Решение № 289 от 26.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000220 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба вх.№

11012/23.03.2026г. на "ДЕТЕЛИНА - ДРИТА" ЕООД, ЕИК 160064229, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Вегетарианска” № 14, представлявано от И. Ш. – управител, чрез адв. А. П., вписан в АК - П., с адрес гр. П. ул. С. № *, ет. *, офис * против Решение № 64 от 19.02.2026г., постановено по т. д. № 642/2024 по описа на ПОС, XX състав, в частта му, в която се ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на „ХЕБРОС БУС“АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „Македоният N9 2Б, Автогара „Родопи“ ет. 2, представлявано от В. Г. Д., сумата от 32658,05 евро (равностойност на 63 873,60 лв.), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на автогарови услуги от 12.01.2024 г., дължимо за периода от месец януари до месец септември 2024 год. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 23.10.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 763,65 евро, направени разноски в 1 производството.

Счита се от жалбоподателя че постановеното решение е нищожно поради невъзможност да бъде изведена волята на съда предвид неразбираемост на мотиви и диспозитив, евентуално - за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с оглед на събраните доказателства, поради което моля за прогласяването му като нищожно, евентуално - за отмяната му като неправилно.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно формираната воля, че е налице провоотношение между страните след изтичане на срока на сключения предходен договор от 03.01.2023 г. със същия предмет. Оспорват се също така изводите на съда относно формирането на дължимата стойност на престираната услуга. Подробно се посочват мотиви, че се касае за нищожно решение. Счита се, че е налице очевидно несъответствието между възприетото в мотивите и постановения диспозитив по отношение на обстоятелствата колко на брой са били сключените между страните договори за автогарови услуги от 12.01.2024г. - два, както е прието в мотивите или един - както е постановено в диспозитива. Също и относно по кой всъщност договор за автогарови услуги от 12.01.2024г. е осъдено да заплати възнаграждение - по този, обслужващ обществения превоз на пътници по договора от ********г. с община Асеновград или по този, обслужващ обществения превоз на пътници по договор № ****-****/********г. с община Пловдив, или и по двата. В жалбата се въвеждат и подробни съображения и относно неправилността на решението и липсата на предпостадки съда да възприеме наличието на облигационно правоотношение между страните, както и да приеме за дължима сума посочената в атакувания съдебен акт.

По повод на въззивната жалба на ответника е постъпил отговор от въззиваемата страна, ищец в първоинстанционното производство, в който се взема становище, че същата е неоснователна и липсват посочените в нея пороци на окончателния първоинстанционен съдебен акт.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Хеброс Бус“ АД против „Детелина - Дрита“ ЕООД, с която са предявени 2 искове за осъждането на ответника да му заплати възнаграждение за предоставени на Автогара «Юг», Пловдив, автогарови услуги за периода м.

01. 2024 г. - м. 09.2024 г., на основание сключен договор за автогарови услуги, в общ размер от 63 912 лв. (формирано от задълженията по следните фактури:

Фактура № 6100002367/16.02.2024 г. на стойност 8 644, 80 лв.; Фактура № 6100002394/29.02.2024 г. на стойност 8 160,00 лв.; Фактура № 6100002473/31.03.2024 г. на стойност 8 078,40 лв.; Фактура № 6100002549/30.04.2024 г. на стойност 7 116, 00 лв.; Фактура № 6100002626/31.05.2024 г. на стойност 6 312, 00 лв.; Фактура № 6100002691/30.06.2024 г. на стойност 6 091,20 лв.; Фактура № 6100002767/31.07.2024 г. на стойност 6 717, 60 лв.; Фактура № 6100002848/31.08.2024 г. на стойност 6 324, 00 лв. и Фактура № 6100002919/30.09.2024 г. на стойност 6 468,00 лв.) ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на исковата молба до изплащането й.

Евентуално, при положение, че съдът не приеме наличието на сключен между страните договор, то моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 63 912 лв., като такава, с която неоснователно се е обогатил, спестявайки си заплащане на дължимо, на основание чл. 22, ал.1 от Закона за автомобилните превози, възнаграждение за ползвани автогарови услуги, предоставени от ищеца на автогара „Юг“, Пловдив, за периода м.01.2024 г. - м. 09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на иска до изплащането й.

