Решение № 2689 от 06.10.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2689

Русе, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20267200700392 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 24г от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от ЕТ „НиСи – Н. Стоянов“, със седалище: гр. Русе против заповед № РД-01-1243 от 17.04.2026 г., издадена от кмета на община Русе, с която е отказано вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвПр на МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] като помощно/резервно теглещо МПС към вече вписаните в регистъра ремаркета на името на търговеца, с което да се осъществява превоз с атракционна цел. Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както и противоречие с материалноправни разпоредби. Иска от съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в производството – кмет на община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага подробни доводи по отношение на законосъобразността на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото, вкл. доказателствата от приложеното адм. дело № 144/2025 г. по описа на АдмС - Русе, и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Няма спор по делото, че в публичния регистър по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвПр на търговците, които извършват превоз с атракционна цел на територията на гр. Русе, е вписан ЕТ “НиСи-Никола Стоянов“, представляван от Н. С. с посочено ППС: Атракционен влак WARAN 212 с инд. № XB9EB308006212, състоящо се от теглещо МПС инд. № XB9ED303008170 и два броя ремаркета с инд. №№ ХВ9ЕD307010167 и ХВ9ЕD307011167, което дава право на посочения търговец да извършва тази правнореглементирана дейност по утвърдения маршрут с посочения вписан състав от ППС.

Със заявление вх. № 30-1929-2 от 09.07.2024 г. до отдел „Транспорт“, от ЕТ “НиСи-Никола Стоянов“, с управител Н. С., като вписан в регистъра на търговци, извършващи превоз с атракционна цел на територията на общината и съгласно определени маршрути, е поискано вписване на ново теглещо МПС, упоменато общо като Атракционен влак WARAN 212 с инд. № XB9EB308006212, като състав от ППС, състоящ се от ново теглещо МПС - УАЗ 31514 с рег. № [рег. номер], собственост на „Джирото“ ЕООД, представлявано от Н. С., отдадено под наем за ползване на ЕТ “НиСи- Никола Стоянов“ и вписаните вече ремаркета. Към заявлението са приложени и СРМПС № *********, договор за наем на МПС, сключен договор за ГО, удостоверение за техническа изправност и СУМПС за водача. С писмо изх. № 30-1929-2#4 от 30.07.2024 г., на основание чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено производството по това заявление и по заявление с вх. № 30-1929-2#2 от 17.07.2024 г. от ЕТ “НиСи-Никола Стоянов“, както и по първоначално искане от търговеца вх. № 30-1929-1 от 16.05.2024 г. за вписване в регистъра по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвПр, поради непредставяне в срок на изискани документи. С влязло в сила решение по адм. дело № 774/2024 г. на АдмС - Русе това писмо е обявено за нищожно. С последващо писмо изх. № 30-1929-2#5 от 30.07.2024 г., подписано от зам.-кмет на община Русе, по повод постъпилите заявления от ЕТ “НиСи-Никола Стоянов“ на търговеца е отказано вписване в базата данни по чл. 24г, ал. 1 от ЗАвПр. С влязло в сила съдебно решение № 3667 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 775/2024 г. на АдмС - Русе, това писмо е обявено за нищожно и преписката по заявленията от ЕТ „НиСи - Н. Стоянов“ е изпратена по компетентност на кмета на община Русе за произнасяне с оглед мотивите в съдебното решение. С писмо изх. № 30-1929-2#15 от 29.01.2025 г. община Русе уведомила търговеца, че е инициирала изготвяне на експертно заключение по отношение на процесното МПС и двете ремаркета за превоз на пътници и посочила, че на 05.02.2025 г. от 10:00 часа, управителят на ЕТ следва да осигури състава от ППС на разположение на експерта в Парка на младежта, гр. Русе. Това писмо е получено на същата дата 29.01.2025 г. На 04.02.2025 г., по електронна поща, Н. С. изпратил до община Русе съобщение вх. № 30-1929-2#16, в което уведомил кмета на общината, че поради лични ангажименти и участието му в множество съдебни производства пред АдмС – Русе, КАНД № 1002/2024 г. и КАНД № 1015/2024 г. посочената от община Русе дата е неподходяща за него, както и всяка дата до края на м. февруари 2025 г. На 10.02.2025 г. било изготвено становище от инж. Я. Г. на база представени писмени документи, съгласно което МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] е от категория М1 /СРМПС/ и е с максимална конструктивна скорост на движение, за която е произведено – 110 км/ч, като е посочено още, че при пълно натоварване на автомобила с прикачено ремарке с или без спирачна система, максималната скорост на движение не би намаляла значително. В становището си инж. Г. подчертава, че всяко едно преустройство, изменение на конструкцията или предавателния тракт следва да се удостовери чрез одобрение и документ от акредитирана изпитвателна лаборатория или нотифицирана техническа служба. Няма спор, че такава документация липсва. Становището на инж. Г. има характер на експертиза по смисъла на чл. 49, ал. 1-5 от АПК, която органът има право да възлага в хода на административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Безспорно е възникнала необходимост от специални знания в областта на науката по отношение на представено СРМПС за исканото за вписване като теглещо МПС с оглед изискването максималната конструктивна скорост на движение и изискванията в §1, т. 57 от ДР на ЗАвПр, на база представените към заявлението документи. Видно от обясненията на инж. Г. в съдебно заседание, изслушан на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, ако по МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] има извършвани промени или преустройства по отношение на максималната конструктивна скорост и те са удостоверени с документи, като бавно движещо се МПС не подлежи на регистрация. Пояснява, че УАЗ-ката е автомобил с висока проходимост, който има четиристепенна скоростна кутия плюс задна предавка. В зависимост от положението на превключвателя на редуктора може да се ограничава до определени скорости на движение в диапазон от 25 до 110 км/ч. Няма данни в случая за монтиран скоростен ограничител на УАЗ-ката, който да позволява движение със скорост само до 25 км/ч. И..Г. изяснява, че до изпитване на МПС с прикачените ремаркета, не се е стигнало поради непредставянето му от жалбоподателя и е изготвил становището си по документи, още повече, че такива за изменената скорост до 25 км/ч не са били представени, като всяко изменение се оторизира, сертифицира и вписва. Последвало издаване на оспорената заповед, получена от жалбоподателя на 08.05.2026 г., видно от известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 24г, ал. 1 от ЗАвтП, кметовете на общини създават и поддържат база данни, в която вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която ще се извършва дейността, след подаване на заявление, не по-рано от 7 дни преди датата на започване на дейността. В тази връзка, съдът намира, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. В него са изложени подробни мотиви, които, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съдържат както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Съдът не констатира в административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на жалбоподателя на участие в административното производство. Фактът, че експертното становище е изготвено без действително изпитване на скоростта на движение на МПС [Марка] с рег. № [рег. номер], за което се отнася заявлението за вписване, също не представлява съществено нарушение поради следното: жалбоподателят е уведомен на 29.01.2025 г. за изискването към него да представи горепосоченото МПС за извършване на експертно заключение съгласно чл. 49, ал. 4 от АПК и не е възразил. Обстоятелството, че е уведомил общинската администрация за негови лични ангажименти на 05.02.2025 г. от 10:00 часа като час на оглед и изследване едва на 04.02.2025 г. при известните данни за призоваване по КАНД, като e-mail е изпратен на 03.02.2025 г., в 22:17 часа следва да се разглежда като проява на възпрепятстване на собственото му доказване, като същият е имал възможност да осигури МПС на място в Парка на младежта, гр. Русе, откъдето тръгва маршрута му и където би следвало да е паркирано атракционното влакче, както и да осигури свой представител на съда от множеството производства по адм. дела и по КАНД пред АдмС – Русе, имайки предвид и служебно известния на съда факт, че водач на аткракционното влакче е и синът му С. С.. Не са ограничени процесуалните му права и защото вписването в регистъра по чл. 24г от ЗАвПр се извършва по представени от заявителя документи, вкл. и такива за всички изменения по конструкция и максимално конструктивна скорост.

