Решение № 290 от 24.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000330 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.2 58 ГПК.

Образувано е по две жалби на АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв.Цв.Д. от АКгр.Варна, срещу решение №340/26.07.2024г., постановено по т.дело №676/2022 година на ОСВарна, както следва: с първата въззивна жалба вх.№23648/25.09.2024г., уточнена с молба вх.

№15060/28.05.2025г., допълнена с въззивна жалба вх.№24068/30.09.2024г., ответното дружество обжалва решението на ВОС в частта, в която „Агро Плант Инвест“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Некст Лоджистикс ЕООД сумата от 24 269.76 евро с ДДС с левова равностойност 47 467,53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска на 22.07.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 611.17 лева, представляваща мораторна лихва, формирани както следва: - по фактура № 1000059684/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 125.40 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № **********/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 119.07 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000060301/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 117.86 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000060302/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 126.21 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000067839/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 64.54 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № 1000068516/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 58.09 лева мораторната лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022 г., на основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Въззивникът твърди, че в тази част постановеното от ВОС решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил представените от ищеца две 1 фактури с №67839/14.06.22г. по предоставен международен превоз на товари от България до Испания, с падеж на 21.06.22г. както и фактура №68516/22.06.2022г., със същото основание, и падеж на 24.06.22г. Твърди се, че тези фактури не са били предоставени на ответното дружество, не са осченоводени при него. Оспорва се верността на отразените във фактурите като предоставени на товародателя услуги. Оспорва се издаването им във връзка с договора за превоз на товари от 17.03.22г. като се твърди, че към тези дати /дата на издаване на фактурите/ страните не са били обвързани от договора за транспортни услуги и такива не са извършвани между тях, конкретно след прекратяването на договора на 04.05.22г.

Освен това, въззивникът твърди, че към посочената дата на прекратяване на договора, ищецът изпратил писмо с искане за плащане по 4 бр. фактури, сред които не фигурират процесните две.

Издадените от трето лице фактури от ПИМК ООД се твърди, че са неотносими към спора. Твърди се, че тези възражения на ответника изобщо не са били отразени в мотивите на първоинстанционното решение. Поради изложеното се претендира отмяната на решението в коментираната част и вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане сторените разноски за две инстанции, вкл. тези в обезпечителното производство.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС ЕООД, чрез адв.Хр.М. от АК-Пловдив, депозира отговор със становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че в обжалваната част /по отношение по изрично посочените в жалбата фактури/ решението на ВОС е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорват се твърденията в жалбата, че двете фактури не са били връчени на ответното дружество и по тях не се дължи плащане. Твърди се, че по делото са събрани доказателства именно за отричания от въззивника факт. Твърди се, че при двете страни е извършено ново осчетоводяване на фактурите /по отношение на двете процесни/ след предварителното им сторниране. Ответникът е ползвал данъчен кредит по тях, а абсолютно условие за успешно провеждане на процедурата по възстановяване на кредита е осчетоводяването и плащането им.

С втората въззивна жалба на АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД оспорва същото решение №340/26.07.2024г., постановено по т.дело №676/2022г. на ВОС, но в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството срещу Некст Лоджистикс ЕООД за заплащане на сумата от 109 306.44 лева, без ДДС, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба поради неизпълнение на ответника по договор за превоз на товари от 17.03.22г., изразяващо се в задължение да извърши превоз на 900.62 тона нерафинирано олио. Твърди се, че обезщетението представлява разликата между договорената с ищеца и заплатената на трети лица, транспортна цена, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 22.08.22г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се отмяната на решението в тази част и вместо това уважаване изцяло на осъдителния иск ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна чрез адв.М. от АКПловдив, за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок, който според страната изтича на 24.09.24г. /вторник/, а въззивната жалба е подадена на 30.09.2024г., поради което жалбата не следва да бъде разглеждана по същество. В евентуалност излага, че същата е неоснователна. Правилно съдът приел, че претърпяната загуба не се дължи на неизпълнение на договора от превозвача както, че не е могла да бъде предвидена към сключването на договора. Твърди се, че както правилно е приел съда, превозвачът се явява изправна страна по договора. В срока на предизвестието заявки не били предявявани от товародателя, а в деня на получаване на уведомлението на 04.04.22г. товародателят сключил договор с друг контрагент. Твърди се, че поради това последният не е имал намерението да възлага превоза на превозвача и последният се явява изправен, съответно искът е неоснователен. Съдът е приел, че е налице още едно основание за неоснователността на иска, а именно, че неустойка може да се търси евентуално единствено за количеството олио, което е извозено от другите превозвачи в срока на 30 -дневното предизвестие. Твърди се, че в самата жалба също се съдържат аргументи за неоснователността на иска. Страните са постигнали съгласие за писмено възлагане на транспорта, поради което свидетелските показания на св.А. не установяват направените устни заявки за транспорт. Страната посочва, че в жалбата си ответникът превратно излага и коментира фактите и 2 обстоятелствата по спора като в голяма част тези факти и обстоятелства не са предмет на делото./исковата претенция/ Счита, че правилно съдът е взел предвид среднопазарните цени на превоза и не е съобразил тези, посочени в договорите на ответника с трети лица. Твърди се, че ответното дружество се е отказало от по -изгодни икономически условия по договора с ищеца, което може да се обясни единствено с това, че тези договорки обслужват изцяло настоящия спор – превоз при едни цени, а фактуриране на по-високи. Счита, че дори плащането на последните не е от значение, защото част от платеното може да бъде върнато на платеца. Въз основа на становището си страната претендира отхвърляне на жалбата.