Ищецът е твърдял, че между страните е сключен договор за автогарови услуги, считано от 02.01.2024 г., съгласно получена от ответника покана за сключване на договор от 28.12.2023 г., при цени за преминаване, престой и предоставяне правото на продажба на билети на превозвачи, ползващи автогарови услуги на автогарите, собственост на „Хеброс Бус“ АД, като за автогара „ЮГ“, цената за ползване на сектор за автобус до 20 места била определена на 6,00 лв. без ДДС, респ. на 7.20 лв. с ДДС за курс, а за автобус над 20 места на 10, 00 лв. без ДДС, респ. на 12,00 лв. с ДДС за курс, със заповед № 45/31.10.2023 г., издадена на основание чл. 22, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Тъй като между страните, преди процесния, е имало друг сключен договор, прекратен, поради изтичане на срока, след което ответникът продължил да ползва предоставяния му сектор 4, макар без изрично сключване на нов договор, доколкото одобрения маршрут по 3 сключения между ответника и Община Асеновград договор за обществен превоз на пътници по маршрут Асеновград - Пловдив, както и императива на чл. 22 Закона за автомобилните превози (ЗАП), налагало предоставяне ползването на автогарата на превозвача. На ответника била издадена фактура за предоставените услуги за месец декември 2023 г. на стойност 8616 лв., ведно с изготвен нов договор, който не бил върнат подписан от ответника, но същият заплатил издадената му въз основа на него фактура № 6100002239/31.12.2023 г. с банков превод от 12.02.2024 г., с което демонстрирал приемане на договорните отношения и съгласие с единичната цена. След това не само не върнал подписан договора за предоставяне на автогарови услуги, а и прекратил плащането за ежедневно предоставяните му такива, въпреки издаваните му ежемесечно фактури. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумите, обективирани в описаните фактури.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът е оспорил изцяло исковете, предявени с исковата молба, допустимостта на съединяване на исковите претенции на договорно и извъндоговорно основание, както и основателността им, поради което и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Оспорва между страните да е бил сключен договор за предоставяне на автогарови услуги от 02.01.2024 г., както и да са били предоставяни автогарови услуги реално от ищеца.

Оспорва предоставените фактури, като твърди, че същите не са били подписвани от негов представител и не са му били известни, като никога не са били приемани от ответното дружество. Оспорва да е бил сключван договор, въз основа на подадено заявление с дата 18.09.2023 г., а не посочената в исковата молба, както и ползване след тази дата на услугите на ищеца, тъй като е счел, че след като е изтекъл разумния срок за приемане на предложението, то явно ищецът не желае сключване на такъв договор.

Оспорва и да е получена твърдяната от ищеца пратка с изготвен договор, а дори и да се приеме обратното, то може да се тълкува единствено като предложение за сключване на договор, а не съгласие за сключването му.

Твърди, че именно поради непредприемане на действия по приемане на предложение за сключване на договор след 18.09.2023 г., ответникът е организирал предоставяне на транспортните услуги по превоз на пътници без 4 да ползва услугите на автогара Юг.

Оспорва и представените писма от ищеца, изпращани по ел.път на адрес [email protected], като твърди, че никога не е бил договарян този адрес за кореспонденция между страните, а наред с това той не съществувал на сървъра от преди повече от три години. Сочи, че с получаване на исковата молба му става известно, че посочените писма, ведно с приложени фактури, били надлежно връчвани на Г. Б., като твърди, че този служител никога не е бил упълномощаван с каквато и да е представителна власт валидно да приема от името на дружеството каквито и да било фактури.

Моли да бъдат отхвърлени исковете с произтичащите от това правни последици.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която се допълва първоначалната, като ищецът сочи, че със заявление вх. № 315/28.12.2023 г. ответникът го уведомява и за сключен нов Договор № ****-****/******** г. с Община Пловдив с предмет обществен превоз на пътници по линиите Пловдив- Асеновград, като във връзка с възникналата по повод на това необходимост да бъдат ползвани автогаровите услуги, предоставяни на територията на Автогара „Юг", ответното дружество отправя покана за сключване на договор, към който били приложени ценоразпис, списък на превозните средства, лиценз и 10 бр. маршрутни разписания, всички включващи като спирка Автогара „Юг”, без да е представен Договор за обществен превоз от ******** г. Твърди, че превозите по направление Пловдив-Асеновград от квотата на община Пловдив се изпълняват от „Детелина- Дрита" ЕООД в целия исков период, като стартират от Автогара „Юг". За тези превози от квотата на община Пловдив, както и за превозите от квотата на община Асеновград по направление Пловдив-Асеновград, ищецът предоставил на ответника за исковия период един сектор от автогарата, а именно сектор № 4. Така уточнява, че издадените от него фактури, приложени към исковата молба, удостоверят паричните вземания на дружеството от ответника за предоставените в исковия период авгогарови услуги за извършения от ответника обществен превоз на пътници по линията Пловдив Асеновград по маршрутните разписания, както от квотата на община Пловдив, така и от квотата на община Асеновград, включващи като спирка Автогара „Юг". Съобразявайки броя на реализираните от ответника курсове 5 по това направление и утвърдената със Заповед № 45/31.10.2023 г. на Изпълнителния директор на ищцовото дружество цена за ползване на сектор на Автогара „Юг", сочи подробно как са били формирани исковите суми, като заявява, че по същия начин се формират и сумите по евентуалната искова претенция, доколкото именно с тези суми ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си дължимата цена за предоставената услуга.

Сочи също, че ответникът е искал и получавал достъп на превозните средства до автогарата, чрез издаване на стикери за автоматично разчитане от бариерното устройство на автогарата, действаща чрез камера за разчитане на номерата на автобусите, ползващи секторите.

Поддържа и твърденията в исковата молба, че писмата, ведно с приложените фактури, са получавани от ответника на посочения ел.адрес, който е официален такъв за исковия период на ответника. Твърди също, че са изпращани и на посочения адрес на управление на ответника, но писмата са връщани с отбелязване, че са отказани, поради което и следва да се считат връчени.

След обсъждане на становищата на страните и на допуснатите доказателства първоинсанционния съд е приел, че искът е частично основателен. Прието е наличието на правоотношение между страните по предоставяне на ватогарови услуги, които са възприети като престирани от ищеца, като поради това е решено, че се дължи заплащане на уговорената цена.