на товар от с. Горно Сахране до гр. Ямбол в размер на 12 490.94 лв., представляваща стойността на повредения товар- 238 бр. плоскости ЛПДЧ /15х1830х3660/ дъб светла сонома, код 5060423, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба ищецът е заявил искане за присъждане на разноски.

Според изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения, между него и „Кастамону България“ АД е бил сключен договор за превоз на товари и спедиция, по който е бил задължен да действа като спедитор и да сключва от свое име или от името на възложителя договори за превоз на товари, да организира изпълнението им и да поема отговорност за щетите от липси и повреди на превозвания товар. В изпълнение на този договор ищецът със Заявка за транспорт № 811 от 02.03.2020 г. е възложил на ответника от свое име извършването на превоз с автомобил У 8770АВ/СТ 1818 ЕМ на около 24 тона ПДЧ плоскости (пачки) с дата на товарене 04.03.2020 г., товарен пункт „Кастамону България“ АД с. Горно Сахране, разтоварен пункт гр. Ямбол при нормален срок на доставка В изпълнение 3 на заявката, на 04.03.2020 г. стоката е натоварена и превозена до получателя „Виденов груп“ ЕООД-Ямбол, за което е съставена товарителница, подписана от представител на собственика на товара, от превозвача и от получателя. При получаване на стоката на 05.03.2020 г., представител на получателя е констатирал повреждане на част от стоката поради намокряне и е отбелязал в забележка към товарителницата този факт. Ответникът е уведомен за намокрянето от ищеца и е ангажирал авариен комисар на „Булгарконтрола“ АД за установяване вида и размера на щетите и механизма на причиняването им. Съставен е Авариен протокол от 15.04.2020 г., съгласно който 238 бр. плоскости ЛПДЧ са негодни за влагане в производството. Щетата е настъпила по време на превоза, поради проникване на атмосферни води в товарното помещение на автомобила. Ищецът е направил рекламация към превозвача и го е поканил да заплати стойността на увредената стока, но такова плащане не е било извършено. От своя страна ответникът е уведомил застрахователя си, като отправил искане за заплащане на обезщетение за настъпилата повреда на превозваната стока, заведена била щета. Застрахователят приел, че щетата е настъпила по време на превоза, като за настъпването й има вина превозвача и определил частично обезщетение в размер на 2500 лв., която сума не е била преведена на ищеца. Увреденият товар бил върнат от получателя на стоката и бракуван от собственика, като последният е поискал от ищеца по силата на спедиционния договор да му заплати върнатите от получателя и впоследствие бракувани плоскости. На 25.02.2021 г. било подписано споразумение за дължимото обезщетение в размер на 12490.94 лв., което ищецът е заплатил.

С отговора на исковата молба ответникът оспорил иска като недопустим и неоснователен. Възраженията си ответникът основава на фактите, че ищецът не е материалноправно легитимиран да иска обезщетение, тъй като не е страна по превозния договор, а такъв съгласно товарителницата е „Кастамону България“ АД като възложител и единствено това дружество може да ангажира отговорността на ответника за настъпилото увреждане на стоката. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на иска по давност поради изтичане на едногодишния давностен срок за предявяване на иска съгласно чл.75 от ЗАвтП, считано от момента на настъпване на вредите-05.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба- 10.05.2021 г. Според ответника срокът не е бил спрян в хипотезата на чл. 77 ЗАвтП, тъй като не е била депозирана рекламация по надлежен ред и в срока по чл. 73-74 ЗАвтП. Писмото от ищеца е адресирано до друго дружество, различно от ответното, което не може да носи отговорност като превозвач. Ответникът оспорва размера на щетата като недоказан, определен единствено в частни документи, непритежаващи материална доказателствена сила. Твърди наличие на възможност за допълнително увреждане на стоката в резултат на неправилно съхранение в периода от разтоварването й до прегледа й от комисаря. Излага доводи за виновно поведение от страна на изпращача на стоката поради недобро опаковане на стоката, което е създало предпоставки за намокрянето й в дъждовното време при товаренето.