Предмет на производството е и частна въззивна жалба вх.№30410/28.11.2024г. срещу определение №1544/18.11.2024г., постановено по т.дело №676/2022г. на ВОС, по реда на чл.248 ГПК, в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№23644/25.09.24г. на Агро плант инвест ЕООД за изменение на решението в частта за разноските с отхвърляне искането на насрещната страна за присъждане на адв.възнаграждение. Твърди се, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно, а евентуално нищожно. Претендира се отмяна на определението в тази част и вместо това изменение на решението по т.дело №676/22г. на ВОС в частта, в която са присъдени съдебно -деловодни разноски в размер на 10 405.16 лева за първа инстанция, съразмерно уважената част на иска и по компенсация, съотв. да бъде отхвърлено искането за разноски.

В останалата част определението по чл.248 ГПК, постановено от ВОС, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В срока за отговор е постъпило становище по частната жалба от адв.М.. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че ищецът е представил всички необходими писмени доказателства за договорената правна услуга по делото на страната на Некст лоджистикс ЕООД – фактури и пълномощни на адв.дружество ведно с данни за регистрация по ЗДДС. Правилно, въз основа на тези доказателства съдът е приел възникването на правоотношение по повод оказана на ищеца правна помощ. /независимо от липсата на отделен договор за предоставяне на такава/. Твърди се, че съдът правилно е изчислил и съответствието на присъденото възнаграждение с уважения размер на претенцията, съобразно въведеното от ответника възражение за прекомерност и минималните размери по Наредба №1/2004г. Претендира се отхвърляне на частната жалба като неоснователна.

Във въззивното производство въззивникът поддържа жалбите си на изложените основания чрез адв.Д..

Насрещната страна, представлявана от адв.М., с писмена молба, оспорва жалбите и поддържа изложеното становище по същите.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано въз основа искова молба на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, гр.Пловдив, срещу „Агро Плант Инвест“ЕООД, гр.Варна, с която са предявени кумулативно искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 47 467,53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска на 22.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 624.36 лева, представляваща мораторна лихва от падежа до 21.07.2022г., формирана както следва: по фактура № 1000059684/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 127,68 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022г.; По фактура № **********/25.03.2022г. – 7793.90 лева -главница и 121,24 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022г.; По фактура № 1000060301/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 120,01 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; По фактура № 1000060302/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 128,50 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; По фактура № 1000067839/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 66,69 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; По фактура № 1000068516/22.06.2022 г. – 7745.09 лева -главница и 60,24 лева мораторната лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022г.

Твърди се сключен между страните договор за превоз на товари от 17.03.2022г., въз основа на който ищецът е изпълнил по възлагане на ответника превоз на нерафинирано олио чрез наемане на трето лице- превозвач, за което са издадени процесните данъчни фактури, както и изготвени, 3 подписани и подпечатани международни товарителници ЧМР. Твърди, че ответникът е приел доставените от ищеца услуги, но до момента не е заплатил за тях на уговорения падеж, посочен в съответната фактура. С отправено от ответника извънсъдебно волеизявление за прихващане последният е признал задълженията по първите четири фактури до размера. Доставките са извършвани по изрични заявки от товародателя от 23.03.2022г., 17.03.2022г., 15.03.2022г. и 16.03.2022г. Всички издадени фактури са изпратени на ответника – първите четири с куриер на 17.05.2022г., а останалите по имейл на 14.06.2022г. и 22.06.2022г. Ищецът е прекратил договора с 30-дневно предизвестие, достигнало до ответника на 04.04.2022г. Претендира се осъждане на ответника да заплати по шест бр. фактури, издадени в периода от 21.03.22г. до 22.06.2022г. общо сумата от 47 467.53 лева ведно с мораторни лихви, считано от падежите по всяка една /уточнени в исковата претенция/ в общ размер на 624.36 лева.