Решение № 3354 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3354 гр. ***, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110203377 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.***, ж.к.

***, бл. ***, вх. ***, ***, срещу Наказателно постановление № 420014210/08.10.2025 г., издадено от и.д. Началник ОО“АА“ – *** , с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1022,58 евро за извършено административно нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, както и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл.

2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) му е наложена „глоба“ в размер на 1533,88 евро за извършено административно нарушение на чл. 6, ал.

1 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на изложеното се поддържа, че нормата на чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е непълна, доколкото използва "или други документи", т.е. удостоверението водач на лек таксиметров автомобил не е сред документите, които законът изрично изисква от водача, а по пътя на 1 разширителното тълкуване е недопустимо да се обосновава административнонаказателна отговорност, още повече доколкото в случая не е извършван таксиметров превоз. На следващо място се сочи, че в АУАН нарушението е описано твърде общо и не отговаря на описаното в НП, а е недопустимо едва в НП да се уточнява нарушението, което се санкционира.

По т. 2 от наказателното постановление се акцентира, че наказанието може да се наложи не на водача, а на лицето, допуснало превоза, т.е. на превозвача, а не прекия изпълнител на превоза и то ако става въпрос за таксиметров такъв, какъвто липсва в случая.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В проведените по делото съдебни заседания, в които е даден ход на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съпроводително писмо наказващият орган релевира възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2025 г. около 14:28 часа, свидетелят С. отишла до стоянката за таксиметрови автомобили, находяща се на бул.“Ситняково“ № 48 в гр.***, непосредствено пред търговски център „Сердика“ и се качила в лек таксиметров автомобил „Фолксваген Кадди“ е рег.№ *** към фирма „ОК Сититранс“, тъй като искала да се придвижи от търговския център към дома си в гр.***, ж.к.“Илинден“. Когато се качила в автомобила, свидетелят Савкова попитала водача на таксиметровия автомобил Х. С. Т. дали същият извършва таксиметрови услуги, свободен ли е и дали е съгласен да я закара до дома й, като последният се съгласил да закара клиента – свидетелят Савкова до желаната от нея дестинация срещу заплащане.

При потегляне на таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя Т. и на кръстовището на ул. “Черковна“ и бул. “Ситняково“, с 2 посока на движение към кв.Хладилника, същият бил спрян за проверка от служители на 05 РУ – СДВР, в хода на която бил извикан за съдействие екип на ИА „Автомобилна администрация“, а именно свидетелят Р. и колегата му А. Р. Д..

При пристигане на място служителите на ОО"АА" – гр.*** на собствено основание и в рамките на правомощията си извършили служебна проверка, при която установили, че осъщественият от жалбоподателя Х. С. Т. превоз на пътници срещу заплащане бил извършен без водачът да разполага с удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил за общината, на територията на която започвал превозът, както и че автомобилът, с който се извършвал превозът, не е регистриран за извършване на таксиметров превоз.

При така направените констатации свидетелят Р. преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и по чл. 6, ал. 1 Закон за автомобилните превози, като в присъствието на един свидетел /колегата му А.

Р. Д./ и жалбоподателя Х. С. Т., съставил срещу последния АУАН № 04644/10.06.2025 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по констатираните нарушения. АУАН бил предявен и връчен на Х. С. Т., който го подписал без възражения.

В законоустановения срок за писмени възражения такива не постъпили, при което въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им от наказващия орган аналогична правна квалификация, и.д. Началник ОО“АА“ – *** издал атакуваното наказателно постановление № 42-0014210/08.10.2025 г., с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1022,58 евро за извършено административно нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, както и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл.

2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) му е наложена „глоба“ в размер на 1533,88 евро за извършено административно нарушение на 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Междувременно по случая било образувано и ДП № 15132/2025 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 23394/2025 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, което било прекратено с постановление 3 на прокурор при СРП от 22.03.2026 г., като материалите по преписката били изпратени на ИА“АА“ – *** с оглед преценка на основанията за търсене на административнонаказателна отговорност на Х. С. Т..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Р. и на свидетеля С..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Хронологията на случилите се на 10.06.2025 г. събития по извършване на превоза от страна на жалбоподателя Х. С. Т. и последвалите констатации на инспекторите при ОО"АА" - гр. *** относно обстоятелството, че превозът на пътници срещу заплащане бил извършен без водачът да разполага с удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил за общината, на територията на която започва превозът, както и че автомобилът, с който се извършвал превозът, не бил регистриран за извършване на таксиметров превоз, се установяват безпротиворечиво посредством показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.

От показанията на св. Р. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Изложеното от свидетеля С. относно начина, по който бил поръчан превозът, относно маршрута и възмездния характер на предоставената от жалбоподателя Т. услуга, е последователно, без вътрешни противоречия или 4 неясноти, в корелация с констатациите, обективирани в изготвения във връзка с проверката протокол, предвид което съдебният състав му се довери и го използва при формирането на фактическите си изводи.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91, ал.

1 от закона, част от чийто задължения е и съставянето на АУАН при констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава наказателни постановления. За удостоверяване на материалната компетентност на актосъставителя и на лицето, издало процесното наказателно постановление, са представени и приети по делото и Заповед № 897/03.10.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ и длъжностна характеристика.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

5

По нарушението по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съдът намира следното:

Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение – посочени са времето и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с тези на извършената от контролните органи проверка, обстоятелствата, при които е осъществено, както и изпълнителното му деяние, изразяващо се в това, че жалбоподателят Х. С. Т. е извършил таксиметров превоз на пътници без да има валидно издадено Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил (УВЛТА) за общината, от територията на която започва превозът. Описани конкретно и в необходимата пълнота са всички релевантни за съставомерността на нарушението обстоятелства, предвид което съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили волята на актосъставителя и наказващия орган, с което да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт, респективно и релевираните от въззиника доводи в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.