По материалната законосъобразност на обжалваната заповед, основният спорен въпрос е дали отговаря процесното МПС на условията, предвидени в § 1, т. 57 от ДР на ЗАвПр като предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници, а именно дали максималната му конструктивна скорост не превишава 25 км/ч.

Няма спор, че жалбоподателят извършва превоз с атракционна цел на територията на гр. Русе по смисъла на ЗАвтП.

В разпоредбата на § 1, т. 57 от ДР на ЗАП е дефинирано, че „превоз с атракционна цел“ е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или МЗ или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

Тълкуването на тази разпоредба сочи на извода, че законът лимитативно определя три вида превозни средства, с които може да се осъществява превоз с атракционна цел, като първите два определя с категорията на превозното средство по смисъла на чл. 149 от ЗДвП - съответно категория М2 или МЗ, а третия вид - като състав от ППС, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

От представеното СРМПС е видно, че МПС - УАЗ с рег. № [рег. номер], предмет на горепосочените заявления, е категория М1, което се подкрепя и от експертното становище, извършено в административното производство и потвърдено в съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесното МПС не отговаря на първите два вида превозни средства, лимитативно определени от закона, с категорията на превозното средство по смисъла на чл. 149 от ЗДвП - съответно категория М2 или МЗ, с които може да се осъществява превоз с атракционна цел.

Жалбоподателят не оспорва, че процесното МПС е произведено с максимална конструктивна скорост 110 км/ч, както е установено и от изготвената в административното производство експертиза като поддържа, че посочената от производителя максимална скорост е неотносима, тъй като УАЗ с рег. № [рег. номер] действително не може да развие тази скорост. Следва да се има предвид обаче, че конструктивната скорост е максималната скорост, която транспортното средство е проектирано да достигне и да поддържа, като не е задължително тя да съвпада с максималната скорост, която реално ПС може да достигне при определени условия. В случая, законодателят е предписал максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 км/ч, тъй като тя е от съществено значение за определяне на безопасността при движение и определя границите, в които транспортното средство е проектирано да функционира безопасно. Без значение е фактът каква скорост може да развива ПС, както и изборът на водача с каква скорост ще го управлява. Достатъчно категорично е установеното обстоятелство, че максималната конструктивна скорост на процесното МПС, т.е. скоростта за която е произведено, е 110 км/ч, която значително надвишава лимитативно определената в закона.

Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b832306-a210-459a-bb40-f4e7e483df18